|
Разпространена е в Централна и Югоизточна Европа, Западна Азия и Северозападна Африка, обикновенната блатна костенурка (Emys orbicularis) обитава главно неподвижни и слабоподвижни води. Това са преди всичко блата, рибарници, изкуствени водоеми и понякога-напоителни канали. В България се среща из цялата страна, като в планините се изкачва на височина до 650 м н.р.
Горната черупка на блатната костенурка е маслиненокафява, с многобройни точки и черти с жълт цвят. Почти черни петна върху жълтокафеникав фон оцветяват долната и черупка. Черните крака и опашката са осеяни с жълти петна с неправилна форма. Костенурката достига размери до 25 см.
Европейска блатна костенурка.
Автор: Владимир Йонев Разпространена е в Централна и Югоизточна Европа, Западна Азия и Северозападна Африка, обикновенната блатна костенурка (Emys orbicularis) обитава главно неподвижни и слабоподвижни води. Това са преди всичко блата, рибарници, изкуствени водоеми и понякога-напоителни канали. В България се среща из цялата страна, като в планините се изкачва на височина до 650 м н.р.
Горната черупка на блатната костенурка е маслиненокафява, с многобройни точки и черти с жълт цвят. Почти черни петна върху жълтокафеникав фон оцветяват долната и черупка. Черните крака и опашката са осеяни с жълти петна с неправилна форма. Костенурката достига размери до 25 см.
Обикновенно в домашните акватерариуми се отглеждат млади блатни костенурки. Те са непретенциозни, подвижни, винаги с охота приемат предложената им храна и много рядко боледуват. Домашното отглеждане на тези влечуги е много забавно и интересно. Те плуват с лекота в аквариума и ловко маневрират на повърхността или в дълбоката вода, пълзят по дъното или се катерят по сухия участък в “дома” им, където обичат да се припичат под преките слънчеви лъчи или на свтлината на електрическа лампа с рефлектор. В стъкления аквариум костенурката може с часове да се опитва да премине през стъклото, бръскайки главата си в невидимата преграда и пъргаво махайки с крака.
Отглеждането в домашни условия на възрастна блатна костенурка е трудно поради внушителните размери на нейната черупка, достигащи на дължина до 30 см. Затова е най-добре да си вземете току-що излюпени от яйцата костенурки, дълги 2-2,5 см, които имат нужда от съвсем малък съд с вода. В домашния аквариум костенурките растат бавно. След година достигат до 4 см, след две години вече са дълги 5-6 см, а след 3-4 години дължината им е 8-10 см. Когато достгнат тези размери, трябва да се замислите дали няма да е по-добре за вашите любимци да ги пуснете на свобода прев пролетта и да си вземете нови млади костенурки.
На възраст 6-8 години костенурките достигат дължина от 10-12 см и стават полово зрели.
Ще бъдете истински късметлии, ако имате възможност да наблюдавате у дома си излюпването на костенурката от яйцето. Блатната костенурка снася между 5 и 15 яйца през месец май, юни и юли. Забележително е, че блатните костенурки в доста дълъг период от време снасят яйца, оплодени само един единствен път. Яйцата са бели, дълги до 3 см. Женската костенурка ги снася в прадварително изкопана дупка на брега на водоема, коята изравя със задните си крака. “Гнездото” има формата на саксия и е дълбоко около 10 см. След като ги снесе, костенурката заравя яйцата и притиска силно натрупаната пръст с тежката си черупка. Яйцата се развиват 2-3 месеца. Малките се излюпват снабдени с жълтъчена торбичка, с чието съдържание се изхранват до следващата пролет, когато излизат на повърхността. Изпълзяването им из-под земята става тогава, когато младите костенурки вече са достатъчно пораснали и укрепнали физически.
