През април 1962 г. получих писмо от майор С. X. Симпсън от имението Блакрок, Нагеркоил, област Канякумар в Южна Индия. Майор Симпсън е ловец и плантатор с многогодишен опит в горите на Индия.
„През 1932 г. шест души отишли на възвишенията Махендрагири, за да събират растението кардамон. Те носели една пушка, зареждаща се отпред, въпреки че такива пушки били забранени. Съгледали едър слон, който се хранел сред кардамона, и един от тях пропълзял близо до животното и стрелял. Болката от раните, шумът от изстрела и димът принудили слона да се спусне по хълма, ревейки бясно. Вечерта берачите на кардамон разположили лагера си наблизо. Трима легнали да спят под една надвиснала скала, а другите си направили наблизо навес от листата на див живовляк. Слонът се върнал през нощта, открил по миризмата следите им и стигнал до лагера. Втурнал се и убил тримата под навеса, а другите не можал да стигне.

Непрекъснато отправях писмени изложения до правителството във връзка с този слон, като го описвах подробно и настоявах да бъде обявен за единак, за да може да го застреляме. Тъй като в щата Траванкоре слоновете са защитени, убиването им без разрешение би довело до наказателна отговорност. Аз управлявах няколко имения и непрекъснато трябваше да взимам мерки за прогонване на животното, когато се появяваше близо до селищата.
На 16 април 1936 г. мъжът, който носеше сутрешните сведения от имението Сифилд, пристигна със закъснение и ми разправи потресаваща история как бил издебнат от слона и се спасил само поради невероятната си ловкост. Дадох му глътка ром, за да се успокои, взех си карабината и го помолих да ме заведе на мястото на произшествието. Изкачих се на склона, от който можех да наблюдавам клисурата, където вероятно беше слонът. Разглеждах всеки храст и се вслушвах във всеки шум от счупен клон. Тъй като не видях и не чух нищо, пратих мъжа да се върне в Сифилд и добавих, че ще го пазя с пушката, докато премине .клисурата. Не бе изминал и половината път, когато слонът изскочи от един неголям храст, който едва би прикрил и крава, и се втурна, ревейки, към него. Извиках му да бяга и стрелях два пъти във въздуха, за да сплаша слона, ио без резултат. Стрелях в шията му точно когато протягаше хобота си, за да хване човека. Слонът се олюля, направи няколко крачки и падна. Мъжът се струполи на няколко метра от него и трябваше отново да го свестявам.

Има и други подобни случаи. Преди една година на шосето при Махендрагири един слон на паднал камион и пробил радиатора, но избликналата гореща вода му попречила да причини други вреди. Близо до Бааламоре друг слон унищожил една каруца, убил биволите, а каруцарят се спасил с бягство.
Нека се запознаем по-отблизо с най-голямото сухоземно животно на нашата планета — слона.
От всички видове слонове (разред Рroboscidea), живели някога на Земята — а те са били повече от 350, — днес са останали два вида. Африканският слон (Loxodonta africana) се среща в големи райони на Африка на юг от Сахара, а азиатският, или индийският (Elephas maximus) — в по-голямата част на Индия, в Шри Ланка, Бангладеш, Бирма, Лаос, Кампучия, Виетнам, Тайланд, Малайзия, Суматра и Калимантан. Азиатският слон има неопределен брой подвидове. Не е възможно да се изчисли колко диви слона има в света, но може да се каже, че са много. Все още се срещат големи стада, диви и величествени.
По много различни причини слонът отдавна при влича вниманието на човека. В районите, където липсват белтъчни храни, убиването на слон с повод за всеобщо тържество. Изобилствуваг описания на случаи, когато местните жители се нахвърлят върху все още топлия труп и буквално секат и ядат направо от планината месо пред тях. Много малко наблюдатели не са се поддали на изкушението да опишат това зрелище. В повечето случаи обстоятелството, че на самите тях не им липсва богата с белтъчини храна, придава на описанието им високомерен тон. Още в дълбока древност слоновете са били източник на ценна суровина за майсторите на художествени занаяти. Една маска от слонова кост от Нигерия неотдавна беше продадена за 20 000 долара. На много места слонът се използува като товарно животно при дърводобива, за теглене на превозни средства, за залавяне на други слонове и др. Ако той изчезне изведнъж, икономиката в много райони би западнала. Слонът е също така символ на богатство, а представите за него имат мистичен характер.
