|
Защо не му трябва на слона козина. Обикновените слонове от цирковете и зоопарковете, повечето от които са слоници, тежат от 3 до 4 т; слон, тежащ 5 т, се смята за прекалено тежък. Само кожата на слона тежи 1 т; изсъхнала, тя все още тежи 650 кг, а изпъната, стига до 35 кв. м. Белите дробове на слона тежат 137 кг, черният дроб — 105, бъбреците — 18, ушите — 80, хоботът — 120, скелетът — 1600, сърцето — 20, мускулите — 2700 и мазнината — 100. При слона се падат много по-малко квадратни сантиметри кожа на килограм тегло, отколкото при по-дребните животни. Ето защо той загубва сравнително малко топлина чрез повърхността на тялото си, поради което не се нуждае от козина и е в състояние да понася, дори не съвсем лошо и северния климат. Ушите, които при африканския слон заемат една шеста от повърхността на тялото, служат преди всичко за охлаждане. По-голям слон произвежда толкова топлина, колкото 30 човека. Сърцето му бие около 30 пъти в минута.
Слон със седем бивника. Бивните на слона не са кучешки зъби, а преустроени резни. Има африкански слонове, които не притежават бивни или пък имат само един или деформирани 5—7 бивника. В долината на Замбези, Южна Родезия, на около 65 км източно от Хирунду се срешат много слонове без бивни — средно всеки десети слон. Бивните на слоновете не са облечени с емайл и растат през целия им живот, но не повече от 5 см годишно. От двете страни на челюстта си слонът има само по един, затова пък голям колкото франзела кътник, който се сменя шест пъти през живота му с нов, щом предишният се изтърка.
Според проучванията на д-р Лаз, проведени в националните паркове на Уганда, бивните растат от една до три години. Животните изтикват напред и изплюват остатъците от изтърканите кътници, а понякога неволно ги глътват. Тогава те могат да се намерят в изпражненията им.
Хоботът — чудно оръдие. Наистина хоботът е едно удивително оръдие. Със своя нос слонът може да чупи дървета, да копае дупки, да убива други животни и дори да вдига от пода съвсем малки монети. Хоботът побира 15—20 л вода, която след това животното впръсква в устата си. То пръска с него и тялото си. Слонът може да извива хобота си във всички посоки, може да го удължава или да го свива, тъй като той се състои от 40 000 снопчета надлъжни и напречни мускули. Хоботът е толкова як и жилав, че трудно може да се пререже с нож, макар че в него няма кости. И въпреки това слоновете могат да живеят и без него.
Слон с два хобота. В дивечовия резерват в Южна Луангуа, Замбия, в продължение на около четири месеца е било наблюдавано едногодишно слонче без хобот. То изглеждало добре охранено, макар че трябвало да кляка, за да взема от земята диоспиросовите плодове. В парка Адо един слон, на който липсвал върхът на хобота, всмуквал портокалите с края на хобота си и после ги издухвал в устата си. Един слон, убит в района Нзега, Танзания, е имал закърнял втори хобот, който се разклонявал от главния. Той е бил дълъг 46 см и е имал само един пръстеновиден израстък на върха.
Най-важно е обонянието. Благодарение на подвижния си хобот слонът може да души високо във въздуха като жирафата и непосредствено по земята като диво куче. Очевидно слоновете се ръководят главно от обонянието си. В Замбия една посетителка искала да снима слон, както стоял в пресъхнало речно корито. Тя се намирала до едно дърво на брега. След като направила първата снимка, слонът се запътил право към нея и тя просто се объркала — оставила ябълката, която държала в ръката си, на земята, преметнала каишката на камерата през глава и понечила бързо да се оттегли. Слонът бавно се приближил към нея и спрял от другата страна на дървото, спокойно посегнал с хобота си около дънера, вдигнал ябълката от земята, пъхнал я в устата си, обърнал се и си тръгнал. През цялото време, докато стигнал на един метър от жената, го била привличала миризмата на ябълката.
В националния парк Крюгер едно тежко ранено слонче дошло съвсем близо до дивечовия надзирател, който чакал на водоема, и после изчезнало в храсталака. Два часа по-късно към това място се приближила група от седем слона, които веднага почнали да пият. После една едра слоница изведнъж вдигнала високо хобота си и започнала да души във въздуха, а после и по земята. Така тя стигнала до мястото, където под едно дърво било лежало слончето. След като помирисала навсякъде, тя тръгнала по дирите му. Хоботът й почти докосвал земята. Слоницата се движела съвсем бавно, точно по миризмата. Един час по-късно се завърнала заедно с малкото при групата.
