Наричана още мавритански или гръцка (Testudo graeca), тази костенурка е разпространена в Северна Африка, Южна Испания, Балканския полуостров, Източното Средиземноморие, Мала Азия и Иран. Горната и черупка е жълтеникава с тъмни, почти черни петна, а долната -от жълтеникав до светлозелена. Главата, шията и краката и са мръснозеленикави и жълтокафяви. Върху задната част на бедрата си има по една конусовидна рогова брадавица, поради което носи името шипобедрена. Опашката е покрита с люспи, а дължината на черупката достига 20-30 см.
Автор: Владимир Йонев.
В България се среща предимно в южните части на страната, където е чест посетител в градините и лозята. За разлика от блатната костенурка, шипобедрената е активна преди всичко през деня. Това е времето-когато си търси храна-трева и листа, различни плодове, охлюви, червеи. Зимата прекарва заровена в плитка дупка или згушена между камъните.
Търсете в зоомагазините
Отглеждането на средиземноморската кастенурка в домашния терариум обикновено не създава проблеми. Най-добре е обикновено да се вземе малка костенурка, отгледана в плен. Улавянето на това влечуго в природата е забранено поради силно намаления брой на този вид в естествената им среда. Без съмнение, най-доброто място за вашата костенурка е заграденото пространство във вашата градина. Имайте в предвид, че трябва да осигурите на вашия не по-малко от 10 кв.м. площ, върха която той да се разполага спокойно. Оградата може да се направи от дълги 40 см пръчки, забити в земята десетина см. Трябва да предотвратите всяка възможност костенурката да достигне до градинското ви езеро, ако разпологате с тъкова, тъй като съществува определена опасност от удавяне на тромавото влечуго. Ако разполагате в своя градински участък с дървена къщичка, полянка с детелина и място за слънчеви бани, костенурките ви ще се топлят достатъчно и ще се хранят добре, което удължава техния живот и скъсява зимния им сън. Кутия от дърво и стъкло с малък отвор за вход, през който тя ще може да влиза, разположена в градината е гаранция, че костенурката ще бъде предпазена от прегряване през най-големите летни дни. Никога не завързвайте някои от краката на костенурката, защото това може да наруши кръвообращението и и като резултат да се получи гангрена. Същите ще са последиците и от досадните дупки по черупката, които могат да скъсят живота на костенурката, да и причинят болка или да доведат до развитието на опсна инфекция. За да защитите костенурката от простуда, влага или претопляне, трябва да и осигурите влагоустойчиво жилище. Най-добре е то да е с дървена конструкция с по-високо разположен покрив, което ще предотврати прекаленото овлажняване. Ако имате няколко костенурки, препоръчително е да разделите мъжките от женските индивиди, защото мъжките често се обвързват с представителките на “нежния пол” и като часто от любовната игра ги блъскат по черупките, започват да ги хапят по карката и т.н. Женските обикновено реагират на тези прояви на мъжественост като започват да се хранят по-малко, снасят по-малко и по-рядко яйца и често се крият в черупките си, което от своя страна може да доведе до задушаването им. Противно на разпространеното мнение, костенурките пият вода, особено когато се събуждат от зимен сън. Те винаги биха посрешнали с голяма благодарност една баня с топла вода. Добре е да заровите плитък съд с дълбочина 10 см в земята, за да може костенурките да потапят главите си във водата. Хранене: Костенурките се нуждаят от храна, която е богата на минерали, но бедна на мазнини, като основното им меню трябва да бъде свежата зеленина. Ако вашата костенурка разполага с градина, в която да се разхожда, това означава, че тя може да си намира доста разнообразна храна, като детелина, глухарчета, листа от люляк, рози и др. Бъдете внимателни особено с паразитите по тези растения, защото те могат да бъдат опасни за вашите костенурки. На трапезата на костенурките могат да присъстват и следните храни: различни зърна, броколи, брюкселско