|
Всички земеровки са дребни, но в сравнение с етруската Suncus etruscus и още един вид земеровка пигмей, всички останали изглеждат като гиганти! Обикновената земеровка Sorex araneus е два пъти по-голяма, а водната земеровка Neomus fodiens е още по-едра. Дължината на етруската земеровка от върха на носа до основата на опашката е около 36 мм, към които можем да прибавим още 24 мм за опашката. Това животинче тежи не повече от 2, 5гр и е най-дребния ходещ бозайник ( за сравнение - най-малкия бозайник на света е едно прилепче от Тайланд, което има размах на крилете 1, 6см и тегло 2гр). Ако някога бъде открито по-дребно животинче от тези две миниатюрни същества, то едва ли ще е с много по-малки размери, тъй като би било невъзможно да оцелее - това създание би умряло от изтощение Един бозайник трябва да подържа постоянна температура на тялото си, а през по-голямата част от времето тя е различна от тази на околния въздух.
Етруската земеровка Дребосъка сред бозайниците Всички земеровки са дребни, но в сравнение с етруската Suncus etruscus и още един вид земеровка пигмей, всички останали изглеждат като гиганти! Обикновената земеровка Sorex araneus е два пъти по-голяма, а водната земеровка Neomus fodiens е още по-едра. Дължината на етруската земеровка от върха на носа до основата на опашката е около 36 мм, към които можем да прибавим още 24 мм за опашката. Това животинче тежи не повече от 2, 5гр и е най-дребния ходещ бозайник ( за сравнение - най-малкия бозайник на света е едно прилепче от Тайланд, което има размах на крилете 1, 6см и тегло 2гр). Ако някога бъде открито по-дребно животинче от тези две миниатюрни същества, то едва ли ще е с много по-малки размери, тъй като би било невъзможно да оцелее - това създание би умряло от изтощение Един бозайник трябва да подържа постоянна температура на тялото си, а през по-голямата част от времето тя е различна от тази на околния въздух. Животното трябва да затопля или охлажда тялото си - за целта му е необходима енергия, която то получава чрез храната, а количеството и е значително. Греейки се на слънце за да се стопли или намирайки сянка или вода, когато иска да се охлади, едно влечуго може да спести около 1/10 от количеството храна, необходими на един бозайник със същите размери. В зависимост от това, дали околната температура е по-ниска или по-висока от телесната, животните поглъщат или отдават топлина чрез кожата си. Количеството топлина, което се обменя по този начин, зависи от площа на кожата, сравнена с обема на тялото. Очевидно, животно с по-голяма телесна повърхност и малък обем ще трябва да полага повече усилия, за да подържа температурата на тялото си постоянна, отколкото едно животно с голям обем на тялото, но малка повърхностна площ. Животно с максимален обем и минимална площ на тялото ще се нуждае от най-малко количества храна. Това обяснява защо китовете могат да живеят в ледено студена вода и защо земеровките притежават огромен апетит. За да подържа телесната си температура, една земеровка трябва да се храни почти постоянно. Тя яде и нощем, и денем ( въпреки, че през деня се крие) и сънят и е кратка дрямка, от която гладът бързо я изтръгва. възрастния екземпляр изяжда на ден количество храна, което се равнява на 2/3 от неговото собствено тегло!! Ако гладува в продължение на около 3 часа, той може да умре от изтощение. В случая смъртта му се дължи на това, че температурата на тялото вече не е под контрол и животното умира от топлината или от студа. Очевидно, земеровките успяват да оцелеят, но бозайник с чувствително по-малки размери вече не би могъл да яде достатъчно бързо, за да се спаси от "гладна смърт". В известен смисъл, на земеровката и помага това, че живее на места с мек климат. Етруската земеровка е разпространена в Южна Европа, в страните със средиземноморски климат, в субтропичните на Азия и в Африка. Но дори и по тези места нощите могат да са хладни, а зимите сурови. Начин на живот Етруските са насекомоядни животни. Този термин е свързан със тяхната структура, особено на зъбите им, отколкото с действителното им "меню", тъй като земеровката би погълнала всяко по-дребно безгръбначно животно, което намери, но яде и семена и друга растителна материя. Това животинче се движи бързо, на къси прибежки, разделени с паузи. За навиците на етруската земеровка не се знае много, но по всяка вероятност, тя плува добре ( както повечето земеровки) и се катери добре, но само ако и се наложи. Тези животни водят самотен живот, освен когато женската отглежда малките си в гнездото, сгушено сред корените на някое дърво ( особено малкия корков дъб ( Quercus subur), който расте в Южна Европа). Земеровката ловува сред храсталаците и не е гостоприемна към "съседи". В действителност, тези животни имат пословично лош нрав и срещите между два индивида винаги се превръщат в шумни скандали. Те не водят до наранявания, а се заключават в размяна на "обиди". Накрая загубилия се оттегля, без да бъде преследван. В моменти, когато и най-кроткото прекъсване на храненето може да е фатално, действат странни механизми, които поддържат популацията разпръсната, така че на заетата с хранене земеровка не и се налага да губи ценно време в битки. От друга страна, обаче, женските земеровки са грижовни към малките си и не се колебаят да ги закрилят. Всички земеровки притежават слаба отрова. Тя може само да омаломощи животно с големината на земен червей, но служи за защита, тъй като хишника, изял земеровка, обикновено веднага я повръща. Той трябва да е много гладен, за да я погълне. Хищниците често убиват земеровки, мислейкиги за мишки, но ги оставят неизядени. Отровата е нещо, което обикновено свързваме с влечугите и това е една от причините да се предполага, че земеровките са се появили много отдавна в еволюцията ( преди около 80 млн. години) и не се отличават съществено от първите бозайници, появили се на земята. Смята се, че няколко групи бозайници, сред които са плъховете, а и ние самите, произлизат от прадеди, наподобяващи земеровките. Етруската земеровка може да се познае по-изключително малките и размери и по-дългите и косми, които растат сред по-късата козина, особено по опашката. Зъбите са и бели, ушите големи и изправени, а по сиво кафявата козина на гърба и се забелязва червеникав оттенък.
Сирма Зидарова Сп. "Обичам те животно”.
Коментари () |
|
|
|
 |
