|
1. Октомври 1967 г., Панвел, близо до Бомбай. Около 35-годишен мъж от племето адиваси, бил ухапан вечерта по горната част на крака, зад големия пръст. Змията била дълга около 25 см. На следващия ден дойде за лечение към 2 часа следобед. Горната част на ходилото беше подута, мястото на ухапването — леко обезцветено, кръвното налягане — 100/60. Оплакваше се от болки и безсъние. Имаше леко кръвотечение от венците. Лечение с тетанусов токсоид и антибиотици. На следващата вечер (48 часа след ухапването) кръвотечението от венците спря, кракът изглеждаше повече подут, имаше оплаквания от болки и неразположение. Предписани бяха аспирин и сулфонамид. Пациентът беше намазал целия си крак с някакво лекарство, което приличаше на кравешки тор. След шест дни беше приложена йодова тинктура и подутината спадна. След осем дни кракът изглеждаше нормален, без некроза или подуване. Echis carinatus
2. Септември 1969 г., Деогад, район Ратнагири, Махараштра. Н. Гейт, 30-годишен, отивал в 7 часа на работа. Пътят минавал през полето. Гейт настъпил една 30-сантиметрова пясъчна усойница и бил ухапан по глезенната става на десния крак. С помощта на приятел изминал 3 км до диспансера. Змията била убита и донесена в 8,30 сутринта. Когато пристигнал при лекаря, пациентът имал мека подутина около мястото на ухапването, както и тъмносиньо оцветяване с диаметър около 5 см, остри болки в мускулите на прасеца и аденит зад коляното и на долните лимфни възли. Подутината па глезена и на ходилото се увеличавала. В 9 часа, тъй като не се проявявали обезпокояващи или повтарящи се симптоми, била инжектирана мускулно 10 см3 Хафкинова противоотрова. Лечение с прокаин-пеницилин и аспирин. Пациентът си отишъл в къщи. В 8 часа на следващата сутрин съобщил на лекаря, че е оздравял; били останали само леки следи на мястото на ухапването. 3. 15 януари 1963 г., Ямсанд, район Ратнагири. С. С. Бадсейб, работник, 25-годишен, премествал камъни и бил ухапан по пръста на крака от пясъчна усойница. За един час дошъл в диспансера. Остри симптоми на мястото на ухапването. Урина — размътена, с примес па кръв. Интравенозно била поставена Хафкинова противоотрова, която незабавно предизвикала алергична реакция: уртикария, остри сърбежи, изпотяване, главоболие, астматично дишане. Приложени били 5 см3 адреналин и противошоково лечение в продължение на половин час. Поставена била още 5 см3 противоотрова; лечение с калциев лактат. На следващия ден местните признаци намалели, в урината още имало следи от кръв. Даден бил калциев глюконат. На третия ден пациентът изглеждал напълно възстановен. Лечението било продължено с калциев лактат. 4. 27 януари 1965 г., Деогад, район Ратнагири. А. Г. Кавале, 18-месечно момченце, си играело сутринта и взело една пясъчна усойница, която му заприличала на въженце. Змията го ухапала по дясната длан. Половин час след това имало подутина на мястото на ухапването и по цялата длан. Плачът на детето привлякъл вниманието на родителите, които го завели на лекар. Един час след ухапването била инжектирана мускулно и хълбока 10 см3 Хафкинова противоотрова. Дадени били 20 таблетки калциев глюконат. Местните признаци затихнали до вечерта и детето оздравяло напълно. 5. Август 1964 г., Деогад, район Ратнагири. Жена иа 65 години била ухапана по горната част на ходилото на левия крак. Отишла в диспансера след един час. Мускулно била инжектирана 10 см3 Хафкинова противоотрова поради очевидните местни признаци: подуване и болка. След пет часа започнало кървене на венците; наличие на кръв в изпражненията. Интравенозно бил инжектиран още 10 см3 серум. Настъпила умерена алергична реакция, за която също било приложено лечение, и пациентката се възстановила след шест часа, като все още чувствувала слабост. На втория ден настъпило пълно възстановяване. 6. 20 октомври, 1970 г., Сембакам, близо до Мадрас. Момче, около 10-годишно, ухапано по големия пръст на крака предишната вечер, когато излизало от банята. Когато дойде в 10 часа сутринта, ходилото и долната част на крака бяха умерено подути. Чувствуваше лека болка, слабост и неразположение. Било изпратено до близкия лекар и било под наблюдение в продължение на няколко часа; приложено било локално лечение. Лекарят го изпратил в къщи с указание родителите да следят за кървящи венци и т. н. Подутината спадна след два дни, без да има други последици. 7. 