Преди 2000 години Плиний пише: „Слонът е надарен от природата с това, което рядко се среща у хората, тоест с почтеност, разсъдливост, усет за справедливост и покорност на вярата. При новолуние слоновете се отправят към реките, където се чистят тържествено и се къпят, и след като по този начин поздравят планетата, се връщат отново в горите. Когато са болни и лежат на земята, те хвърлят трева към небето, сякаш искат да я принесат в жертва."
Подобно очовечаване и странни мистични възгледи за нрава на слона се срещат и днес още в някои романи и приключенски книги.
Мозъкът на слона тежи 4—5 кг, тоест три пъти повече от човешкия. И въпреки това знаем твърде малко за умствените способности на африканския слон. Самият аз и много други учени сме провеждали експерименти в тази насока с азиатските слонове. За това разказвам в книгата си „Училище за слонове". Работните слонове са усвоили над тридесет различни команди и боравят твърде целесъобразно и разумно с дървените трупи, с въжетата и с други подобни предмети.
Слон върху човешки крак. Големи усилия ми струваше да накарам един слон в зоопарка да ме настъпи по крака. Но той нито го премаза, нито ми причини болка, само почувствувах, че сякаш върху крака ми е поставен чувал жито, тежък два центнера. Разбира се, човек не трябва да поставя крака си под предния край на слонския крак, там, където се намира копитото му На задн-ата страна на ходилото на слона обаче има пихтиеста маса, която именно прави вървежа на този исполин толкова безшумен. Дори когато започне да бяга стадо слонове, не се чува никакво удряне на копита или трясък, както е например при антилопите и зебрите.
Животното нямало вече ходила. При натоварване, тоест при стъпване, кракът на слона става по-широк и по-дебел, но когато животното го вдигне, той значително отънява. В такъв случай площта на ходилото може да се намали с около една четвърт. Ето защо, когато нагази в дълбока тиня, слонът измъква краката си лесно от нея. През 1958 г. в националния парк Крюгер бил намерен тежко ранен слон без ходила: на тяхното място се виждало голо месо. Оказало се, че животното било попаднало сред степен пожар извън парка.
По-рано пределната възраст на слоновете често е била преувеличавана. Според изследванията, извършени върху 325 слона, умрели от естествена смърт, в двата национални парка на Уганда, средната продължителност на живота на слона е изчислена на по-малко от 50 години. Вероятно те не живеят колкото човекът. Според проведената анкета на д-р Алфред Зайц в зоологическите градини, където отделните животни сигурно могат да живеят по-дълго, отколкото в свободната природа, досега не е имало африкански слон, който да е живял над. 40 години. Повечето азиатски слонове умират, преди да достигнат 50 години, а 60 не е доживял още нито един.
Колко храна трябва на слона. Слоновете се нуждаят от големи количества храна, тъй като, както изглежда, лошо я използуват. Във Франкфуртския зоопарк даваме на един слон дневно по 6 кг счукан овес, 3 кг трици и 75 кг зелен фураж. Работните коне, които тежат около една пета от слона, изяждат към 40 кг зелен фураж и още 2—3 кг настъргани картофи, смесени с плява и слама.
В станцията за слонове „Гангала на Бодио" се дава на слон 350—400 кг дървесна шума и растения, голяма част от които той разпилява и стъпква. След претегляне на остатъците се е оказало, че едно животно изяжда в същност само към 150 кг храна и че за 24 часа има нужда от около 150 л вода, част от която обаче пръска с хобота си върху тялото.
Какво може да извърши работен слон. През деня слонът се изхожда почти всеки час, а общо за 24 часа — 14—18 пъти. Изпражненията му се състоят от 80% вода. Нощно време слонът трябва да става, за да се изходи и да уринира. Въпреки голямото количество консумирана храна работоспособността на слона не е особено голяма. Чифт впрегнати слонове теглят кола, която тежи два тона, с общо четири тона товар, което не е повече от теглото на двата слона. Разбира се, пътищата около станцията за слонове „Гангала на Бодио", за които се отнасят тези данни, не са особено хубави и равни. С такава кола животните изминават на ден само 20 км при скорост 4 км/ч. Те трябва да работят само пет дни в седмицата, а в работно време да си отдъхват всеки час за около десет минути и да получават през това време храна. Слонът носи на гърба си товар 300—400 кг и изорава за четири часа две трети, от 1 хектар на около 12 см дълбочина. Тези норми може, би нарочно се понижават, за да се накарат фермерите, които идват да наемат слонове, да не ги пресилват. Началникът на станцията ми разказа, че неговите слонове теглели кола с товар до девет тона.
