|
Слона е огромен бозайник, характеризиращ се с дълга мускулеста муцуна и два дълги извити бивници. Слоновете са високо интелигентни и силни животни. Те са най-големите животни на сушата и са сред най-дълго живеещите, като възрастта им варира около 60 г и повече. Здравите и напълно отгледани слонове нямат никакви естествени врагове освен човека.
Слона – това животно? Слона е огромен бозайник, характеризиращ се с дълга мускулеста муцуна и два дълги извити бивници. Слоновете са високо интелигентни и силни животни. Те са най-големите животни на сушата и са сред най-дълго живеещите, като възрастта им варира около 60 г и повече. Здравите и напълно отгледани слонове нямат никакви естествени врагове освен човека. 
В историята на света хората са ценили слона заради неговата големина и сила. Слоновете са били използвани в различни праисторически войни и сражения. Те са ужасявали враговете си и са били тренирани да носят тежки запаси и товари през джунглите и да теглят огромни дънери от горите, където те не веднъж са живеели.
Слоновете дълго са били почитани в Тайланд и Индия, и другите азиатски страни на югоизток, красиво украсени слонове все още играят важна роля в традиционните религиозни церемонии на Будизма. Буда избира формата на бял слон като един от неговите многобройни земни превъплъщения, и рядкото раждане на бял слон се приема все още като известие от боговете.
През изминалите 40 милиона години, повече от 600 вида слона кръстосваха Планетата. Днес само два вида са живо доказателство за това: Африканския слон и Азиатския слон. Промените на климата през хилядолетията и получените от това промени на растителността причиниха изчезването на много видове слонове. Но човешкото въздействие също взема своя “данък”. При влизането ни в ХХ век слоновете в следствие на лова и разрушаването на естествената им среда от човека намалиха своите популации от 5 милиона на 640 000 броя на цялата Планета. Усилията за спасяването им за сега са неадекватни, и биолозите са несигурни дали слона ще оцелее като вид до края на века.
В еволюцията на планетата Земя най-ранно известни съвременници на нашия слон са живеели преди около 65 милиона години. В района сега известен като Египет, наречен още MOERITHERIUM. В наводняваните райони където животните са около водата, бяха намерени, останки от древни стазии на развитие на праисторическите слонове. Този скелет имаше останки на удължени кости по лицето, които по-късно са щели да се развият в бивници. През тези години е имало три групи животни подобни на слона – те живеели в MOERITHERIUM:
DEINOTHERIOIDEA ,MASTODONTOIDEA и ELEPHANTOIDEA. DEINOTHERIOIDEA се е развивал от 54 към 38 милиона години по-рано и е живял в участъци от Азия, Европа и Африка. Той е притежавал хобот и два бивника. Последните оцеляващи членове на тази група се развивали преди 10 000 години.
Най-рано членове от групата на MASTODONTOIDEA са се развивали преди около 38 милиона години по-рано. Тези животни имали хоботи, и вече приличали на семейството на слона, имали по два или четири бивника. Горните бивници били развити вертикално. По-ниските, които били действащи били огънати под формата на лопата, очевидно за копаене на корени и грудкови храни. MASTODON това бил най-познатия член на тази група, се развивал преди около 15 милиона години по-рано, и се разпростирал по Европа, Азия, Африка и Северна Америка. Неговите потомци са живеели през ледниковата епоха – от 2,5 милиона до 8 000 години по-рано. Когато дебели глетчери покривали части на Северна Америка и Европа. MASTODON имал два бивника, които се извивали към него и бил покрит с дебело палто от рошави косми. Около 10 000 години по-рано, хората започнали да ловят Мастодонта преди той да изчезне напълно.
Групата на ELEPHANTOIDEA, която се развивала от 8 милиона до 10 милиона години по-рано, включва Мамута, който също живял през ледената епоха е бил покрит с дебело окосмено палто. За разлика от пределно извитите бивници на Мастодонта, бивниците на Мамута са се извивали назад. Мамута показвал забележителна гърбица. Мамути кръстосвали Северна Америка, Африка, Европа и Азия, и били ловувани от хората, които били живели около 8 000 години по-рано. STEGOLOPHODON се развивал през същото време като Мамута и населявал Европа, Азия и Африка. Неговите бивници и други отличителни черти били средни между Мамута и съвременните слонове. Потомците на STEGOLOPHODON са Африканския и Азиатския слон днес.