Навсякъде, като се започне от горите па Бирма, където той е основен фактор при дърводобива, и се стигне до зоопарковете на Африка, където поддържа туризма, и до цирковете на Европа и Америка, слонът е животно, което е близко до сърцата на хората.
В резултат на голямото внимание към тези великолепни животни има истинска планина от легенди, поверия и дезинформация. При тържествени церемонии в Индия слоновете се покриват все още със скъпи тъкани. Всички народи по света — и примитивни, и цивилизовани — разказват майсторски измислени истории за слоновете. Никога не ще се изясни загадката, защо е необходимо да се повтарят измислици, а не да се говори разумно, когато става дума за тези наистина учудващи животни.
Мине не мине година и някой ще организира експедиция за откриване на огромно тайно гробище на слонове, без то да съществува. Привлекателната сила на неизброимите тонове слонова кост е причина тази легенда да просъществува до наши дни въпреки всички доказателства за противното. Понякога слоновете се откъсват от стадото, за да умрат, но твърдението, че отиват в някаква известна само на тях долина, е неоснователно.
Слоновете не живеят стотици години. Те не достигат дори и стогодишна възраст. Доколкото ми е известно, няма доказателства, че слоновете надхвърлят 70 години освен в много редки случаи. Разбира се, някои доживяват тази възраст, но един 75—80 годишен слон действително е много стар.
Колкото и да е изненадващо, схващането, че слоновете никога не забравят, не е далеч от истината, въпреки че „никога" е малко силно казано. Те могат да се научат да изпълняват учудващо разнообразни задачи. Заучават бавно, като очевидно запомнят наученото завинаги, и продължават да учат през целия си живот. Тези животни се раждат бавно (нормалната бременност е 21 месеца), растат бавно (бозаят години наред), учат бавно и бавно забравят. Възможностите на паметта им не са точно определени, но несъмнено имат граница.
Съобщенията за слонове, които прескачат ровове и галопират или бягат в тръс, когато нападат и преследват човек, носят всички белези на измислицата. Слонът не може да скача на височина или дължина при никакви обстоятелства. Ако има максимален разкрач около 2 м, той ще изгори в случай на пожар, преди да може да прескочи ров, широк 2,20 м. Или с други думи, не може да избяга; устройството на тялото не му позволява това. Що се отнася до тичане, препускане и пр. — никога! Слонът може да се движи само по един начин — като върви. Той може да върви много по-бързо, отколкото човек тича, но нищо повече. Когато напада най-яростно, слонът пак върви въпреки хилядите разправяни измислици.
Въпросът за максималната големина също е дискусионен и понякога се изказват най-фантастични твърдения. Африканският слон действително достига височина при холката повече от 3,60 м и тежи около 7 т. В Националния музей на САЩ се намира екземпляр с височина 4,34 м. Азиатският слон е малко по-дребен. Двата вида се различават в някои отношения, но тези различия представляват интерес само за специалиста. Обикновено е достатъчно да може да се разграничават външно и за това е необходим само един поглед: африканският има огромни уши, а азиатският — много по-малки; африканският създава впечатлението, че изобщо няма или че има съвсем къса шия, което се дължи на прекалено големите му уши, а азиатският има сякаш удължена шия; челото на африканския слон е полегато, докато при азиатския се забелязват две издатини отгоре и отпред на главата. Ако са един до друг, дори случайният наблюдател ще забележи, че са съвсем различни животни. Другите различия се забелязват по-трудно от разстояние, но независимо от това са явни.
