|
За световната наука то е открито едва през 192В г. Известно е също като шимпанзе-джудже или бонобо. Среща се единствено в сърцето на Африка - най-непроходимите гори на централен Заир - в басейна на реките Касай и Санкуру. Поради труднодостъпните райони, които обитава, и ниската му численост, все още знаем доста малко за него. Счита се, че поведението и начинът му на живот са сходни с тези на обикновеното шимпанзе (Pan troglodytes). Повечето от знанията ни за бонобо са получени в зоопарковете.
В природата живеят на малки групи от 3 до 5 животни. Живеят по дърветата и по земята. Близо една трета от деня прекарват на земята, където ходят на четири крака, а по-рядко - и изправени. В короните на дървета се придвижват доста умело. Знае се, че възрастните мъжкари водят отшелнически живот, въпреки че брачните двойки не са рядкост.
Бонобо нощуват в построени от тях гнезда-площадки, разположени на 20-30 метра високо в короните на дърветата. Тези животни се хранят предимно с растения - плодове, орехи, дървесна кора, листа, пъпки и филизи. Ловят също едри насекоми, дребни жаби, гущери, яйца и малки на птици, малките на някои антилопи и др.
Както показва името му, шимпанзето-джудже е с по-дребен ръст от „обикновения" си събрат. Дължината му е около 60 см, а теглото - до 50 килограма. Когато е изправено достига около 1 метър. Женските са малко по-дребни. В сравнение с голямото шимпанзе, бонобо имат високо и по-изпъкнало чело. Козината им е черно-кафява. Макар че кожата им е светла, лицата са черни. Само бузите и клепачите са малко по-светли Отличават се още по розовите устни и по-малките уши. Зъбите им са по-близки до човешките. Зрението и слухът му са превъзходни. Издават разнообразни звуци, с които изразяват своите настроения, желания, чувства и пр. С всичките си особености, бонобо са най-близки до човека. Въобще те са по-интелигентни и имат по-приятелско отношение към хората.
Основната заплаха за бонобо днес е непрестанното съкращаване на обитаваната от тях територия, поради унищожаването на горите и засиленото човешко присъствие в района. Видът е защитен, а ловът му е абсолютно забранен. Обаче почти е невъзможно да се контролират изолираните и труднопроходими участъци. Все още има случаи на бракониерство. САЩ и Великобритания са забранили внасянето на бонобо на своя територия. Очевидно големите зоопаркове и в напредналите страни ще могат да помогнат за оцеляването и на този вид. През 1980 г. 8 зоопарка са отглеждали 34 бонобо, а в 5 от тях женските са родили по 1, рядко 2 малки, след 7,5-месечна бременност. Бебетата са кърмени до 3-4 годишна възраст. Младите шимпанзета узряват полово между шестата и десетата си година. В зоопарковете бонобо са доживявали до 28 годишна възраст. Днес и двата вида шимпанзета са включени в Световната червена книга. За опазването им спомагат и редица други международни споразумения. Дали обаче това ще ги спаси? Златозар Николаев Боев
Георги Стоянов Пчеларов
Коментари () |
|
|
|
 |