Слоновете се хранят с наслада. Източноафриканският степен слон предпочита тревостепите, където обаче има пръснати групи дървета или където бреговете на реките са обрасли с дървета, под чиято сянка животните могат да се оттеглят през знойните часове на деня. В такива райони, непосредствено отвъд границата на националния парк Мърчисън Фолз в Уганда, Ървин Бус е изследвал стомашното съдържимо на 47 застреляни слона от януари до март 1959 г. Оказало се, че 91% от храната им се е състояла от трева, 8%— от дървета и храсти и 1% — от стъбла и листа на тревисти растения. Само около 10% от изядената трева е била от зелени и пресни, а 90% — от изсъхнали растения. Когато пасат, животните непрекъснато обикалят. Ако пасат прясна трева, която . след изгарянето на старата пониква бързо, слоновете просто се забравят от удоволствие. Тогава човек може да се приближи на 15 м до тях, без да го усетят. Работата е там, че докато пасат, те или затварят напълно очите си, или гледат направо в земята, в краката си. Ако човек ги наблюдава в това време, той може да види само горните им клепачи и красивите им дълги мигли. С хобота си слоновете изскубват тревата заедно с корените, а пръстта изтърсват, като удрят снопчето в крака или в бивника си. Според Никълсън в такива случаи често лигите им капят от устата. Когато през сухия период тревните площи изгарят, слоновете започват да се хранят повече с клонки.
Слон в зеленчуковата градина. Колкото слоновете са грамадни, толкова и обичат да си угаждат. Върхът на хобота с пръстеновидните израстъци, с който слоновете усещат така добре миризмите, им помага да си избират тревите и дори листата, които най-много им харесват. Един мъжки слон, който безшумно влязъл през оградата в зеленчуковата градина на дивечовия надзирател в Параа-Лодж в националния парк Мърчисън Фолз, изял първата нощ всички зелени царевици, дини и краставици, кръмното цвекло и част от патладжаните. При второто посещение си хапнал остатъка от патладжаните и пипера. Доматите, салатата и морковите обаче не докоснал.
Слонове, пияни от плодовете на маруловото дърво. Слон с туземска колиба на раменете. В Танзания през октомври и ноември слоновете обичат да се придвижват към бамбуковите гори, където прекарват с дни и се хранят почти изключително с бамбукови издънки. През февруари, когато узреят плодовете мугонго в района Литоу-Киперере, слоновете се струпват на юг. През сухия период те се придвижват към районите, където расте особено много тревата магуру, която има широки листа и става висока до 6 метра. В националния парк Крюгер, Южна Африка, слоновете се нахвърлят върху плодовете на маруловото дърво, щом узреят. Те ферментират в стомасите на слоновете и по този начин животните се опиват. Някои слонове проявяват в това състояние и агресивност, а други са само „приятно замаяни". Макар „пияните" слонове да правят всяка година доста пакости, по това време те не са опасни за посетителите на парковете, тъй като в съседство с всички туристически хижи маруловите дървета са изкоренени до едно. Иначе това дърво е в същност едно от най-разпространените в националния парк. Туземците си варят от плодовете му твърде силна бира. И затова дърветата не се изсичат за гориво. Плодовете узряват най-напред в северния край на парка; след това слоновете бавно се приближават на юг, като по пътя все си похапват от тях. и се наслаждават на вкусната храна. Веднъж един африкански дивечов пазач бил бутнат от велосипеда си от леко „пиян" мъжки слон. Друг един слон пък пъхнал главата си в колибата на туземци, нарамил я и хукнал с нея към храсталака; не пострадал обаче никой. Друг мъжки слон грабнал един пийнал като него африканец от велосипеда и го завлякъл около десет метра навътре в гъсталака. След това се върнал на шосето и стъпкал колелото — това разказва директорът на националния парк д-р Н. ван дер Мерве. Стадата слонове бяха свикнали да странствуват из Африка в зависимост от годишното време, за да си търсят най-добрите източници на храна. Днес те нямат вече достъп в обширни области на Африка и затова са усвоили и някои вредни навици при търсенето на храна.
Те копаят кладенци. Слоновете са като че ли единствените животни в Африка, които копаят дупки, за да стигнат до водата. За тази цел те разрохкват почвата с бивните си, а пръстта изхвърлят след това с хобота си, като правят дупките отвесни и дълбоки до един метър. По този начин обикновено те откриват в песъчливото корито на пресъхнали реки вода, която се използува и от много други животни, като носорозите, антилопите, зебрите, птичите ята, змиите, а това им дава възможност да преживеят сухия период. По същия начин постъпват и някои видове кенгуру в Северозападна Австралия. А. Гордън е наблюдавал в парка Банки как слоновете запушват отгоре своя „водоем" със запушалка от листа, трева и със собствените си екскременти и го засипват с пясък. Ако по някаква причина слоновете напуснат през сухия период даден район, това може да има гибелни последици за останалите животни.