17 ноември, 1970 г., Сембакам, близо до Мадрас. Около 40-годишна жена била ухапана от пясъчна усойница, докато режела клонки от една ниска трънка. Беше пристегнала с връв здраво пръста си, който се беше подул. Пациентката изглеждаше разтревожена и чувствуваше силна болка. Отвързах пръста и я заведох на лекар, където остана под наблюдение целия следобед. След два дни беше опадала малко тъкан и пръстът беше превързан. Подуването и лющенето продължиха една седмица. 8. 15 декември 1970 г., Тамбарам, близо до Мадрас. Ловец на змии бил ухапан по десния палец точно когато улавял змията. Първия ден нямаше никакви оплаквания. На втория ден китката му се поду и в продължение на два дни трудно си служеше с тази ръка. Други симптоми нямаше; не беше приложено лечение. 9. 25 ноември 1970 г., Тамбарам, близо до Мадрас. Натесан, около 40-годищен змиеловец, ухапан в основата на показалеца по време на лов. Леко подуване, изтръпване на ръката за два дни, болки само през първия час, без други симптоми, пълно възстановяване без лечение. 10. Септември 1971 г., Сембакам, близо до Мадрас. Около 10-годишно момче, ухапано по крака вечерта близо до дома му. След два часа, когато дойде при мен, кракът беше много подут. Момчето беше изплашено, близо до припадък. Нямаше доказателства за разпространяващо се отравяне. Проведох локално лечение и след двучасово наблюдение го пратих да си ходи, като поръчах на бащата да внимава за появяването на други признаци: кървене иа венците и пр. След месец дойде бащата. Подутината още не била преминала, поради което ходили на лекар. Четири месеца по-късно момчето почина. Причините не са известни, но бащата смята, че е от ухапването. (?) 11. Юли 1971 г., Сембакам, близо до Мадрас. Мъж, 35-годишен, ухапан по десния крак, докато вървял по пътя през нощта. Пристигна у дома в 8 часа сутринта. Ходилото и долната част на крака бяха много подути, а венците кървяха обилно. Иначе се чувствуваше добре, съвсем както обикновено. Дадох му да занесе две ампули серум на близкия лекар и го помолих да ми се обади. Дойде след няколко дни, кракът му все още беше подут. Посъветвах го да прави солни бани и да отиде на лекар. През април 1972 г., 8 месеца по-късно, човекът дойде, като очевидно страдаше много; кракът му беше все още подут. Изглежда, запушването на лимфни и кръвоносни съдове, което се среща толкова често при ухапвания от отровни змии, може да продължи дълго време и предизвиква трайни увреждания. Изключително съм благодарен на д-р Нене от Деогад, който ми предостави описанието на втори, трети, четвърти и пети случай, както и на моята сестра Нина Чатопадя, която ми помогна за повечето от останалите случаи. Следващите бележки получих от д-р Б. Бапираю, който сега работи в Кралския институт, Гуинди, Мадрас. От 1963 до 1965 г. той е бил лекар в медицинския пункт на град Панджапати, на 48 км от Тричи. През тези две години в болницата е имало 40—50 случая на ухапвания от змии; 60—70% от тях са станали нощем; над 95% са били па ходилата и само малък процент — на краката, китките и ръцете. Причината за повечето ухапвания вероятно е Echis carinatus — вид, който се среща извънредно често в този район. Обикновено пациентите са пристигали няколко часа след ухапването; в този район селяните са запознати с ефикасното действие на противоотровния серум благодарение на лекарите. Наблюдавани са били подуване на крайника и болки, често остри, на мястото на ухапването. Понякога пациентите са се оплаквали от болки във фарингеалната област. Кръв при повръщане е била установена в няколко от случаите, а в урината — в 70%. Пациентите са били лекувани с Хафкинов поливалентен противоотровен серум, поставян интравенозно при сериозни и мускулно при по-леки случаи. Преди това са били давани адреналин и кортизон. Понякога (в 2—3 случая) се е получавала анафилаксия от чувствителност към серума. При интравенозно прилагане на серума повечето пациенти са повръщали след 15 минути. Не е имало фатални случаи, нито последици като некроза, неспадащи отоци или трайно схващане. Южноиидийската пясъчна усойница (Echis carinatus), която е дълга средно 25—30 см, се оказва прекалено малка, за да дели „славата" с по-големите си северни родственици. Р. Уайтейкър, Мадраски змийски парк, Резерват за сърни Гуинди Мадрас 600 022, ноември 1972 г. "Опасни за човека" Роджър Карас
Коментари () |
|
|
|
|