Редица вкаменелости от естествената среда на предшествениците на слона, че те живеели на всеки един от континентите, освен на Австралия и Антарктика, но днес естествената среда на слона е ограничена до Африка и Югоизточна Азия, блатата, горите, пустините и планините. Те са растителноядни животни и се нуждаят от големи количества храна за да поддържат тяхната масивна големина. Те също се нуждаят от много вода за пиене и така тяхното местообитание е ограничено до области с много богата растителност и леснодостъпна вода.
Дори малки стада от по няколко слона могат лесно да изчерпат храната и ресурсите от вода в дадена област, принуждавани от глада, стадо слонове може да мигрира сезонно в разширен завой, търсейки пресни ресурси в неговата домашна обстановка, която може да се простира над 1 500 км². През времето на търсене на храна слона може да пътува от 5 000 до 10 000 км в една година, това е най-дългото преселение на бозайник, описано на хартия изследвано до сега.
Физическото описание на африканския и азиатския слон се различава в големина, цвят, и други физически характеристики. Африканския слон може да бъде различен по неговата по-голяма големина и по-широки уши, които обвиват неговите рамене. Мъжките достигат 4 метра на височина и около 7 тона на тежина. Женските са по-къси средно 2,8 м на височина, и тежат около 3,6 тона. Африканските слонове са светли на цвят, въпреки че те могат да изглеждат тъмносиви, червеникави, или кафяви от калта в която се къпят. Те могат да издават звуци подобни на тромби (пищене), имат плоско чело и леко изгърбен гръб. Техните уши оформени от природата са с големина 1,5 м на дължина и 1,2 м в ширина. И двата пола имат дълги и извити бивници.
Азиатските слонове са по-къси от техните африкански роднини, с уши които не достигат техните рамена. Средният азиатски мъжки слон е около 3 м висок и тежащ около 2,3 тона, това е половината тежест на африканския слон. Женските достигат средна височина 2,4 м и тежат средно около 3 тона. Азиатските слонове имат тъмна кожа, изпъкнало чело, и закръглен гръб. Усреднената големина на ухото е 0,75 м на дължина и 0,6 м на височина. Бивниците на женските могат да отсъстват или да са недоразвити.
Въпреки тяхната голяма тежест, слоновете се движат почти безшумно, техния начин на придвижване когато дебнат за да нападнат врага или дразнителя се променя поради обема на краката, които са снабдени с дебели възглавници. Те са от еластичен материал и се е вкоренила във всеки крак. Тя поглъща ударите и тежестта при ходене, а пък пръстите могат да уравновесяват тежестта на слона при ходене. Слоновете обикновено вървят със скорост от около 6 км/ч, но когато са заплашени или преследват те могат да развият скорост от 40 км/ч. Те не могат да галопират или скачат над ровове, но с готовност преминават през реки и езера, където водата ги поддържа и им позволява да преплуват дълги разстояния без да се уморяват.
Носът на слона и горната устна са комбинирани в сложен орган, изключително дълъг и гъвкав с приблизително 150 000 мускулни влакна. Многостранните действия на този орган – ще го наречем хобот са като ръка. Хобота е предназначен да къса нискорастящи храсти и друга растителност, на ниско или високо място. И да я поставя в устата на слона, хобота служи и за чупене на клони от дърветата, служи и като шнорхел когато слона е под водата за да диша с него, при преминаването на реки или езера. Той служи и като смукателна тръба когато слона пие вода, после я впръсква в устата си или се полива с него за да се измие. Ноздрите на слона са силно развити за да открият и най-слабите ухания, слона пробва въздуха с тях, това става след като слона изпъне хобота си право напред, за да могат специалните органи в него да отведат миризмата където трябва. Африканските слонове имат две малки гъвкави устни в края на хобота си за вдигане на малки обекти от земята. Азиатските слонове имат само една малка устна в края на хобота си, която те използват за същото предназначение.