През януари и през август 1957 г., тоест през късия и през дългия сух период, биологът Н. К. Бюхнер е преброил в южната част. на националния парк Мърчисън Фолз в Уганда над 4000 слона. При. започването на дъждовния период, към средата на септември, броят им обаче се удвоява. Животните прииждат от по-залесените области извън парка към тревостепите. Междувременно и в този национален парк броят на слоновете се е увеличил извънредно много, тъй като заради непрекъснато увеличаващото се заселване в районите извън парка слоновете все повече напират да влязат в него, където остават после и през цялата година.
Когато броят им се увеличи много, слоновете се приспособяват към дадените хранителни източници. Тъй като в някои обширни участъци на парка всички дървета са били унищожени от слоновете, през 1964 г. е бил направен опит да се отстрелят 200 слона в тази част на парка, която се намира южно от р. Виктория-Нил, и още 200 в северната му част. Чрез грижливи изследвания на убитите животни учените са установили, че съществуват явни различия между слоновете от южния и от северния бряг. При слоновете от северния бряг половата зрелост настъпва средно на 14 (от 10 до 15) години, а при слониците от южния бряг — на 18 (от 13 до 22).
За мъжките слонове съответните възрасти са 13 (от 8 до 15) години при стадата от северния бряг и 16 (от 13 до 20) — при стадата от южната страна на реката. Средният интервал между две раждания при слониците е четири-пет години при едните и при другите стада. Но средната продължителност на кърмене е значително по-къса при слониците от южния бряг, за което свидетелствува и високата смъртност на малките слончета там. Ето защо при слониците от южната страна трябва да минат 11 месеца, докато в яйчника им се образува ново яйце, а при северните слоници — само 4. Стадата от северния бряг се увеличават и са по-млади — средната възраст на животните е 19 години. При южните слонове средната възраст е 20,5 години, но броят им намалява. Животните, по-млади от десет години, в северната група са 40%, а в южната — само 22%. Слониците от северния бряг сватбуват от ноември до април, докато у южните животни това се е изменило — от април до септември. Сигурно храната е причина за това. През 1963 и 1964 г. е имало два до три пъти повече съешавания, отколкото през 1964 и 1965 г. Разликата между двете популации се дължи на това, че растенията и дърветата южно от Нил са унищожени много повече. По-рано тази област е била гъсто залесена и дори е била гориста, но слоновете са я превърнали изцяло в трево – степ. На северния бряг все още са останали няколко района с дървета и храсталаци. На север от Нил живеят 0,9 слона на 1 кв. км, а на юг — 1,7.
На времето, когато на слоновете е принадлежала цяла Африка, това положение е щяло да се оправи от само себе си. Сивите стада от изпасаните напълно южни райони са щели да се отправят другаде или да намалеят по естествен начин от недохранване. Но днес, разбира се, не бива да се допуска националните паркове, последните кътчета истинска дива природа, да се превърнат в полупустини и в пустини. А това поставя отговорните лица пред необходимостта да вземат сериозни решения.
Всяка година се отстрелват по 45 000 слона. За да се получат около 600 000 кг слонова кост, колкото е била преработвана всяка година в света, в миналото е трябвало да бъдат убивани годишно по 45 000 слона. По-голямата част от тях са били от Африка. Но никой не си е направил труда през тези дълги години да узнае например нещо за начина им на живот, да изследва по-подробно хекатомбите посечени великани. При сегашното положение може да се предполага, че към края на нашето столетие вече няма да има напълно свободни слонове извън националните паркове на Африка. Ето защо радостно е, че животните, които в някои от националните паркове би трябвало да бъдат убити поради пренаселеността им и унищожаването на ландшафта въпреки силната съпротива на дивечовите надзиратели, сега в по-голямата си част са обект на различни научни изследвания. По този начин стана ясно, че така наречената „мъст" — секрецията, която отделя слепоочната жлеза отстрани на главите им, поне при африканските слонове няма нищо общо с разгонването или с достигането на полова зрелост. В продължение на столетия се е смятало обратното. У слоновете, убити от юли до октомври, Ъ. Бус не открива такава течност, но у почти всички убити през периода след 20 октомври до края на март е имало „мъст". Само у няколко съвсем млади слона тази секреция не е могла да се открие в средата между окото и ухото. Но повечето слонове и слоници, които още не били достигнали полова зрелост, а така също и старите слоници, които току-що били родили и кърмели, и някои съвсем малки животни са показали през споменатия период всички признаци на „мъст". Може би функцията на тази жлеза има връзка със сухия период и с високите температури, но очевидно не и с размножаването.