Опасни ли са слоновете за човека? Определено да, но при известни условия. Те са извънредно силни и могат да се движат със скорост 30 км/ч. Ако никой не ги закача, не биха безпокоили човека, но твърде често ние хората не ги оставяме на спокойствие. Ако не ги преследваме за кожата, месото или бивниците, залавяме ги, за да ги използуваме в тежката работа. Дори когато не ги преследваме с някаква благовидна цел, избиваме и безмилостно, за да докажем собственото си мъжество. Ритуалът да убиеш великолепно животно, за чието съзряване са били необходими 40—50 години, не съществува при първобитните народи. Само хора, за които се предполага, че са цивилизовани, изглежда, имат чувството, че мъжеството се добива за сметка на най-внушителното сухоземно животно. Това безкрайно и агресивно преследване на слоновете е причина да бъдат убити и осакатени много ловци. Но нас не ни интересува въпросът, дали животното е опасно в тези случаи. Ако някой иска да изпробва умението си и скъпата си (4000 долара) двуцевна пушка срещу най-едрия и потенциално най-опасния дивеч в света, винаги може да очаква злополучен край на опита. Слонът е опасен за човека обаче в друго отношение. Слонът е растителноядно животно. Изчислено е, че възрастен слон консумира близо 200 кг храна дневно. Много от нея се изхабява, тъй като слонът изхвърля голямо количество несмляна маса. Огромният му стомах непрекъснато къркори и издава и други шумове. Слоновете, разбира се, не се хранят с месо и няма доказателства, че стават месоядни. Въпреки че никога не може да станат човекоядци, апетитът им ги прави опасни за човека по друг начин. Слоновете обичат много от нашите храни и това ги поставя в пряко съперничество с племената, които се прехранват с лов и събиране на растения. Ето защо те са особено опасни за земеделците. Нахлуването на диви слонове в обработваеми земи е обичайно явление, при което се дават и много човешки жертви. Стадо диви слонове може да опустоши за една нощ много декари обработваема земя само като премине и я изпотъпче. Стопаните често са принудени да ги прогонват или да викат на помощ професионални ловци. На много места борбата със слоновете все още е голям проблем. Неопитен ловец може да пострада сериозно. Слоновете се движат тихо, като привидения, дори през най-гъста растителност и могат да се укриват много умело почти навсякъде. Само специалистът може да прецени докога може да изтласква пасещо стадо, без да предизвика нападение или паническо бягство, и докъде ще се оттегли мъжки слон, без да застане в засада. Женските също са много чувствителни, ако в стадото има малки, а тъй като те не ги отбиват години след раждането, в повечето стада има малки. Стадо слонове във или извън вашата градина внушава особен респект. Тези животни имат слабо зрение и са много раздразнителни. Слухът и обонянието им са невероятно силни. Те са изключително безстрашни и ако бъдат предизвикани, нападат всичко, каквото им попадне, дори камиони и коли.
Оскар Ед. Пиърсън от Южноафриканската туристическа корпорация ми разказа как бил ограден един район близо до един национален парк. Дълбоко в земята били забити с пилотонабивач жп релси, свързани с телено въже. Тази ограда, изглежда, била ефикасна, въпреки че никога не била изпробвана срещу нападение. Дори и да устои на насочените усилия на стадо слонове (а това е много съмнително), това едва ли ще бъде твърде практичен начин за ограждане на хиляди декари. Системната борба с участието на обучени и наистина опитни ловци е абсолютно необходима във всички земеделски райони, където се срещат слонове. Наистина може да се каже, че малко други професии, свързани с дивите животни, изискват по-голямо умение. Някои мои приятели се занимават с това след сезона на туристическите сафарита в Африка. Те признават, че дори най-опитните професионални ловци приближават стадо диви слонове със свито сърце. Само новаците и леко откачените стари ловци „обичат" да избиват слонове. Натискането на спусъка е придружено от гръмогласен рев и всички, с изключение на най-безчувствените хора, изпитват чувство за истинска вина.