Ако намерите яйца от костенурки, трябва внимателно да ги поставите в буркан със сухи листа или вата и да ги държите във влажна и топла среда. Обикновенно от около половината яйца скоро се появяват малките костенурки, които веднага започват да водят доста активен живот. На носа на всяка от тях още известно време се запазва извит “зъб”, с чиято помощ те разчупват отвътре яйцето. През първите 2-3 месеца черупката на костенурката не е придобила формата на щит. Тя е мека и има по-скоро яйцеобразна форма. Малката костенурка се придвижва доста бързо, реагира на дразнения, често и продължително замира неподвижно.
Блатните костенурки се чувстват добре в обикновен дълбок аквариум за риби, в който с удоволствие плуват, потапят се, спят, носейки се по водната повърхност, наполовина прибрала главата и краката си в своята “броня”. Ловувайки комарни ларви или дафния, костенурките остават под водата в продължение на 15-20 минути, след това изплуват, за да се запасят с въздух и отново се потапят. Обикновенно те предпочитат да се намират на водната повърхност и дори на сушата близо до водоема, но в случай на опасност бързо се потапят и се стараят да се скрият на дъното. Възможно е в домашни условия костенурките да се отглеждат и в съд, в който дълбочината на водата е само 3-4 см, но то време навреме тя трябва да се пуска в дълбок акавариум за да плува на воля.
Още на първия ден току-що излюпилите се костенурки с готовност приемат храна. Те предпочитат едри дафнии, циклопси, тубифекс, комарни ларви, които сами ловят. Някой млади костенурки в продължение на месеци се хранят само с движеща се храна, преди да започнат да се хранят с парченца месо и риба. Но има и такива, които още на втория или третия ден след излюпването си с охота поглъщат подадената им с пинсета дребни парченца сурово месо или риба, нарязани на тънки ивички.
На 6-месечна възраст костенурките ядът доста разнообразна храна-прясна или замразена риба, нетлъсто говеждо и свинско месо, а ако няма друго, могат да се задоволят и с парченца салам или белтък от твърдо сварено яйце. Много интересно е да се наблюдават две костенурки по време на хранене. Те никога не се хапят и нападат една друга, но въпреки това безцеремонно се стремят да си отнемат храната, измъквайки я буквално от устата на “конкурентката”. Мухи, пиявици, циклопси, червеи стават обект на яростен лов от страна на гладнте костенурки, които не спират да ядът, докато не погълнат и последната жива хапка. Много вълнуващи моменти предлага преследването на малки бързо движещи се рибки, (гупи). Тъй като не е по силите и да хване рибката, костенурката се спотаява на повърхността в растенията или се зарива в пясъка с отворена уста, докато някоя невнимателна рибка не мине близо до устата и. Най-често рибката успява да се измъкне, но стотиците опити на костенурката я довеждат накрая до успех. Постига своето.
Костенурките нямат зъби и поглъщат храната цяла. Ето защо на тях трябва да им се дават такива храни, които животните могът да погълнат. Костенурката е хишник, тя се хвърля бързо върху храната с мълниеносно движение. Заедно с прадложената и храна костенурката захапва и пинсетата и то толкова здраво, че може да бъде издърпана с нея.
Току-що появилата се на бял свят или неотдавна уловената костенурка лесно се плаши, скрива глава и крака в черупката си и задълго се стаява. След около половин година тя става по-дружелюбна, взима храна от ръка, не се бои от светлината, но никога не се отказва от навика си да се крие.
В домашни условия, костенурките не изпадат в зимен сън, но при достатъчно ниска темперетура на вадата, те се движат малко и нямат апетит. Достатъчно е да се добави във водата топла вода и те отново стават доста активни и започват да нападат “късчетата” месо, които им се предлагат.
Не се прелага отглеждането на блатни костенурки с разни опашати земноводни, защото това и против природните “закони”. Или просто ако сте я събрали с тритон, слад време тя ще му откасне опашката напримар-стрували си това?
Коментари () |
|
|
|
 |