При този случай Бус установява също така, че както мъжките слонове, така и слониците с особено големи бивни са били доста стари. Те вече дъвчели на петия и шестия кътник.
Любовта на слоновете. Като покана за съешаване на слоницата е притискането с хълбока към главата на мъжкия. При това тя се извръща наполовина назад. Мъжкият поставя хобота си по дължина върху гърба й. Докато тя се' притиска към него, той я тика с израстъците на хобота и с бивните си бавно напред — това е описано от В. Кюме. Ученият е наблюдавал внимателно акта на. съешаването при африкански слонове в зоопарка. Слоницата правела изведнъж бързи крачки напред, като махала с хобота и с опашката си и кимала с глава. Мъжкият я следвал отстрани; тя подтичвала в дъга около него, а той като че искал да й препречи пътя. След това те заставали глава срещу глава, често пъти с вдигнати нагоре хоботи, извити във формата на буквата 8. Когато натискали, както при мнимата борба, върховете на хоботите си един о друг, мъжкият надделявал. Хоботите се вплитали един в друг и после отново се разделяли. С края на хоботите животните опипвали нежно главите си. Това се повтаряло, като слоницата все по-често се притискала към мъжкия, коленичела и вдигала опашката си нагоре. Той посягал с хобота си към влагалището й. След неколкократна гоненица слоницата заставала мирно и той най-после се качвал върху нея. Копулацията траела само няколко секунди.
Другите мъжки не ревнуват. В. Полз е наблюдавал съешаване на слонове в дивечовия резерват в долината Луангуа в Замбия. Мъжкият сложил опашката на слоницата в устата си, притиснал страничната част на главата си към хълбока й, после пристъпил малко напред, метнал хобота си през врата й и хванал противоположното й ухо. Слоницата стояла на мястото си, докато той я пуснал отново. И тук самата копулация продължила около десет секунди. След това животните застанали едно срещу друго и вдигнали хоботите си нагоре във формата на буквата 8. Два други мъжки, които през цялото време стояли недалеч от тях, се приближили и минали между двойката, но първият мъжки не реагирал. След това четирите животни започнали да пасат мирно заедно. Скоро слоницата почнала упорито да „флиртува" с единия от новодошлите мъжки, без той да се интересувал от нея. Равнината била пълна със слонове, а близо до мястото на сватбуването, на няколкостотин метра, се намирали няколко напълно развити животни.
А. Левин е фотографирал в Южна Африка два слона, които са се съешавали под водата. От слоницата са се подавали само горната част на главата и вратът й, а от качилия се върху нея мъжки — главата и раменете.
Впрочем мъжките обичат да галят често слониците и да ги прегръщат с хоботите си, без да показват намерение за сватбуване. Както беше вече споменато, слоновете се съешават през цялата година, без да съществува определено време за разгонване.
Алън Райт е наблюдавал веднъж в района Нуанетзи в Родезия млад слон, очевидно най-младия в групата, чиито бивни тежали по десет килограма. Младият мъжки се движел бързо през стадото. Приближил се до една от слониците и тя веднага спряла да пасе и застанала неподвижно на мястото си. Още щом пристъпил към нея, тя бързо се отдалечила. Изглежда, че мъжкият опитвал късмета си при всички слоници поред. Другите мъжки слонове се държали напълно безучастно, но и те заставали неподвижно, когато възбуденият млад слон се приближавал към тях. Половият му орган се намирал в състояние на ерекция.
Накрая седемте слоници се събрали в отделна група и побягнали. Но в действителност те нямали намерение да бягат — животните тичали в тесен кръг, тръбели и издавали крясъци, а малките слончета тичали пред майките си. Най-подир мъжкият се затичал и се опитал да се качи върху една слоница. При тичането те изпотъпкали храстите и малките дръвчета. Останалите четири мъжки се държали пак съвсем безучастно. Накрая мъжкият възкачил една друга слоница, която въпреки това продължила да върви още десетина метра и след това се извърнала встрани. През цялото време младият слон бил върху нея. След около две минути той слязъл, а слоницата се отправила към останалите си посестрими.