Ето един пример за безстрашието и нрава на дивите слонове. Моите приятели Крисчън и Барбъра Хансен се завърнаха от четвъртото си африканско сафари с безценна филмова лента. В края на 1961 г., след като преминали с кола през Сахара, те се отправили на юг през Източна Африка. Веднъж разположили лагера си в едно сечище сред гъста гора и прекарали нощта спокойно въпреки някои признаци за близостта на слонове. На сутринта, докато Крисчън проверявал снимачната апаратура, Барбъра приготвяла закуската на сгъваема маса пред палатката. Крисчън се огледал случайно и извикал на Барбъра да бяга. Един огромен мъжки бил излязъл от гората и вървял право към нея. Тя се скрила в палатката, най-близкото прикритие, готова да избяга отзад, ако се наложи. Крие вдигнал пушката си, но тъй като не желаел да убива, решил да не стреля, докато не разбере намеренията на слона. Животното не показало с нищо, че ще нападне, нито че ще се отклони от предварително набелязаната цел. Докато двамата наблюдавали, сега вече повече с интерес, отколкото с ужас, слонът омел всички портокали, взел пълна кутия царевични пръчици, изял я и изплюл празната кутия, потършувал наоколо и си отишъл, без да причини сериозни опустошения.
В този случай слонът се е проявил като забавно, макар и малко дебелашко животно. И все пак би било сериозна грешка, ако Крис и Барбъра бяха разчитали на това при такава голяма близост. Един припрян жест от тяхна страна би могъл да раздразни мъжкия и да го накара да опустоши всичко. Слон не се убива лесно и дори ако Крис беше стрелял, няма никаква гаранция, че Барбъра нямаше да бъде стъпкана преди смъртоносния изстрел. От друга страна, едно щракване с пръсти би могло да подплаши животното и да го принуди панически да избяга. Лошото е, че човек никога не може да бъде сигурен.
Самият аз съм бил преследван от азиатски и африкански слонове няколко пъти, но не мога да твърдя със сигурност, че действително съм бил нападан. На о. Шри Ланка бях преследван упорито от една едра слоница, защото, както се оказа по-късно, друга женска раждала наблизо. Старият ни джип затъваше, като губеше скорост, и всеки път женската правеше заплашителни движения, без да напада. Остави ни едва когато напуснахме района. В Мозамбик ние със съпругата ми предизвикахме, без да искаме, шест слона изведнъж. С усилено ръкомахане и викове разделихме малкото стадо на две, като едната група премина отдясно, а другата — отляво. И в този случай слоновете предпочетоха само да заплашват, вместо да нападнат истински. Въпреки срещите си с може би 1000 диви слона, не мога да си спомня нито веднъж да съм бил нападан. Разбира се, и слоновете не са били в опасност, тъй като не съм носел оръжие.
В книгата си „По следите на африканския дивеч" Теодор Рузвелт описва гробовете на двама ловци в Нибуле в тогавашна Британска Източна Африка: и двамата били убити от слонове, единият бил разкъсан от разгневен слон.
Карл Ейкли, основоположникът на съвременната дермопластика, бил също ужасно осакатен. Той успял да оцелее като по чудо благодарение на невероятно стечение на обстоятелствата и на изключителната си издръжливост. Този инцидент несъмнено е допринесъл да се затвърди в нега убеждението, че слонът е най-опасното диво животно в света.
В книгата си „Лов на едър дивеч в Тибет, Хималаите, Северна и Централна Индия" бригадният генерал А. А. Кинлох пише:
„Слоновете обикновено се движат на стада от 4—5 до 60—70 индивида. Когато са в стадо, обикновено са съвсем безобидни и дори едно дете може да ги накара да избягат. Но самотните мъжки често са свирепи и опасни. Те нападат и убиват всичко, каквото им попадне. Понякога някой самотен мъжки започва да обикаля непрекъснато даден път и спира цялото движение. Казват, че един слон навестявал Дера Дън, като избил много хора и разрушил дори къщи. Аз мисля обаче, че това са били няколко слона, но всичко е. било приписвано на един.
А Блейни Пърсивал от Отдела за опазване на дивеча в Кения пише в своя „Бележник на ловния надзирател": „ .. .беше невъзможно да се предвиди какво ще направи стадото; известни са нощни нападения на слонове срещу лагер, на който попадат случайно в тъмнината.. ."