Бивниците на слона, чифтосните, удължените горни резци, или зъби, са най-големите и най-тежки зъби с които може да се живее – животински. Бивниците се използват за копаене на корени и на извори за вода, за обелване на кората на дърветата в търсене на храна, при борбите на мъжкарите в брачния им сезон. Бивниците на африканските слонове служат и за заплаха при прогонване на хищниците, при защита на малките слончета от лъвове или тигри. Малкото слонче се сдобива с резци от 6 до 12 месеца от своето раждане, и втори набор резци, които след това стават бивници. Те растат с около 17 см на година от началото, до края на живота на слона. Растежа и големината на бивниците при слоновете се определя от гена и хранителния режим, и през годините на нормално носене и люспене се снижава тяхната дължина. При африканския слон бивниците на мъжките достигат тежина от около 45 кг и дължина от около 1,8 до 2,4 м. При азиатския слон бивниците на мъжките са с усреднена дължина от 1,5 м и тежина от 30 кг (при индивид около 70 години). Повечето масивни бивници на африканския слон, и факта, че двата вида мъжки и женски слонове имат бивници, правят тези животни многожелан ловен трофей за ловците на слонове кост. И най-главно при азиатския слон. Това е глобален проблем надвиснал над нас.
Слоновете имат общо 4 зъба, всичките са кътници, които имат поръбени краища за да стриват листа и друга растителна маса, като стъбла и корени. Един зъб може да тежи повече от 5 кг. Измерен на дължина е около 30 см. Първият чифт от кътници е разположен към фронта на устата; когато тези предни кътници се износят, те напускат устата на парчета, като задните кътници се преместват отпред. Двата нови кътници тогава се появяват отзад за да заменят тези които са се преместили отпред. Слоновете заменят кътниците си отзад 6 пъти през живота си. Когато последния набор от кътници се износи – около 40-60 годишна възраст – слона може вече да не дъвче храна и умира от глад – това не е необикновена смърт сред слоновете.
Кожата на слона е набръчкана и дебела от около 2,5 см, с козина подобна на четина на прасе, рядка и твърда. Въпреки плътността си кожата е обект на инфекции от въшки, които смучат кръвта на животното, развиват се и ларви на мухи. Когато слона не се грижи за кожата си с прашни или кални бани, инфекциите причиняват на слона подутини и след това започват да кървят. Но слона си знае – трябва да се хигиенизира всеки божи ден заради тях.
Слоновете нямат потни жлези по кожата си и тяхното действие се замества от ушите му, които служат като радиатори за напускане на топлината от тялото му. Когато му е горещо той започва да пляска с ушите си и тъй като те са снабдени с много кръвоносни съдове, който пък са разположени на повърхността на ухото и влизат в контакт с въздуха, който охлажда кръвта преди циркулацията и отново през тялото. Този механизъм на охлаждане може да обясни защо африканския слон, който живее в горещ климат, има уши по-големи отколкото тези на неговия азиатски роднина, който живее в област с по-хладен климат. Опашката на слона е без косми, но има оскъдна четина в края и, което е полезен инструмент за отпъждане на досадните мухи. Тази характерна опашка може да тежи около 10 кг.
Зрението на слона е слабо и очите са малки в сравнение с огромната глава, която може да се обръща само леко от страна на страна и слона трябва да накара неговото цяло тяло да разшири мирогледа си при опита да се завърти, за да види нещо. Неговите други усещания като слух, обоняние, вкус и докосване – са остри. Най-чувствителният орган е хобота, който най-често влиза в работа при вдишване на аромати на храна и надушването на опасността от земята или въздуха. Слоновете имат изключително развито обоняние и чуват сигурни звуци на повече от 1 миля.
Слоновете не обичат диетите и ядат много – листа, клончета, издънки, плодове, цветя, корени, грудки – също и ползват и над 80 вида растителност в своето си меню. Те използват техните хоботи за изкореняване буците на тревата и за скубане на клони и листа от храсти и дървета гладните африкански слонове могат да прилагат своята пълна тежест към дънера на дървото, поглъщайки всички негови части след като дървото се катурне. Дивите азиатски слонове ядат повече треви, включително ориз на югоизток реколтите се защитават от селяните от преминаващите слонове.
Храносмилателната система на слона е по-малко ефективна от тази на други тревопасни животни, като антилопата или бивола. Храната преминава бързо през храносмилателната система преди хранителните съставки да са погълнати, от това действие следва изхвърляне на половината от поетата растителна храна извън слона. Тази неефективна хранителна система кара слоновете да ядат големи количества храна, за да задържат и поглъщат нужните хранителни съставки за добро здраве.
В диво състояние, слона отделя ¾ от деня си на храненето. Възрастен слон яде от 75 до 150 кг храна всеки ден. Записките на гледачите в зоологическите градини в САЩ показват, че слона в робство яде около 39 кг на ден сено; 5-7 кг зърнена храна; 5-7 кг моркови за 24 часа. Слоновете в робство също са привързани и към ябълките.