Бременност 22 месеца. Изглежда, че мъжките се намират в брачно настроение само в определено, и то винаги различно време. Навярно са необходими различни предпоставки за това. Фактът, че досега африканските слонове в зоологическите градини са се размножавали толкова рядко, се дължи до голяма степен на обстоятелството, че обикновено се държат индийски слонове в най-добрия случай с една или две африкански слоници при тях. Кръстосване между азиатски и африкански слонове обаче досега няма. Но от 1925 г. насам в станцията за опитомяване на слонове в Конго винаги се държат най-малко 12 напълно годни за разплод слоници и няколко мъжки, а често и много повече. Тези животни живеят в естествената си среда, но нощем биват завързвани с вериги, както в зоопарковете, а през деня пасат с часове в района, само че под надзора на своите придружители, наречени корнаци. Тогава, разбира се, на по-непокорните се поставят спъвачки на предните крака. Въпреки това за тридесет години там е имало само четири раждания и което е много странно — всички се случили през 1930 г., а друго едно — по-късно, към края на петдесетте години. Бременността при африканския слон трае почти 22 месеца; в Базелския зоопарк двата мъжки били покрили слоницата между 23 март и 4 април 1964 г; тя родила на 12 януари 1966 година.
Така се раждат слончетата. При самото раждане майката често пъти бива заобиколена от останалите си посестрими и ако може така да се каже, те я закрилят. През декември 1956 г. Ф. Попълтън, тогава дизечов надзирател в националния парк Куин Елизъбът, е наблюдавал в подробности раждането на слонче, но за съжаление само отчасти, защото пристигнал, след като малкото вече се било появило на бял свят. Той забелязал как едно по-голямо стадо слонове се били събрали накуп, как всички били обърнали главите си, тръбели и махали с уши и се държали доста неспокойно. Попълтън е наблюдавал на разстояние 25 крачки с бинокъла си_ целия процес. В средата на събралите се накуп слонове стояло току-що роденото малко. Майката и друга една слоница тъкмо отстранявали околоплодната обвивка. Коремът на майката бил неимоверно разширен и висял почти до земята. Влагалището, което при слоницата е отдолу, между краката, а не отзад и отгоре, било разширено и кървяло. Групата се състояла от шест големи слоници с пет малки и още един млад мъжки слон, който наблюдавал от около 15 метра.
Те искали да вдигнат на крака бебето. Животните опитвали с хоботите и с краката си да изправят на крака новороденото слонче. Едни от тях взели околоплодната обвивка и я хвърлили във въздуха така, че тя се простряла като чаршаф. Слониците прогонвали заобиколилите ги лешояди. Всички останали слонове с изключение на един мъжки не били допуснати да се приближат, слониците ги пъдели. Новороденото слонче било мокро и покрито със слуз. Личало окосмяването му, особено на главата.
Тръбенето и крясъците на слоновете продължили още десетина минути.
След половин час четирите слоници и малките им се отдалечили и оставили майката, една възрастна слоница и един млад мъжки слон на около седем години с новороденото слонче. Останалото стадо също се отправило към реката и изчезнало. Майката, другата слоница и седемгодишният слон продължили да помагат на бебето да стъпи на крака. След четвърт час изчезнала и другата слоница и оставила майката с бебето и младия слон, очевидно нейн син, сами. Този млад мъжки пъхнал хобота си под корема на слончето и между краката му, за да му помогне да стане. Малкото било много слабо и паднало отново на земята. Майката продължила да мята околоплодната обвивка насамнатам и най-подир я хвърлила на гърба си, където останала част от нея. Два пъти слоницата се опитвала да изяде късовете от ципата, но все ги изваждала отново от устата си.
След два часа малкото слонче направило първите си несигурни стъпки, но паднало напред върху главата си и се преметнало по гръб. Майката и младият мъжки не му позволявали да лежи на земята и непрекъснато го изправяли на малките му крака. Майката кървяла през цялото време и плацентата паднала напълно едва два часа след раждането. Слоницата изяла малко от външната ципа, но по-голямата част оставила. Тя си играла известно време с нея. Веднъж дори плацентата се закачила на бивника й. След два часа младият слон загубил интерес и изчезнал в посока на стадото. Когато Попълтън се приближил с всъдехода си още малко, слоницата веднага го атакувала.
Слоница ражда на шосето и спира движението. Самото раждане е наблюдавано от един дивечов надзирател в Замбия. Една слоница се била облегнала на голямо дърво, а главата на малкото вече се показвала от влагалището; след непрекъснати напъни новороденото се смъкнало на земята. Слоницата веднага се обърнала, застанала над слончето и започнала да го души с хобота си около 20—30 минути. След това малкото се надигнало на крака и затърсило вимето. То застанало до майка си и започнало да бозае. Наблизо нямало други слонове. Веднъж в Белгийско Конго Р. Хойер чакал в колата си четири часа на шосето, понеже една слоница родила малкото си точно на пътя, близо до едно мостче. Слоновете не могли да бъдат прогонени нито с викове, нито с клаксон.
