|
В млада възраст Американските алигатори консумират разнообразна храна от безгръбначни животни. Особено насекоми, малки риби или жаби. Когато те наедреят с възрастта, техните хранителни навици се променят. За да достигнат до огромни ловни мащаби. Почти винаги възрастните алигатори могат да се опитат да хванат всякаква по големина и възраст, водна или земна плячка. Коята идва към водоемите или биотопа им. Но за радост плячката включва само риби, костенурки и в малък мащаб по-едри бозайници и водни животни. Но също така и техните жертвите им отмъщават – като различните птици, влечуги и бозаници нападат с удоволствие младите индивиди или токущо излюпилите се алигаторчета.
Alligator mississippiensis Хранене:
В млада възраст Американските алигатори консумират разнообразна храна от безгръбначни животни. Особено насекоми, малки риби или жаби. Когато те наедреят с възрастта, техните хранителни навици се променят. За да достигнат до огромни ловни мащаби. Почти винаги възрастните алигатори могат да се опитат да хванат всякаква по големина и възраст, водна или земна плячка. Коята идва към водоемите или биотопа им. Но за радост плячката включва само риби, костенурки и в малък мащаб по-едри бозайници и водни животни. Но също така и техните жертвите им отмъщават – като различните птици, влечуги и бозаници нападат с удоволствие младите индивиди или токущо излюпилите се алигаторчета. Алигаторите както и крокодилите общо взето консумират и мърша, даже се намира далеч от водоема им, но само ако са гладували дълго време, което не е рядко явление при тези земноводни животни. Тяхната плячка може да включва млади или големи кучета – скимтенето на младите кучета служи като примамка при лова на алигатори.
Алигаторите са известни и с редките си примери на нападение над хора или деца. Това се случва поради това, че човека в тяхното зрително поле изглежда твърде малък и си мислят, че ще е лесна плячка. За това се опитват да го нападат. Но в повечето нещастни случаи, алигатора е бил винаги провокиран за да нападне в самозащита хората.
В някои области на САЩ алигаторите са хранени от хората, ей така за забавление. Което при животните създава навик, и ги кара без страх да се доближават до човека. Това тяхно действие е причина за половината от инцидентите. Оставени в самота алиготорите ще забравят хората и ще станат минимална заплаха за тях.
Храненето им още зависи и се управлява от темперетурата на водата, хранителната им активност намалява ако темперетурата на водата падне под 20°С. Развъждане:
Женските достигат половата си зрялост средно при размер 1.80 м. Ритуалите на ухажване започват когато темперетурите през пролетта се покачват. Това явление варира географично-на юг по-рано, но на север животните започват да се размножават по-късно, което позволи на хората да ги изучават по продължително като вид.
Двата пола комуникират чрез звукови, зрителни, секреционни и обонятелни сигнали. Нискочестотните сигнали от ревовете им пътуват под вода на значителни разстояния, известявайки присъствието на конкурентите. Бързото размахване на главата, служи като контакт с водната повърхност, за да предава слухови и зрителни съобщеия. Сложните положения на тялото предават допълнителна информация, което се подсилва с миризмата от чифтосните жлези изпод брадичката на мъжкия и от анусът му. Наближи ли карят на ухажването двете животни леко захапват муцуните и започват продължително да се втриват един в друг. Общо ухажването може да продължи няколко часа и е причината за да се получи копулацията между тези зверове, за да може сперматозоидите да се приготвят и овулацията на яйциклетката да се подпомогне. За това са тези втривания един в друг.
Женската строи гнездо ако е оплодена, то се състои от гнила растителност и прилича малко на могила, за да се предпазят от приливите яйцата на алигаторите. Спомагателен строителен материал е калта. Така е коснструирано, че около началото на лятото, когато влагата и топлината са се развили в голяма степен. Тогава започва гнилостния процес, който служи като инкубатор за яйцата на алигатора. Основен враг на яйцата е приливът, който на всеки 12 часа изпълва реките и кара водата да излиза от устието си.
Точното местоположение на гнездото зависи от много фактори, които се подбират от женската. Доста често гнездото се строи на едно и също място всяка година. За това внимавайте когато стоите до някое старо гнездо от алигатор, може наблизо да ви дебне женската, която е построила новото гнездо само на 2-4 метра от вас. Използвайки главно своите крака, женската изкопава конична дупка, чиито връх завършва ъв вид на могила. Там тя снася от 20 до 50 овални яйца вътре в дупката. В последствие покрива дупката с повече растителност, което загребва със задните си крака, като с лопата. Случва се, случайно преди женската да снесе яйцата да изостави строежа на гнездото, по неизвестни за нас причини – може би местоположението да не е било подходящо спрямо околната среда или разположенето му спрямо водата. Известно е, че различни женски използват такива изоставени гнезда.
