Повечето змии, подходящи за отглеждане в терариум, принадлежат към семейството на Смоците ( Colubridae), което има приблизително 2000 вида и затова е най-многобройното семейство от подразред Змии. При думата “смок” някои хора настръхват, а благодарение на лошата репутация на тази змия, името й е станало нарицателно. Не се страхувайте: всички същински смоци са безопасни! Отровни са само смокоподобните Elapidae, които обаче принадлежат към друго семейство (Аспидови). Най-често отглежданите от тераристи смоци принадлежат към рода Elaphe (научното наименование на рода не трябва да ви обърква-въпреки голямата прилика с Elapidae (семейство Аспидови), в случая става дума за симпатичните представители на семейство Colubridae).

СМОЦИ от рода Elaphe

Смоците обичат да пълзят и най-много време прекарват по клоните на дърветата и храстите. На тези изисквания трябва да отговарят и условията на отглеждане в плен : просторни, високи терариуми , с много въздух, с дървета или клони за пълзене и подходящи места за укритие (свити на тръба листове декоративен корк и др.). украсата с растения не е необходима, но е подходяща за разкрасяване на терариума.
Отглежданите видове не обръщат голямо внимание на субстрата, намиращ се на пода, защото повечето време прекарват по високите места в терариума. На змиите напълно им стига смес от пръст, пясък и торф. В никакъв случай не трябва да липсва голяма паничка, винаги пълна с прясна вода (леко затоплена), която е за пиене и къпане.Обикновено по време на къпане змиите отделят екскременти и затова водата често трябва да се сменя. Ако терариумът е на светло и слънчево място в жилището, не е необходимо дошпълнително затопляне. Ако то е необходимо, е достатъчна лампа, предоставяща светлина и топлина. Тя трябва да е запалена през целия ден и да се изключва чак вечерта, когато преди сън се гаси и светлината в стаята. През нощта температурата в терариума би трябвало да спадне с няколко градуса.
В магазините най-често можете да си купите елегантния и красиво оцветен червен смок (Elaphe guttata). Той пораства до около един метър, а в природата често и повече. Родината му е югоизтока на Северна Америка. Повечето от терариумните смоци обаче са изкуствено отгледани. Този вид е толкова често отглеждан, че вече са възникнали нови варианти на оцветяване на тялото. Първоначалната, природна форма, има прекрасно оцветяване-върху светлочервения основен фон относително симетрично са разположени кафеникави или керемидочервени петна с тъмни краища. Страните на тялото са петнисти, както и по-светлата коремна част.
Даже и начинаещият терарист може да дочака потомство от търпеливите и непретенциозни червени смоци, ако отглежда “семейна” двойка. Преди чифтосването, което протича през май, трябва да предоставим на смоците възможност за неколкоседмичен зимен сън при по-ниска температура (10-15 градуса), пренасяйки терариума в по-слабо отоплявана стая. Освен това, трябва да им помогнем да свлекат старата си кожа, още преди чифтосването. Началото на събличането ще познаем по това, че още рано сутрин змиите вече лежат във водата.
Женската снася през късната пролет или ранното лято една или две дузини яйца, най-често в плитък съд (от стъкло или изкуствен материал), който трябва да сложим в терариума, щом видим, че неспокойната майка търси подходящо место за снасяне. Ако всичко мине без проблеми, след 2 месеца ще се излюпят малки, около 20см. дълги змийчета.
По подобен начин се отглеждат и северноамериканските роднини на червения смок. От всички тях ще посочим черния смок (Elaphe obsoleta). Той е оцветен в тъмно, почти черно, и със светли кръгчета. Смокът израства доста по-дълъг (над 2м.), с което трябва да се съобразяваме, когато избираме размерите на терариума. Данните за дължината не трябва да ви накарат да се откажете , понеже змиите, поради “ленивия” си начин на живот , имат относително скромни изисквания по към големината на терариума. Черният смок е отличен катерач, затова му е нужно дебело дърво или клон с груба кора. Той обича да се свива в клоните и да се припича на слънчевите лъчи или под лампата.
Смоци живеят не само в Новия, но и в Стария свят. Най-известният европейски вид е дървесният смок (Elaphe Longissima), който живее в Средна и Южна, а същи и в някои области на Западна Европа.В старите книги за тераристика дървесният смок е описан като интересен вид, подходящ за отглеждане. Това обаче се отнася само за миналото! Дървесният смок е абсолютно табу за тераристите, защото е защитен от закона, като всички европейски влечуги, и освен това е сериозно застрашен от изчезване.
Далеч на изток, в огромните простори на Азия, живеят много видове, чиито популации не са застрашени и които могат да се отглеждат в терариуми. По своите изисквания за отглеждане азиатските змии малко се отличават от северноамериканските си роднини. За това ще се ограничим с кратка информация за два представителни и обичани вида. В югоизточна Азия често се среща смокът Elaphe taeniura, в няколко прекрасни подвида. Въпреки тяхната големина (до 2м.) ги препоръчваме и за начинаещи, които в благоприятен случай могат да дочакат потомство. От същата област произхожда и малко по-капризният смок Elaphe oxicephala-украса за всеки терариум. Характерно е за него блестящото зелено оцветяване и заострената глава.
В терариумите рядко се срещат други представители на рода Elaphe. Който веднъж е опитал манията на отглеждането на змии, може без големи колебания, след съветите на опитен специалист или продавач, да започне отново. Родовото име Elaphe е като “знак за качество”, който предлага гаранция, че контактуваме с непретенциозни, със сигурност неотровни и относително дружелюбни змии. А най-общо можем да констатираме, че напълно приятелски настроени са малко от змиите. Това са главно тези, които при раздразнение или тревога не изстрелват отрова. Ухапванията от големите змии могат да бъдат много болезнени, въпреки че остават без последици. За това съветваме всички стопани на змии да се отнасят много грижливо към своите питомци и да го ловат, колкото е възможно по-внимателно. При неотложни работи в терариума трябва да се избягват резките движения, които обитателите му могат да сметнат за заплаха. Преди всичко, бързото движение отгоре може да се стори на змията нападения на граблива птица, на което тя да реагира с паника или заплашително-отбранително поведение. Ако искате да успокоите уплашената змия, знайте че няма да помогнат успокояващите думи, както при другите домашни животни. Всички змии са глухи, а и зрението им също не е съвършено. Най-важен за тях е мирисовият рецептор-Якобсонов орган. Околната среда змиите възприемат най-вече с бързо стрелкащия се език.

