|
Рибите имат много врагове и естествени неприятели. От тях с най-висок интелект е човекът, но винаги той върши най-големи безобразия. Бомбаджии, електричари, мрежари други бракониери опустушават нашиге водоеми и реки.
Блатната костенурка-враг на рибата. Автор: Стоян Дамянов.
Рибите имат много врагове и естествени неприятели. От тях с най-висок интелект е човекът, но винаги той върши най-големи безобразия. Бомбаджии, електричари, мрежари други бракониери опустушават нашиге водоеми и реки.
Рибата има и много естествени врагове: корморани, чапли, видри, водни плъхове, раци, водни змии и др. Голяма част от хайвера остава неоползотворен, поради неподходящи условия за развитие (климатични, темперетурни фактори, колебание на водното равнище и др). Всичко това ограничава нейната численост.
През определени месеци на годината дребната риба преобладава и в менюто на блатната костенурка. Вредата, която причинява животното не е малка, особено в местата, където има голяма плътност. Блатната костенурка унищожава голямо количество дребни рибки и по този начин пряко влияе върху видове рибни популации в бавнотечащи канали, блата, реки и др.
Ареалът на блатната костенурка е твърде широк. Тя обитава Северозападна Африка, Средна и Южна Европа. Среща се и в Азия, на изток до р.Иртиш, а на юг до Иран, Ирак и Мала Азия. Самото име на блатната костенурка говори за това, че е тясносвързана с водната среда.
В нашата страна блатната костенурка обитава р. Дунав и островите, крайдунавските канали, речните ями и блата. В дунавската акватория костенурката се нарича “водна”. Макар и местно, името произтича от начина и на живот. Блатната костенурка се среща в заблатени и затворени водоеми, стари ръкави и блата. Тя обитава и бреговата линия на някои бавно течащи реки и напоителни канали. Във Видинска област блатни костенурки има в долното течение на р. Тополовец, яз.,”Полетковци”, каналът зад “Керамичен завод”–Видин, “Кутовски канал” и др.
Блатната костенурка достига дължина от 180 мм, ширина 130 мм и височина 68 мм. Костната обвивка е невисока, силно сплестната. Цветът е сиво-черен или тъмнозелен. Главата и краката са по-ярко оцветени-в жълто, бежово и тъмносиво. Черупката е здрава и надежна броня, предпазваща животното от всички възможни хишници. На краката си има ципа между полците. Това я прави добър плувец. Реагира бързо на опасности, спускайки се почти вертикално към дъното на водоема.
Костенурката прекарва по-голяма част от времето си във водата, плува отлично и може да прекара дълго време под вода. Понякога се отдалечава от брега на стотици метри. За убежище предпочита полегати заблатени брегове, обрастли с камъш и тръстика, папур и друга водна растителност.често може да се види да се припича на слънце, използвайки камъни или островчета недалеч от брега.
Блатната костенурка спи зимен сън. Събужда се в началото на април. Една-две седмици след това започва сватбуването. Костенурките излизат на брега само за снасяне на яйцата. Често това става в непосредствена близост до бреговата линия. Понякога костенурките се отдалечава до стотина метра от брега, но само за полагане на яйцата през юни. Те се закопават на 10-15 см дълбочина. Малките се излюпват през август.
Блатните костенурки са активни през деня. Сутрин те излизат от своите убежища и се греят дълго на слънце, а вечер се скриват в тях за да пренощуват. През лятото костенурките прекарват останалата част от времето си във водата.
Костанурката се храни с червеи, мекотели, насекоми, земноводни и риба. Видът на храната зависи от местообитанията. През юни-юли се храни с личинки на риба, дребни рибки и попови лъжички. Плавните и движения във водата не създават впечатление, че е отличен плувец. Наблюдавал съм многократно водни костенурки, носещи плячка в крайдунавските ями. Те я изоставят само в краен случай, когато са обезпокоени. В Дунав костенурките ловят безпроблемно всякаква дребна риба.
Блатните костенурки атакуват торен червей, подаден в близост до дъното “на леко” или “на тежко”. Рядко се самозасичат. Уловената костенурка се бори много по-енергично дори от риба с три пъти по-големи размери. Често създава илюзията, че на линията има едър шаран. Уплита влакното на места, където има папур или тръстика. След изваждането и на брега крие главата си и откачването на куката е много голям проблем. Когато куката е дребна, често се чупи в челюстите на костенурката. При риболов с тънък повод откачването на кукичката е невъзможно. Затова често риболовците прибягват до убиване на костенурката с нож, за да извадят куката. Това не е необходимо. Просто трябва да се изчака 5-10 минути, докато животното се успокои и изкара главата си навън. Трябва да сме застанали зад него, със здрава заострена клечка застопоряваме главата спрямо черупката така, че да не може да я скрие и с енергични движения се опитваме да откачим куката.
Ако разполагаме с марково влакно 0,30 или повече, плавно опъваме повода, докато главата излезе напред и я застопоряваме, за да измъкнеме кукичката. Не е редно животното да се убива. Въпреки това в околностите на “Кутовски канал” следи от нецивилизовано отношение към блатната костенурка.
Тя няма лакомията на корморан, но унищожава голяма част от младото поколение на рибите. Отлично приспособена е и издаржа на продължителен глад. С настъпването на топлото време се проявява като голям лакомник. На места, където има голяма численост, представлява напаст за дребните екземпляри. В някои крайдунавски блата водните костенурки са многобройни. Те се размножават необезпокоявани и влияят негативно върху рибните популации. Във вътрешността на страната броят на блатните костенурки е неголям. През по-голямата част от годината те се хранят с вредни за селското стопанство насекоми и личинки и са полезни животни. В много райони на страната блатната костенурка е изчезващ вид. Корегирането на речните корита на дунавските притоци също намали числеността на нейната популация. Стоян Дамянов.
Коментари () |
|
|
|
 |
