|
Достига 156 см (вчужбина са установени екземпляри, надвишаващи 2 м). Главата му е в напречно сечение е четириъгълна, в длъбната горна повърхност (а не овална, както при другите смоци). Гръбната страна е сивозеленикава до синьосинкава. Люспите са гладки но изглеждат матови като прашни. Страничните люспи странично на корема имат светли полета. Коремът е белезникав, със сиви отенъци. При опасност съска много силно ("фучи") и е много хаплив, но за човека е безопасен.
ВДЛЪБНАТОЧЕЛИЯТ СМОК
Malpolon monspessulanus Достига 156 см (вчужбина са установени екземпляри, надвишаващи 2 м). Главата му е в напречно сечение е четириъгълна, в длъбната горна повърхност (а не овална, както при другите смоци). Гръбната страна е сивозеленикава до синьосинкава. Люспите са гладки но изглеждат матови като прашни. Страничните люспи странично на корема имат светли полета. Коремът е белезникав, със сиви отенъци. При опасност съска много силно ("фучи") и е много хаплив, но за човека е безопасен. Има отровен апарат - в задния край на горната челюст са разположени отровни зъби, с които той пробожда плячката си (гущери, дребни змии, птици, гризачи), след като я захапе и задържи с 1-2 навивки на тялото си. Човек може да бъде ухапан от отровните зъби, само ако нарочно пъхне пръста си дълбоко в устата на змията. Има сведения, че отровата на вдлъбнаточелюстният смок е много силна и ухапването му би било много опасно за живота на човека. У нас този вид се среща в сухи пустинни места по Струмските долини на юг от Симитли, на някои места в Хасковски, Ямболски и Кърджалийски окръг, в Странджа и по Черноморското крайбрежие южно от Бургас. В края на юни женската снася няколко яйца. Защитен вид.
Коментари () |
|
|
|
 |