Използвани са части от статии на списание “Обичам те, животно”, ЕТ “Животно”

Търсете в зоомагазините

Beaphar Vitamin Paste – за растителноядни и хранещи се с инсекти влечуги и земноводни с тегло над 1 кг. Съдържа всички необходими за тях витамини. Недостига им води до тежко състояние, слаб растеж, апатия, сън и понижени съпротивителни сили.

Дозировка: Първо претеглете животното. 1 мл на 1 кг живо тегло. 1 мл е еквивалентен на 2 деления на шприца. Нанесете я върху храната за еднократно хранене. Болни, възтановяващи се или млади – по един път на седмица. Израстнали – по един път на 2-3 седмици.

Съдържание: соево масло, калциев цитрат, мляко на прах, мая, глицерол моностеарат, лецитин, калциев хлорид, магнезиев окис, сол. Съдържанието на тази опаковка е за 60кг телесно тегло.

Производител: Беафар Б.В., 8101 Раалте, Холандия

Коментари (2)

... : гост Има хора,които са оприличени на това влечуго! Гадно животно!А и безполезно... Хората сме на изчезване,че ще отдаваме внимание на видовете "смоци"... Само студенина, наглост ,пълзене...нещо,което ме отвращава! Смок ли е...не ми го хвали... август 09, 2008 смок : гост Кръчма "Белите Смоци" август 14, 2007

Напишете коментари

Заглавие

Коментар

Добавяне на коментари