Дж. П. Сандърсън пише в книгата си „Тринадесет години сред дивите животни на Индия":
„Отделни мъжки слонове прекарват нощите си, а понякога и дните си в грабителски набези в оризовите и другите полета в непосредствена близост до селата. Тях не ги спират заплахите, от които обикновените слонове стават плахи и излишно предпазливи. Но те не са непременно злонравни. Един самотен слон наблизо до Морли беше съвсем безобиден и въпреки че беше много смел в похождепията си, никога не нарани човек. Някои мъжки обаче, които или са се отронили от стадото, или са самотни скитници, са много опасни при внезапна среща, но рядко са зли без причина.
Най-забележителен от всички регистрирани случаи на действително зли животни е случаят от Мандла (близо до Джубулпоре) преди пет години. Един слон, който смятали за ненормален, избил много хора. Той изяждал някои от жертвите си, но вероятно само е държал телата в устата си, докато ги е разкъсвал. Не след дълго бил сложен край на кървавия му терор: слонът бил застрелян от двама офицери."
Почти няма книга, написана от ловец, пазач на дивеч, мисионер или обикновен пътник, който е попадал в близост със слонове, в която да не се описват опустошенията на слонове скитници.
Тъй като само за тях се твърди, че избиват хора, да видим доколко представляват опасност за човека. Уебстър дава следната дефиниция за такива слонове: „Зли слонове, които се отделят от стадото и скитат сами." Това може би е така, но не е ясно дали описанието е правилно от зоологична гледна точка. Единственото сигурно нещо е, че някои слонове прекарват част от времето си далеч от стадото и обикновено са по-опасни от стадното животно. Може би самотата, която изпитват и която не е характерна за едно животно със силно развито социално чувство, засилва у тях склонността към отбрана. Вероятно някакъв недъг им пречи да следват движещото се стадо.
Същият този недостатък може би ги прави необикновено раздразнителни. Тъй като не всички самотни слонове са стари или мъжки, предположението, че скитниците са стари, загубили сексуалната си мощ мъжки слонове, подлежи на съмнение. Един мъжки, който е преминал разцвета на силите си и е бил изместен от по-млад и енергичен мъжки слон, може наистина да има отклонения в поведението си. Това обяснява появата на т. нар. самотници, но не е общовалидно.
Мъжките слонове се бият помежду си, като причина за това е половият нагон, и се нараняват много сериозно. Тези рани често загнояват и предизвикват силни болки. При много застреляни слонове е било констатирано, че са били „луди от болка".
Около клетката на слоновете в зоопарковете често може да се чуе шеговито запитване: „Как ти се струва да те боли такъв зъб?" Но за един слон, чиито бивници са развалени и се разпадат, това едва ли е смешно. Нервът в основата на бивника е огромен и достига на дебелина човешка ръка и болката сигурно е неописуема. При зъбобол слонът вероятно е много раздразнителен.
За големината си слонът има изненадващо малък мозък — разположен е много ниско и в самия край на главата. Повечето от масивната предна част на черепа е заета от въздушни камери, които намаляват тежестта на широките основи, носещи бивниците. Поради това изстрелът в мозъка много често е безрезултатен. Ако е успешен, той е най-доброто средство за възпиране на нападащото животно, но това е доста трудна работа. Много слонове носят през целия си живот тежки метални частици, заседнали в черепа им. Пушките За лов на слонове — калибър 450/600, се зареждат с куршуми с тежест от 38 до 79 г. Тъй като повечето едри индивиди, които скитат извън резерватите, са обект на лов, става ясно колко болки в главата е изпитало животното, преди да намрази цялото човечество. При много застреляни скитници се установяват една или повече рани от куршуми. Подобно животно почти може да бъде извинено за своето поведение, макар че жертвата, която е била застигната по пътя към пазара, е невинна. Засега не може да се каже със сигурност, че слонът е способен на такава сложна поведенческа реакция, като отмъщението. И все пак, изглежда, че е така.
