|
Vipera berus (L, 1758)
Ареалът й е огромен — от Северозападна и Централна Франция и Великобритания до Далечния изток на Русия, Североизточен Китай и остров Сахалин. В Скандинавския полуостров се среща и далеч зад полярния кръг, в Европейска Русия достига до него. Няма я в Ирландия, Югозападна Франция, Средиземноморските острови и на Пиренейския полуостров. В Европа южната граница на разпространението й минава по линията Централна Франция-Северна Италия-планините на Северна Гърция-Карнобатския Балкан-Средна Украйна-Волгоград-Южен Урал. На Балканския полуостров разпространението й е островно — само по планините, но в началото на XX век са съществували изолирани популации и в някои стари влажни гори в низините. У нас е глациален реликт.
Установена е в Стара планина от Светиниколския проход над с. Чупрене (Белоградчишко) до Карнобатската планина; има я на Витоша, Рила, Пирин, Осогово, високите и влажни части на Родопите, намирана е в Същинска Средна гора и на Люлин над Княжево. В миналото са намирани и съвсем черни екземпляри във Великотърновско и Лудогорието. Черни екземпляри се срещат и в Северен Пирин, Средна и Източна Стара планина и на някои места в Родопите.
В България са установени два подвида — номинатният V. b. berus и V. b. bosniensis Boettger, 1889, който се отличава по двата (а не един) реда люспици между окото и горночелюстните щитчета и по ъгловатата си, насечена на места на отделни ромбични петна, зигзаговидна тъмна ивица на гърба. Екземпляри от V. b. bosniensis са намирани в Рила и Пирин, но там се намират и такива от номинатния подвид. Разпространението на двата таксона на Балканите изисква допълнителни проучвания.
Обитава почти всички видове растителни съобщества в планините — от мезофилни широколистни гори. до субалпийската зона. Най-честа е във влажните високопланински пасища, прошарени с петна от смрика и боровинки, особено в най-влажните им места — торфища, мочури и др. У нас е намирана до 2700 т надм. в. (под Мусала). Храни се с мишевидни гризачи, земеровки, живородни гущери, планински жаби, яйца и малки на приземно гнездещи птици; малките й поглъщат и насекоми. От първата десетдневка на август до края на септември ражда 4-8 (рядко до 12) малки, които по окраска не се различават от възрастните. Те са дълги 14-17 ст. Отровна е, но достоверен случай на смъртен изход от ухапването й у нас няма, а в другите части на ареала й са съвсем редки; може би някои от тях се дължат на неправилно лекуване от самозвани „лечители". Ухапванията у нас са редки, защото местообитанията й се посещават от хора с добре защитени крака — туристи, скотовъдци и др. Опасност от ухапвания по ръцете има при бране на боровинки и др. и при опит за улавяне. На дължина достига 70, рядко 80 сm.У нас е защитена с приложение III на „Бернската конвенция". Популациите й в планините са устойчиви. Намаляването на туристическите посещения, замирането на планинското животновъдство и обявяването на високите части на Рила, Пирин, Витоша и Стара планина за защитени територии намаляват човешкото влияние върху планинските екосистеми, включително и върху популациите на усойницата. Авторски права: Ст.н.с. д-р Владимир Бешков (род. 1935) е зоолог, работил в Института по зоология на БАН, автор на 57 публикации върху земноводните и влечугите в България, множество научнопопулярни статии, съавтор на няколко научнопопулярни филма. Пътувал е в 26 страни на Европа, Азия, Африка и Америка. Ст.н.с. д-р Кръстьо Нанев (род. 1935) е работил във физическия институт на БАН, автор на повече от 70 научни публикации по физическа електроника и физика на твърдото тяло. фотографира в природата животни и растения. Много негови снимки са публикувани в престижни наши и чуждестранни издания. "Земноводни и Влечуги в България"
Коментари () |
|
|
|
 |
