|
Семейство Змиешиести костенурки |
|
|
04 ноември 2004 |
|
Костенурката Матамата ( Chelidae )
Освен семейството на Триноктестите костенурки (Trionychidae), представители на които живеят в много страни с горещ климат, опасност грози и семейството на Змиешиестите костенурки, към които принадлежи прочутата матамата. Настина, унищожаването на тези костенурки се дължи на съвсем други причини – те имат необикновена външност: дълга грубовата шия, триъгълна глава с хоботовиден нос и огромна, едва ли не стигаща до ушите уста, а над ушите им висят огромни кожени гънки. Очите им са малки и изпъкнали, черупката също не е голяма, но затова пък кожата на матамата като че ли е взета от чуждо тяло – виси от всички страни и по краищата си е украсена с нишковидни израстаци. Притаилата се костенурка матамата прилича на купчина стари дрипи, неизвестно по каква причина неудържимо привличат малките рибки.
Те се опитват да отскубнат парченца от кожата на костенурката. А на нея само това и трябва: разтваря широко уста и всмуква силно вода. И с нея всичко, което плува наоколо, включително и доста рибки. След това водата се изхвърля, а рибите се поглъщат.Така костнеурката може да ловува дълго и ще продължи да го прави, дори ако стомаха и вече е пълен. В такъв случай уловените рибки ще заседнат в гърлото и, но това не смущава матамата: след известно време храната ще се преработи и “складираната” по-рано риба ще попадне в стомаха.
Странната причудлива външност на матамата и помага да ловува, но не рядко погубва самата нея. Много любители на екзотични животни искат да имат в колекцията си тази костенурка. Но да се отглежда матамата в плен не е лесно. И работата не е в това, че тя яде много, а в това, че се храни с жива риба. Ако улови подхвърлена мъртва риба и я погълне, матамата моментално ще я повърне. А тъй като невинаги е възможно да се одстави жива риба, някои любители се опитват да хранят матамата с мъртви риби, надявайки се, че гладът ще застави животното да промени навиците си. Но матамата не изневерява на своите навици и най-често умира.
Автор на текста: Владимир Йонев
 |