Какво е нападението на слона — не преследването или блъфирането, а истинското нападение? Разяреният слон души въздуха с чудния си хобот, като го размахва наляво и надясно, а след това напред. Ушите му се разперват широко встрани, за да доловят и най-слабия шум, а съвсем слабите му очи блестят. Животното пристъпва напред-назад и внезапно напада. Около гърдите и предните му крака се вдига облак от прах и отломъци и пронизителен рев оглася околността. След първото нападание, или последния блъф, слонът изминава около 6 м, преди да се изправи, извръщайки се наполовина. Той сумти и отново души въздуха, като изпотъпква всичко наоколо. Може да запази позиция и отново да нададе рев, а може и да започне да се върти в малък кръг или да отстъпи няколко крачки. Във всички случаи обаче отново се насочва към източника на раздразнението. Ушите му отново се разтварят, хоботът му търси посоката, която очите му не могат да определят, и след това отново настъпва като бързвлак. Първите няколко крачки са заблуждаващо бавни, но само след миг животното надминава всякаква скорост, която човек може да развие. И тогава или слонът е мъртъв с куршум в сърцето или в мозъка, или човекът е в смъртна опасност.
Какво правят слоновете със своите жертви? Сведенията са различни. Някои животни ги улавят с хобота и ги разкъсват, удрят ги о земята или други предмети или просто ги захвърлят във въздуха или зад себе си, други ги набождат на бивниците си, трети просто ги стъпкват, а четвърти напълно ги смазват. Някои разгневени животни се задоволяват с едно унищожително нападение, докато други се връщат отново и отново при жертвата си, въпреки че вече е мъртва.
Ежегодно биват избивани хиляди слонове, така че животното не е извън обсега на унищожителната сила на иначе дребния човешки род. Независимо от това нападащият слон е опасен за човека като всяко друго животно.
Толкова за опасността, която тези животни може да представляват за човека. А сега да разгледаме нещата в перспектива. Слоновете са едни от най-великолепните създания на Земята. Възрастният слон няма други естествени врагове освен човека и болестите. Другите животни, дори едрите хищници, обикновено не закачат слоновете, въпреки че понякога някое незакриляно от стадото слонче може да пострада. При нормални обстоятелства обикновеният слон не е опасен за човека. Той съсредоточава вниманието си .към стадото, придвижването, прехраната и търсенето на вода. Въпреки че бързо се подготвя за отбрана, той е миролюбиво животно. Повечето слонове побягват, щом доловят човешки глас или миризма. Те често напускат райони, в които се настаняват хора. Още от най-ранна възраст малките започват да свързват човешката миризма с голямо вълнение и трополене в стадото. Природата учи своите малки как да оцеляват: онова, което майката не харесва, малкото научава да отбягва поради нарушаване на реда, което то предизвиква.
Понякога стадото може да пренебрегне човека и да нанесе големи опустошения, като унищожи посевите и разруши постройките. Но неизвестно защо някои самотни животни стават убийци и поведението им се различава от нормалното също като поведението на психопата при хората. Естествено, срещу тях трябва да се води борба, особено в земеделските райони, и никой не може да обвини ловния надзирател, който взема мерки за ликвидирането им. Понякога заболява цяло стадо и тогава е абсолютно необходимо то да бъде унищожено, преди да мигрира в други райони, разпространявайки болести, напр. антракса. Но, общо взето, няма никакви основания слоновете да се смятат опасни или да служат за обект на лов. Вече съществуват напълно задоволителни пластмаси за производство на клавиши за пиано и на билярдни топки и трябва да се положат всички усилия за запазване на тези великолепни животни. За щастие стадата се контролират сравнително лесно и засега слоновете не са застрашени от изчезване в много райони. Ако има животно на Земята, което заслужава да бъде запазено като паметник на природата, такава, каквато е била някога — това е слонът.

ОПАСНИ ЗА ЧОВЕКА
Автор: Роджър Карас
Превели от английски:
Вася Данова и Добринка Станева
Земиздат – София – 1984г

Коментари (0)

Напишете коментари

Заглавие

Коментар

Добавяне на коментари