зеле, карфиол, краставици, зеле, марули, спанак, лапад. Цвеклото, морковите и карфиола в сурово или варено състояние, което също ще им допадне. Що се отнася до плодовете препоръчително е да ги храните с ябълки, праскови, капини, малини, боровинки, грозде, мандарини, пъпеши, дини, кайсии, сливи, портокали, ягоди, вишни, череши. Влечугите няма да откажат както пресни, така и замразени или консервирани плодове. Разнообразната храна е много полезна за костенурките. Ето защо не допускайте тяхното меню да е съставено само от един вид храна. От друга страна, не е првилно да им предлагате храни, които са предназначени за кучета и котки, защото те са богати на протеини, които не са никак подходящи за костенурките. Размножаване: Съжителството на две разнополови костенурки може да прерасне в един щастлив брак. Обикновено този период трае от около 30тина дни до три години. През това време женската може да си направи няколко гнезда на подходящи места, които да са добре отоплени и осветени. Впоследствие в тях тя ще може да снесе своите яйцата, които обикновено са между 5-8 броя. При липса на падходящо място или нужната темперетура за снасяне, костенурката може да бъде затруднена при снасянето. В такъв случай, ще се наложи да бъде потърсена ветеринарна помощ. В страните с по-студен климат, когато костенурката снесе яйцата си, те трябва да бъдат преместени и поставени в инкубатор с темперетура 26-31ºС. В зависимост от темперетурата, в която са поставени, яйцата се излюпват след около 8-12 седмици. Полът на излюпените костенурчета се опраделя предимно от темперетурата, която е била поддържана по време на инкубационния период. Ако през това време темперетурата е била по-ниска, то новоизлюпените ще бъдат мъжки, ако тя е била по-висока, то те ще бъдат женски. При поддържане на средни темперетури новоизлюпените малки ще бъдат както мъжки, така и женски. Първоначално костенурчетата са с меки черупки, но са достатъчно развити, че да не се нуждаят от майчина помощ. През този период, обаче трябва да бъдат настанени в добре затоплен терариум. Препоръчително е да използвате за развъждане само здрави костенурки. Ако се колебаете или не сте сигурни в тяхното здравословно състояние, трябва да се консултирате със специалист. Болести: Трябва да знаете, че костенурките са податливи на най-различни болести, поради което да се съветвате с ветеринарен лекар. Изтичане на секрет от носа, възпаления на устната кухина или наличието на паразити са болестни симптоми, при които незабавно трябва да изолирате засегнатата костенурка от останалите. Течащия нос и навлажнените очи магат да се далжат на хрема, синузит или на друга причина. Симптомите могат да прогресират, което от своя страна маже да доведе до респираторни усложнения и дори до пневмония. Стоматитат е доста често срещан след периода на зимен сън. В устната кухина се образува възпаление, при което езикът и гърлото на костенурката се облагат с жълти полепи. Омекването на черупката може да бъде резултат от калциева недостатъчност в комбинация с липса на добро осветление и прекалено богата на протеини храна, която в действителност е вредна за костенурките. Диарията е предизвестие за влошено здраве на костенурката, предизвикано от дисбаланс в храненето или от паразити. Проверете дали храната не е била заразена с гъбички или дали в нея не е имало яйца на глисти. Слепотата или дезориентацията след периода на зимен сън могат да са резултат от простуда. Костенурката обикновено прави кръгови движения и не се храни. Отказът от хранене е нормална реакция месец преди костнурката да започне зимния си сън. Той обаче може да е предизвикан и от стрес или пък вече развили се стоматит, от абцес в ушите, от поредица инфекции в бъбреците и черният дроб, както и от нападение на паразити или гристи. Ето защо е ноебходимо костенурката редовно да се преглежда от ветеринар и постоянно да живее при възможно най-добри условия. Зимен сън: През август и септември, когато денят става все по-къс интензитетът на светлината намалява, темперетурите спадат и костенурките започват