|
Аноа Bubalus depressicornis Аноа, или още тамару, е див горски бивол, родствен на азиатските си събратя. От тях се отличава с необичайно дребните си размери: дължина - до 1,70 м и височина при предните крака - 1 метър. Теглото му достига 150-300 кг. Има къси и прави сплеснати рога, дълги до 40 см. Стволовете им се продават скъпо, поради ценните им за народната медицина свойства. Тялото му е покрито с много редки косми. Често възрастните животни имат почти гола тъмнокафява кожа. Тя е много дебела и заедно с вкусното месо е причина за продължаващото му изтребване.
Аноа обитават блатистите гори и джунгли. Те са много предпазливи. Живеят поединично или на двойки. Хранят се с тревна растителност, плодове, пъпки и листа, с които изобилства гъстият горски подлее. Не отбягват и растенията в крайбрежните блатисти участъци. Излизат на паша рано сутрин, а горещата част от деня прекарват във водата, като се къпят или правят кални бани - любимо занимание за всички биволи. Когато са спокойни, се придвижват с бавни крачки, но при опасност преминават в неумел галоп.
Любопитно е, че се размножават през цялата година. Бременността на женските трае около 10 месеца. Раждат по 1-2 малки. Теленцата се появяват на бял свят с гъст нежен златисто-кафяв мъх.
Биологията и поведението на това тайнствено животно в естествената му среда са слабо проучени. Поради голямата му предпазливост и ниската му численост, точни данни за броя на оцелелите животни също няма. Изсичането на островните гори и ловът обезсмислят защитата на тамару, въпреки че е включен в Световната червена книга.
Вече знаете, че местните племена го преследват заради месото, кожата (тя заедно с опашката се използва за изработването на ритуални танцови костюми) и рогата. Всичко това го изправя пред опасността от пълно изчезване. Надежда вдъхва само лесното му отглеждане в зоопаркови условия.
От аноа са известни три подвида. До средата на XIX в. равнинният подвид (B.d. depressicornis) бил широко разпространен сред необитаемите северни райони на острова. С усвояването им от човека, животните били принудени да отстъпят в планините. През 1937 г. в района на Горонтало, в северната част па Сулавеси, все още тамару били многобройни. Те били защитени със закон още преди Втората световна война и холандските власти създали за тях няколко природни резервата. Планинският подвид (B.d. fergusoni ) винаги е обитавал по-високите части, докато Карлесовото аноа (B.d. quarlesi) - третият подвид, пострадало най-много от прекомерното преследване. За него излизали на лов с копия и специално обучени кучета. (Независимо от дребния си ръст, при опасност аноа са твърде свирепи и са опасни за невъоръжен човек.)
В средата на 50-те години условията за тамару рязко се влошили. Масовата употреба на огнестрелното оръжие значително улеснило лова. Никой не спазвал закона, а с напускането на острова от холандците, напълно западнали и резерватите. Едно е сигурно - ако ловът не бъде прекратен, и трите подвида на това уникално животно скоро ще изчезнат. Златозар Николаев Боев, 1992 г.
с/о Jusautor, Sofia
Георги Стоянов Пчеларов, 1992 г.
с/о Jusautor, Sofia
Коментари () |
|
|
|
 |