Половата зрялост и възможността за размножаване при мъжките започва през 11-12 година от раждането им. Но през брачния период по-старите мъжкари прогонват по-младите. Те нарочно не трябва да се бракосъчетават докато не съзреят полово и психически за това. Когато мъжкият достигне 20-25 годишна възраст, големите жлези от двете страни на главата му започват да се издуват и показват натрупването на флуида тестостерон. Поведението на мъжкия става агресивно към другите мъжки и хора ако ги види в този момент. Това събитие е известно на хората, но се случва рядко през годината и в живота на слона въобще. То продължава няколко дни или месеци и зависи от възрастта на животното и общото му здраве. Учените са неуверени за значението на това събитие, но се предполага, че служи за контрол на достъпа до женските животни през сезона на разгонването им.
Женските са готови за раждане и съзряват полово на около 9 години и се разгонват на всеки 16 седмици. По което време те са възприемчиви към бракосъчетанието си с мъжкия. Когато женската забременее цикълът и се прекратява и тя не се бракосъчетава. Скоро след като женската роди цикълът и се възобновява и тя започва да си търси партньор Дори и по времето когато се грижи за малкото си. Слоновете не остават свързани през целият си живот с партньора си. При тях само се оформят чифтове преди бракосъчетаването и след кратко ухажване мъжкият изкачва женската отзад, копулирайки за по-малко от минута. Бракосъчетаването може да продължи няколко дни подред. Обикновено един мъжки се бракосъчетава с няколко женски пазейки ги от нападките на другите си съперници.
Женските раждат по едно малко след 20-22 месечна бременност. Това е най-дългияг период на бременност за каквото и да е животно на земята. Женските които ще раждат са сами или обградени от другите женски. Новороденото слонче тежи около 120 кг и е дълго 1 м. Новороденото първоначално е безпомощно и неспособно да контролира мускулатурата си. След 1-2 часа от раждането си новороденото е способно да стои и да се кърми от млечните жлези на майка си.
Между третата и четвъртата седмица новоредните вече започват да експериментират със захранването си с естествената си храна. Това може да стане и шест месеца преди новороденото да овладее умението да пие вода с неговия хобот. Когато станат на 9 месеца новородените прекарват почти половината от времето си хранейки се с растителност. Те се отбиват от майка си около 3-4 година от раждането си когато са по-възрастни вече от младите сестра или брат, родени от женската по време на кърменето. В робство женските могат да имат поколение докато достигнат 60 годишна възраст, през интервали на около 4 години.
Много често-повече или по-малко много от възрастните “лели” асистират при вдигането на новороденото след раждането. Остават близо до него, докато майката се отдалечава за да търси храна. Така когато има грижа от тези “лели” към родените слончета им се дава повече шанс за да оцелеят. На възраст 10 месеца то тежи около 900-1300 кг. То ще достигне постепенно своите максимални размери между 20-25 години, но за разлика от другите бозайници не спира да расте, но при доста по-бавно темпо.
Слоновете показват сложно социално поведение, живеейки в тесни семейни взаимоотношения, които са матриархат както при хипопотамите. Стадото се оглавява от най-старата женска. Семействата са съставени от сестри, братовчеди, лели, племенници и тяхното младо потомство. Броят им варира от 2 до 29 индивида. Тези животни могат да остават заедно през живота си ако стадото е твърде голямо.
Няколко женски могат да останат и да дадат старта на ново стадо или семейство. Членовете на семейството се къпят, претърсват се и се потупват по гърба. Членовете на стадото остават винаги заедно в диаметър от 46 м, поддържайки контакт с техните повиквания. Ако те са разделени дори за няколко часа, тяхното събиране е маркирано с обстойна церемония за поздрави, която включва: бягане, тръбене, въртене, дефектиране, уриниране, щракване с бивниците и търкане на телета си един с друг с главите си. Семейството също защитава: младите, болни, стари, и наранени от хищници слонове. Когато по-старата женска умре, следващата по старост заема мястото и като водач на стадото и семейството.
Младите мъжки слонове започват да скитат далеч от семейството след 6та си година. Постепенно прекарват все повече и повече времето си в дебнене на други млади мъжкари. Когато те станат сексуално развити те или оставят семейството си или са прокудени от по-старите женски. Те след това или скитат сами или на стада с други млади ергени. Остават наблизо до стадото, но живеейки независимо от останалите членове на стадото водено от женската. Мъжките в ергенското стадо постоянно водят борби, въпреки че рядко има смърт-за да определят кой да е шеф в стадото им.