Раждане на слон в легнало положение. В националния парк Етоша в Югозападна Африка била наблюдавана млада слоница, която раждала, докато останалото стадо пасяло в полукръг на 400 м встрани от нея. Най-близкият слон, изглежда е била слоница, пасял на около 200 м от нея откъм страната на вятъра. Младата слоница се била свлякла почти на задните си крака и тръбяла пронизително, сякаш била обзета от смъртен страх. Дивечовият пазач Баард слязъл от колата и се приближил, за да я прегледа. От 20 м той видял как мускулите на тялото й изведнъж се свили вълнообразно от ребрата към корема. След това животното започнало отново да тръби.
Останалото стадо, изглежда, никак не се интересувало от раждането, само старата слоница вдигала хобота си нагоре. През около пет минути наблюдаваната слоница имала болезнени спазми и все тръбяла. След 30 минути се показала главата на малкото. В този стадий слоницата изглеждала много изтощена. Едва след още 15 минути предните крака и раменете на малкото излезли от влагалището. Изведнъж слоницата се отпуснала бавно на земята и легнала на дясната си страна. Сега тя тръбяла на по-къси промеждутъци. Накрая издала дълъг стон, след който останала да лежи много спокойно, дишайки бавно.
Новороденото слонче ритало на земята, за да се освободи от околоплодната обвивка. Майката е била или в несвяст, или много изтощена, за да се погрижи за малкото си. Слончето, което междувременно почти се било освободило от ципите, изглеждало розовичко. Само ходилата на краката му били жълтеникавокафяви. След около 10 минути слоницата вдигнала хобота си нагоре и го насочила към малкото. От пристигането на наблюдателя до момента на раждането бил изтекъл час и десет минути.
Раждането в зоопарка минало много бързо. Приблизително така е протекло и първото раждане при младата слоница Идунда в Базелския зоопарк през януари 1966 г. Сутринта гледачът на слоновете намерил голяма кафеникава и жилава слизеста буца, а на следната сутрин към 9,15 часа започнали първите родилни болки. Слоницата посягала с хобота си към наедрелите си цицки, а от време на време към корема и към слабо увеличеното си влагалище. После легнала на една страна и се замятала насам-натам. Това безспорно били вече родилни болки, които се повтаряли през четири-шест минути. Слоницата все се изхождала и уринирала по малко. Към 9,36 часа изтекла първата околоплодна течност, а след това областта под ануса видимо се подула.
Слоницата била много неспокойна, движела се насам-натам, махала уши, опирала се с бивните си о земята и почти се изправяла на главата си. Същевременно вимето й ставало все по-голямо и цицките доста се подули. Постоянно лягала на земята. Към 9,55 часа се показал околоплодният мехур, който веднага след това се спукал. После майката присвила задните си крака и слончето се измъкнало със задните си крака напред. Раждането протекло така бързо, че само на филма могло да се проследи всичко точно. Минали няколко минути, преди майката да опипа малкото си навсякъде, дори повдигнала леко бебето си с хобота, като го държала за опашката. Четвърт час по-късно слончето стояло вече на краката си, но, разбира се, с помощта на гледача. То тежало 113 кг и било високо 95 см. Едва към 8 часа на следната сутрин малкото успяло да намери цицката и се набозало хубаво. По време на последната световна война в Мюнхен и през август 1965 г. в Опелския зоопарк в планината Таунус също са били родени африкански слончета.
Конгоанската станция за слонове посочва като нормално тегло на новородено слонче 100 кг и височина 80—85 см. На една година височината му е 100 см, на две години — 115— 120. На тази възраст слончето вече е отбито. До петата си година то израства за година с около 10 см, а по-късно — с по-малко. Тогава и бивните вече се виждат добре; те започват да никнат между една и три години.
Слониците майки помагат на несръчните си малки слончета. На първо време слониците майки помагат на още доста несръчните си слончета. Така група слоници заедно с малките си се катерили нагоре по стръмен склон край Нил, недалеч от Фаяо. Едно много малко слонче не могло да се изкачи. Тогава майката клекнала горе на откоса, хванала малчугана с хобота си и внимателно го изтеглила нагоре. Дивечовият пазач Кахари се натъкнал в Замбия край река Колози на две слоници с четири малки; когато го зърнали, те побягнали. Докато се изкачвали нагоре по хълма, първата слоница постоянно тикала своето малко с хобота си, за да се катери по-бързо. Когато стигнали до едно място с много повалени дървета, тя започнала да вдига дърветата нависоко, така че малкото да мине удобно под тях. Ако то не успявало да премине през някой дънер, майката се връщала при него, вдигала дървото от земята и пускала слончето да мине отдолу.