Завършеното гнездо може да се издигне над 1 м и да бъде два пъти по широко. Женските остават близо до гнездото, скрити във водата или храстов подслон, до точката на инкубация, която е около 65 дни след снасянето на яйцата. Ако опасност заплашва гнездото, женската бързо се връща за да се занимае с опасността.
Когато веднъж яйцата са готови да се излюпят, звуците, които издават младите алигаторчета от вътрешността на яйцето, стимулират майката да разрови гнездото, за да помогне и на останалите да излязат по-бързо. Нейното присъствие е от съществено значение от гледна точка на това, че тя разчупва твърдата обвивка в която е превърнала гнездото – така младите алигаторчета са способни след излюпването си да излязат на повърхността.
След като яйцата са разкрити и новоизлюпените алигаторчета са появяват, тя започва да носи по 8-10 бебета в устата си надолу към водата. Езика си го събира така, че се оформя кесия в която бебетата остават по време на преноса им. После вече когато е във водата с бебетата, тя нежно ги избутва с езика си, за да ги накара да излязат и да заплуват уверени в себе си. Веднъж излези на бял свят новоизлюпилите се алигаторчета, притежават торбичка с храна, която им служи известно време да се хранят от нея. Те остават близо до майка си за променлив период от време – около година. Но има и случаи когато остават и до 2-3 години.
В този техен ранен стадии на развитие ако позволи женската – хората хващат бебетата и ги номерират за статистическите данни, които всяка година следят броя им.
Женската въпреки своите безстрашни опити за запазване на бебетата си, не може да опази всичките си. Част от тях стават жертви на хищници като: миещи мечки; голямите риби; птици и дори други различни по размер алигатори. Този вид канибализъм обикновено се третира от големите господстващи мъжкари и не е необикновено за много от видовете крокодили. Запазване: Американските алигатори вероятно са най-търсените от всички видове CROCODILIAN, и за това има голямо количество литература с повече гледни точки за неговата биология, поведение и екология. Изследванията са обширни в тази област и винаги се обновяват. За това застрашаването на популацийте на алигаторите породиха връзки и програми за защитата им. WHIL от тази програма тръгна началото в различни участъци за запазването и възстановяването през 1960 г. Тези участъци са били сириозно засегнати и лишени от Американския алигатор като вид. Благодарение на правилното контролиране и наблюдаване, и транспортиране на алигатори от участъци, където те са в повече, към участъците, където липсват, се постигнаха значителни резултати в повищаването на броя на Американския алигатор изтребен през време на свободното ловуване.
Различните прграми за туризъм и развитие на природата донеса своите си резултати. Сега хората отиват в участъците за наблюдение на тези интересни, но и опасни животни, има интерес и към създаването на ферми за Алигатори и бизнеса с техните продукти.
Кожата от стомаха на алигатора и други негови продукти са с относително високо качество. Използват ги предимно в кожарските предприятия. Но в миналото това е довело до значителния натиск за спирането на лова на алигатори, поради намаляване на броят им застрашително. Особено в Луизиана и Флорида, където изобилствали преди време. Дори след ловната забрана във Флорида, е започнало налегалното им избиване – продължило до 1970 г. Този процес наведе на мисълта за добавки към наказателни процес и доведе до допълнителни промени в правото при контрилиране движението на животински кожи. Много се мисли преди тези действия да доведат до значителни резултати, но така се предотврати възможното изчезване на този вид животни.
Оттогава популациите се подобриха значително. Сега в някои области още се смята възможното изчезване на Американския алигатор, но поради деградацията на природната среда, заради различните програми, за напояване на земите на фермерите – като по този начин се отводняват естествените убежища на алиготирите.
През 1979 г беше добавена поправка към закона за контрол на търговията с ценни животински кожи. И се разреши само минималната търговия с определен лимит, даже и за крокодили, чиято кожа прилича на тази на алигатора.
В някои области, алигатора е увеличил до такава степен броя си, че местното население вече не им обръща внимание и даже ги смята за досадни животни? Създадени са програми за разселването им от тези области, за да се предотвратят нежелани инциденти. Преместването на скитащите алигатори от различните места, където вече са станали напаст не е добър начин за борбата с тях. Защото след като бъдат хванати и преместени много от тези животни често се връщат по местата, където са живеели. Повечето програми за борба с тях позволяват продаването им на ферми за алигатори или кожите им на свободния пазар, за да се подпомогнат самите програми за защита на населението от алигаторите без да се допусне саморазправа на хората с животните.