През техните сезонни преселвания, много фамилни групи могат да пътуват заедно като едно единствено стадо-водено от най-старата женска. Това е типичен Матриархат. Ако хищниците заплашват групата на стадото, стадото заедно с най-старата женска започват да наблюдават врага, като младите слонове се крият зад гърбът на по-старите. Когато опасността дойде твърде близо, старата женска атакува или води стадото в паническо бягство.
Слоновете комуникират един с друг чрез докосване, звуци, миризми, и езика на тялото. Докосванията се правят главно с хобота, и могат да варират от нежната ласка на женската към малкото и до дисциплинирана плесница. Старата женска избутва по-необузданите мъжкари с тялото си. И с едно особено втриване един в друг се свършват начините им на комуникиране.
Високите им гласове са също един вид комуникация, просто тръбене или предупреждение или поздрав към други слонове наблизо-това са част от звуците на тази животни, които им служат за да се познават по-добре помежду си. Тези животни също могат да произвеждат нискочестотните звуци невидими за човешкото ухо, но слона ги чува на няколко километра разстояние-това показа скорошното проучване на видни зообиолози.
Различните комуникации на слоновете включват и секреции в урината или изпражненията им. Тези химически сигнали могат да бъдат открити от близки слонове, или носена от вятъра миризмата може да я усетят и слоновете които са по-далеч. Секрецията на жлезите през кожата също носи допълнителна информация и съобщения. В допълнения ще кажа, че тази информация е подплатена с различни пози и стойки на тялото. Африканския слон например, разстила неговите си уши широко и може да ги пляска, докато неговият хобот може да сигнализира, че сега ще пие вода.
Много беше написано за емоционалния живот на слона. Наблюденията на дивите слонове ги показаха лоялни и любящи, желаейки да рискуват живота си за благото на другите от фамилната група. Но имаше и такива които се привързваха много и само към определени хора-в зоопарковете или цирковете по света. Отказвайки да съдействат на всеки друг човек.
Слоновете са неделим вид животно от екологията на горите и саваните където ги обитават. Те оформят околната среда около тях-от яденето на високата зеленина, което действие отваря дупки високо горе за да може слънчевата светлина да прониква по-лесно. Позволявайки на нискорастящите растения да преуспяват. Изкоренявайки тревите те обръщат почвата, така те извършват един вид оран и растенията ще покълнат отново и ще заменят онези които са изядени. Във време на суша те изкопават водни дупки-от които другите диви животни също пият вода. Когато те вървят през гъстите гори и джунгли, те проправят пътеки по които по-малките животни, включително и хора ги използват да се придвижват по-лесно.
Информационната интелигентност на слоновете е трудна да се измерва-това важи и за интелигентността на каквото и да е животно, включително и човешките същества. Въпреки всичко има силни причини които да покажат, че слоновете са способни на по-високи умствени способности от много други бозайници, на по-високо ниво са от домашните кучета и котки. Един индикатор е леснотата, с която слоновете могат да научават трикове или задачи, от гледна точка на тяхното разузнаване, което беше сложно използвано от собствениците на циркове. От треньорите на работните слонове в Азия, много от които преподават на техните слонове да теглят дънери или возят на гърбът си пътници през джунглата, при превоз.
Младите слонове винаги ще помнят маркираните пътища към храната или водата от по-старата женска. Друг индикатор за опознаване помежду им е игривото им поведение, наблюдавано при приматите и други животни при опознаване на високо интелигентно ниво-това поведение е типично за младите слонове. Които влагат много енергия в игрите си, чрез които се докосват кожа в кожа, при фалшивите им битки-тренирайки за истинските и научаване на слонския етикет на действие. Тези социални “пиеси” снабдяват младия слон с уменията му, нужни за да живее в едно семейство, но подсилвайки неговите мускули и подобрявайки неговата координация за задачите, които той ще осъществява като възрастен при миене, бракосъчетание и други.
Слоновете и хората са повече от 2 000 години. азиатските слонове бяха пленени и тренирани да служат на хората. Африканските слонове бяха използвани от Картагенският генерал Ханибал за да носят неговите запаси от храна през Алпите по времето на неговия прочут поход за завладяването на Рим в ІІІ век. Толкова неотдавна като че ли е ХVІ век, слоновете биваха впрягани и яздени на полесражението, и през втората световна война (1939-1945) те бяха използвани да влачат тежката военна техника по стръмните склонове.
