|
Наричат тази неотровна змия още жълтоушка, защото тя има от двете страни на главата си по едно жълто или бяло петно. Цветът на гръбната й страна варира много – от зеленикавосив до черен. Коремната й страна е белезникава, жълтеникава или оранжева, изпъстрена с големи черни петна. Срещат се и екземпляри, които са почти едноцветни – черни или сиви. Дължината на обикновената водна змия рядко надмината 1 – 1,2м.
Обикновена водна змия Наричат тази неотровна змия още жълтоушка, защото тя има от двете страни на главата си по едно жълто или бяло петно. Цветът на гръбната й страна варира много – от зеленикавосив до черен. Коремната й страна е белезникава, жълтеникава или оранжева, изпъстрена с големи черни петна. Срещат се и екземпляри, които са почти едноцветни – черни или сиви. Дължината на обикновената водна змия рядко надмината 1 – 1,2м.
Това влечуго е широко разпространено в България. Среща се главно във и край блата, езера, реки, потоци и изкуствени водоеми, и то както в равнините, така и в палнините. Рядко може да се види и да плува край морския бряг. Понякога се среща и далеч от водни басейни. В българските планини го има докъм 2000м н.в.
Обикновената водна змия е активна денем. През светлите часове на денонощието тя може да се види както във водата, така и извън нея. Във водоемите тази змия плува обикновено като, главата й се намира над повърхността, а тялото й се извива вълнообразно в хоризонтална плоскост. Макар че диша с бял дроб, обикновената водна змия може да остане с часове под водата. Това влечуго се хрнаи главно с жаби, по – рядко поглъща някоя рубка или дребен гризач.
Женските жълтоушкиснасят яйцата си обикновено през юли или август. Най-често снасят от 10 до 30 яйца под опаднали листа, влажен мъх, а понякога и в торища. Излюпването на малиите змийчета става след 3 – 10 седмици.
Обикновената водна змия зимува на сушата – в дупки на гризачи, под корените на дърветата и в други почвени кухини.
Коментари () |
|
|
|
 |