Тя разнасяла трупа на мъртвото си слонче. През 1959 г. Р. М. Бере, придружен от министъра на природните ресурси, се натъкнал в парка Куин Елизъбът на слоница, която носела мъртво слонче. Ако се съдело по миризмата, то било умряло преди три-четири дни. От време на време майката слагала трупа на своето малко на земята, за да попасе и да пие вода. По този начин тя бавно се придвижвала напред, а останалите слонове от групата винаги я чакали. Въпреки че вдигала трупа с бивните си, тя го носела между долната си челюст и рамото, „както цигуларят държи цигулката си".
Когато се къпят, слониците често пръскат малките си с вода или им хвърлят тиня върху тялото.
За съжаление ние знаем все още твърде малко за начина на живот и за нуждите на африканските слонове. Още по-тревожно е, че почти не знаем от какво имат нужда те, за да живеят, защото през следващите години трябва да се намерят начини и средства поне една част от тези великолепни и достойни животни да бъдат запазени сред все повече увеличаващото се население и сред цивилизацията. Те са истинските царе в животинското царство, защото не се страхуват от никой естествен неприятел, дори и от лъва.
Човек и слон едновременно. Такова е мнението и на племето дан, което живее в Либерия и в Брега на слоновата кост.
Посетил съм тези хора два пъти според проучванията на Ханс Химелхебер те вярват, че главното е не самият човек, а онзи дух, който витае в него и който може да живее едновременно и в животното. Който чувствува способността да бъде дух едновременно и на човек, и на някое животно, трябва да поиска да бъде приет в съюза на животните, като за тази цел заплати голяма сума на ръководителя на съюза. Този, чийто дух може да бъде едновременно и животно, получава и в своето човешко тяло особените качества на този вид животно.
Духът си създава нови слонове. Най-висш е съюзът на слоновете; неговите членове властвуват над хората и преди всичко са главатари. Те са високи на ръст, имат голям корем и крачат много важно. Духът на главатаря не се вселява във вече съществуващ слон, а си създава нов слон, какъвто досега не е имало. Ако този слон бъде убит, тогава трябва да умре и принадлежащият към него човек двойник. Все се случва някой умиращ да разказва, че трябва да се прости с живота, защото същевременно е и този слон или бивол, който предишния ден е бил убит. Умре ли някой знатен човек без видима причина, обикновено се предполага, че е умрял от магия. Тогава се смята, че чрез магьосниците трябва да бъде открит злосторникът. Преди да се пристъпи към тези неприятни разследвания, трупът на умрелия се съблича и преглежда за някакви драскотини или малки загноясали рани по тялото, които могат да подскажат как е било ранено принадлежащото към него животно. Ловецът, който е убил животното, не се наказва, тъй като той е изпълнявал само задължението си да набави месо за селото.
Най-скъпо е влизането в съюза на слоновете. Ако един заможен човек изведнъж започне да прави дългове, ако не може вече да си позволява това или онова или ако от десетте му крави няма вече пет, между хората се пуска вече слухът, че щял да плати за приемането си в някой съюз на духовете, макар той сам да не е казал нищо. Ако след това той съобщи с въодушевление, че сега е „в слона", уважението към него извънредно много нараства. Заговори ли той на някое събрание, всички млъкват; с готовност бива избиран за различни длъжности, дори и за главатар, понеже се знае, че зад него стоят слоновете.
Ето защо племето дан смята законите за защита на дивите животни за безсмислени. Нали всички живеещи днес в пущинака животни са двойници на хората, те не могат да измрат, докато има хора.
Някога забранени по религиозни съображения райони в Африка — днес национални паркове. От друга страна, старите африкански религии неведнъж са се оказвали полезни за защитата на животинския свят. В повечето области е имало неприкосновени райони, свещени горички и местности, в които ловът е бил забранен. Такива религиозни закони биват спазвани много добросъвестно, понеже се знае, че боговете или духовете наказват безпощадно всяко нарушение. Щом в една местност се е ловувало прекалено много и някои видове животни са изчезвали, по-късно те постепенно са се заселвали от забранените райони отново в опразнените съседни местности. Колкото повече изчезват старите африкански религии, толкова по-малко внимание обръщат хората на предписанията за запазването на забранените райони. И затова за доброто на континента свещените неприкосновени ландшафти в модерна Африка трябва да се заменят с национални паркове. БЕРНХАРД ГЖИМЕК
СРЕД ЖИВОТНИТЕ НА АФРИКА
ВТОРО ИЗДАНИЕ
Превел от немски: Розалия Вълчанова и Николай Йовчев
Земиздат – София, 1982г.
С благодарности към Веско от с. Драгичево за помощта, която ми оказа....
Коментари () |
|
|
|
 |