Въпреки, че вече не се използва при военни действия, азиатския слон продължава да припечелва от тяхната кула в Азия и Индия. Приблизително от 13 000 към 16 000 от тези животни-грубо 25% от дивото слонско население по света. Бяха пленени и тренирани да извършват разнообразни задачи. Издърпване на дънери от дълбоките гори, носене на пътници и товар. И също асистират при пленяването на дивите им събратя. Сред многото задачи които хората изискват от тях прозира тяхната интелигентност когато се справят с тях.
Нивото на интелигентност и отчасти уменията си при работа слона добива при уроци и тренировки от 3 до 5 години. След това слоновете един по един се насочват за период от 10 години към теглене на дънери от горите. Работа при дърводобива, така слона може да работи не повече от 30 години или повече. До навършване на не повече от 50 годишна възраст на животното. Треньора на слона наречен МАХУТ припечелва от това своя поминък в живота си. Треньора често остарява преди своите студенти, през което време има неразрушима връзка по между учител и ученик-това е истинската форма на приятелството им.
Африканските и азиатските слонове като статус-днес са застрашени видове в диво състояние. Слоновете биваха избивани в миналото единствено заради техните бивници, които са изградени от ценната слонова кост. В 1900 г дивият слон наброяваше около 5-10 милиона; от 1979 г чрез лов и разрушение на естествената им среда броя им се намали до 1,3 милиона. А в период от 10 г 1979-1989, срутването на цените на петрола генерира преследването им за да се намерят и други начини на правене на пари и останаха приблизително 600 000 африкански слона-а всички други бяха избити заради слоновата им кост.
През 1989 г юни месец САЩ забрани всички видове внасяне на слонова кост, и други нации последваха примера и забраниха вноса също като тях. Под въздействието на Африканското правителство и САЩ се осъществи конкурс за програма, за запазването на слона с награден фонд от 5 милиона $ за да може да се спре убийството му. Създаване на защитни мерки по местоживеене на слоновете или местообитание. Но търсенето на слонова кост си остава постоянната заплаха. Бракониерите убиват по-старите слонове, включително по-старите женски, които са водача на стадото-заради техните по-големи бивници. Но стадата зависят от тези женски слонове, и загубата им може да взаимодейства с отрицателна посока на способността на стадото да мигрира. При храна и защита, да пази от врагове младите слончета. Когато слоновете майки бъдат убити, младите слончета почти не оцеляват.
Битките при подялбата на земята и ресурсите по континенти също причиниха много загуби сред слоновете в Азия и Африка. Увеличаващото се население на Земята и произлизащото от това изместване на слоновете от естествената им среда, заради създаването на малки ферми. Което кара хората да изсичат джунглите и горите в създаване на нови терени за обработка и добив. За да подсигурят своето собствено оцеляване. Хората ограбват териториите на слоновете и възможността им да мигрират и да се размножават. В много страни диви слонове могат да бъдат намерени само в националните им паркове. Много от които са твърде малки и изолирани за да поддържат растежа и изхранването на едно солидно стадо. Като резултат от човешкото въздействие идва и неуспеха при опазване на техния слон-броя на африканския и азиатския слон падна до опасната граница вече.
Изследователите на слонове, мениджърите на дивия свят и природозащитниците по целия свят в момента съдействат да подсигурят оцеляването на африканския и азиатския слон в дивото им състояние. Сред повечето активни организации в световния фонд на дивия свят е и световния съюз за запазване на зоопарковете (IUCN). Зоопарковете са се също посветили на оцеляването на слона, предоставяйки нужните образователни програми за това великолепно животно и неговото състояние. Американската асоциация на зоопарковете и обществените аквариуми има установена и работеща програма за развъждане на азиатския и африканския слон в усилието им да предотварят тяхното бъдещо изчезване. Транспортирането на слоновете от дивите им територии до зоопарковете сега е забранено. И ако програмите за развъждането им са неуспешни, слоновете в пленено състояние по изчисления ще изчезнат около 2030 г.
Научна класификация:
Африканският е LOXODONTA – AFRICANA. Азиатският е ELEPHAS MAXIMUS.
Коментари () |
|
|
|
 |