да се приготвят за техния зимен сън. Животните отказват да се хранят: за период от 4 до 6 седмици е необходимо стомахът на костнеурката да се изпразни за зимния сън, като преди започването му е необходимо тя да се прегледа основно. Убедете се, че няма следо от рани, абцеси, вътрешни или външни инфекции, дали устната кухина е чиста и с розов цвят, дали очите са в нормално състояние. Проверете теглото и размера на костенурката и почистете внимателно черупката, краката и опашката и. Всяка костенурка, която е с по-малко тегло от необходимото не бива да заспива в зимен сън. Тя трябва да бъде поставена в терариум, където да преживее през зимата. В него трябва да има осветление по 13-14 часа в денонощието, за да се избегне заспиването. Темперетурата следва да е 26ºС през деня и 18-22ºС през ноща. През това време костенурката трябва да се храни със свежа храна и да и се дава прясна вода. Възможно е да разделите терариума по такъв начин, че част от него да се осветяват през цялото време, а другата не. Не забрявай те, че темперетурата никога не бива да спада под 15ºС. За периода на зимен сън, който продължава около 3 месеца, използвайте голяма къртонена кутия с малки дупки, през които да влиза въздух. Те трябва да бъдат покрити с плат, за да не влиза вътре замърсен въздух. Постелете пода на кутията с вестници или друга хартия. Поставете костенурката в една по-малка кутия и се опитайте да и направите гнездо от сухи листа. Сложете тази по-малка кутия в по-голямата, така че да можете да я наблюдавате и проверявате по време на зимния и сън. Костенурката трябва да се претегля внимателно с или без малката кутия, в която спи, веднъж седмично или два пъти месечно. Една възрастна костенурка губи 1% от теглото си по време на зимния сън. Нормално е, костенурка, тежаща около 1000 грама да губи по 10 грама на месец. Драстичната загуба на тегло е сигнал за това, че има нещо нередно, ето защо зимния сън на костенурката веднага трябва да бъде прекратен и те незабавно да бъде прегледана от ветеринарен лекар. Убедете се, че костнеурката прекарва зимния си сън в среда, в която не е застрашена от измръзване, при темперетура 4-10ºС. Костенурки, които са били при по-ниски от необходимите темперетури или губят зрението си или влошават начина си на живот. Използвайте термометър, с който да следите промяната в темперетурата, при която костенурката си прекарва зимния си сън. При всеки спад от 10ºС, сърдечната дейност спада наполовина. Ако пък костенурката се държи на прекалино висока темперетура и стане твърде активна, това ще предизвика загуба на нейните мазнини и гликоген, което ще увреди нейния черен дроб. При това положение незабавно се посъветвайте с ветеринар. Започнете редовно да проверявате вашата костенурка от края на месец януари. Ако костенурката се размърда, извадете я от зимния и сън. Това трябва да става много внимателно, като междувременно я проверявате за увреждания по носа, очите и опшката. Огледайте я внимателно, почистете лицето и очите и измийте устата. Изкъпете костнеурката с топла вода за около половин час. Това е важно за да може костенурката да се освободи от натрупаните токсични вещества, акомулирали се през пориода на зимния и сън. Погрижете се за животното да му е винаги топло през деня на вън и през студените нощи, докато времето се затопли. Веднъж излязла от зимен сън, костенурката трябва да се поддържа активна, дори и отново да застуди.
-----ОЩЕ ЗА ХРАНАТА-----
Вкусна и пълноценна храна за малки и млади сухоземни костенурки ( под 30 см. )
Търсете в зоомагазините
Всяка пелета съдържа нужните вегетариански протеини, мазнини, минерали и витамини за поддържане на младите сухоземните костенурки в нормална кондиция и добро здраве.
С оптимално количество и съотношение на калций и фосфор и високи нива на вит. А и вит. D за правилен растеж на костите и черупката.
Размера на гранулите е идеален за тези животни.
Коментари (2)
... : гост
много е хубаво
ноември 12, 2008
myjki i jenski : гост
kak se razbira dali kostenurkata e myjka ili jenska?