Дадена е била висока оценка на контакта – човек – алигатор. Но и това е довело до редица инциденти помежду им. Някои атаки били докладвани. Но по принцип такива неща стават много рядко при контакта с тези животни, ако той се води от опитен дресьор или познавач на алигаторите. Така са записвали тази шепа от бедствия, свързани с алигатора от 1950 насам. Тази статистика подобри образованието и осведоми хората как да се пазят сами без да мразят животните, които се разхождат около тях. Това стана дългосрочен план за предотвратяването на бъдещите инциденти с Алигаторите.
Обширни пространства от дивата природа чрез различни програми за добив на реколти/та сред природата, бяха иззети от алигаторите. Така 150 ферми във Флорида, Луизиана и Тексас разшириха за сметка на естествената среда на животното, своите земи. Това направи пленник Алигатора, като вече пречи на неговите странствания из блатата и мочурищата. Фермерството директно нанася щети на яйцата и поколението на алигаторите. Но това се свързва с всички програми чрез наблюдения, които се провеждат над тези животни.
Разликата между историческия лов, който почти доведе до изчезването на този вид земноводно и съвременните програми за увеличаване на реколтите са елементарни: Днес има много стриктни квоти и контрол, преди не е имало подобни неща. Така се постигна целта дивата популация на алигатора да не бъде враждебно засегната. Алигаторите доказаха, че са много гъвкави към двата вида смърт – естествена и насилствена. И техните популации се възстановяват в математическа прогресия чрез природата. Показването на дивите алигатори на населението от покрайнините очарова хората с красотата на девствените блата и мочурища. Където те и до днес ходят да преброяват популациите доброволно.
Праграмите на Фермите за алигатори обикновенно връщат 17% от животните само в щата Луизиана. Като млади животни те се справят удивително добре в дивите места и сред дивите си роднини. Въпреки това документиране, Репродукцията (изкуственото им развъждане) на алигаторите вероятно ще стане ненужна. Алигаторите, които бяха успешно върнати започнаха да се размножават в няколко щата вече – Арканзас и Мисисипи. Ловът на алигатори е позволен само в няколко щата и то под стриктни квоти и внимателното издаване на разрешителните за това.
Във Флорида, резултатите от преброяването на животните показаха 13% успеваемост на Репродукцията им. Вече се прилага и друга практична мярка за намаляване на броят им. Като се събират яйцата им и се доотглеждат във фермите за алигатори. Така се постига безопасно контролиране на популациите на тези животни в диво състояние. После където те намалеят се практикува следното: От фермите се пуска развъден материал и всичко се оправя. Теци видови програми са важни за запазването на видовете съществуващи днес алигатори. Някои области все още изискват продължително проучване, като се включи по продължително проучване на популациите на алигаторите там.
Много беше научено в последните няколко години, но програмите и ръководството им разчитат на отзвука от постигнатите резултати, за да приобщат и месното население, като най-верен помощтник при различните обстоятелства.
Държавата позволи да се отделят средствата за едно такова обширно проучване на дивите алигатори по местоживеене. Но в резерва стои и плана за съкращаване на фермерството в естествените среди на алигатора. Такива проучвания сега започнаха да се предприемат. Различните проучвания доведоха да откриването на техники за съкращаване на вредните въздействия от фермерството сред природата на дивите алигатори. Техните усилия дават вече резултат. Който резултат доведе до извода, че лазличните по вид земноводни от семейството на CROCODILIAN, въпреки промяната на естествената им среда могата да бъдат подпомагани от местното население в различните етапи от развитието и живота им. В Луизиана, бентовете и дигите бяха реконструирани за да позволяват по-добър контрол над водата в естествените среди на алигаторите – така, че тези води да ги има и да не пресъхват по време на размножаването на алигаторите. Увеличаването на алигаторите се гарантира, само там където тези условия бъдат изпълнявани стриктно. Алигаторите са важна брънка от ековеригата на водните области и се вече разглеждат като животно от първа степен на важност. Това създава вече много площи, в които контрола над видовете плячка на алигатора достига високи размери и възстановяването на торфените находища които са сред един от най-често използваните материали за строеж на гнездото от женския алигатор. Няколко вида животни печелят от присъствието и гнездата на алигаторите като: костенурката ( CHRYSEMYS - NELSONI ), която мъти своите собствени яйца в гнездото на алигатора (200 на брой). Създаването на гнезда на алигатори е от печалба и за други видове животни, които търсят закрилата и близостта на “стража” женска, за да се размножават и те.
Някои области и щати показват високо ниво на Меркурий в екосистемата на алигаторите. Това може да има дългосрочни последствия за тези животни и на тяхната способност да се размножават.
Но ефектите тепърва ще се измерват и наблядават – борбата още не е приключила все още не е. Преведено от интернет.
Коментари () |
|
|
|
 |
