Костенурката като домашен любимец - Първи Български Зоопортал

Търсете в Зоомагазина

shop.zoomania.org

Литература и списания

Родители Деца Животни

Форум

FAQ

Намирате се в: Начало

Влечуги

Костенурката като домашен любимец

09 май 2004

Видове и домашно отглеждане

Търсете в зоомагазините

Костенурката като домашен любимец
Автор:
Владимир Йонев

В последно време костенурката е сред най-предпочитаните и популярни домашни любимци. Познавачите на тези странни и древни същества твърдят, че те притежават завиден “интелект”. Добре се обучават и са много съобразителни. При правилно отглеждане (подържане на необходимата темперетура на въдуха, както и редовен зимен сън при темперетура между –3º и +7ºС), те са активни и живеят дълго.
Днес на планетата живеят около 250 вида костенурки, обединени в 12 семейства. Освен в дивата природа и зоопарковете, костенурките са обитатели на домашните терариуми, притежавани от много любители на животни.
Често на децата се подаряват малки костенурчета като оригинална “жива играчка”. За съжаление, много хора първо ги взимат у дома си и едва тогава започват да се интересуват как се отглеждат и с какво се хранят тези безмълвни и тромави същества. В резултат, много от тези животни загиват още в първите месеци от своя живот.
Въпреки, че са преживели безметежно гибелта на динозаврите, костенурките днес не са в безпасност.
В началото на 60-те години в Британския парламент е обсъждан въпроса за допустимата големина на черупката на внасяните костенурки. Оказало се е, че ежегодно от чужбина във Великобритания са внасяни до 250 000 костенурки, предимно млади. Повечето от тях, естествено, загивали. Установено е било, че в средноевропейския климат младите костенурки, особено при лошо познаване на тяхната биология, почти нямат шансове за оцеляване.
Костенурките са студенокръвни същества. Тяхното тяло не произвежда собствена топлина, а приема темперетурата на околната среда. Те са южни животни. За нормален живот ив е необходима темперетура от коло 25ºС. Безполезно е да се правят опити за затоплянето им в одеяло, също както подобна “грижа” е безмислена спрямо змиите.
В нашите жилища те обикновено студуват, тъй като по правило, хората ги оставят на пода. А там е с няколко градуса по-студено, отколкото на нивото на ръцете или главата на човек. Попаднали в студена среда, костенурките стават меланхолични, престават да се хранят и бавно умират. При подходящи условия те са твърде издръжливи и непретенциозни животни. Някои от тях доживяват в плен до 120 години.
Всеки, който има намерение да отглежда у дома си костенурки, трябва предварително да научи какво е необходимо за тяхното нормално съществуване. Общо взето, това интересно животно не изисква кой знае какви грижи. Но и малкото, което е необходимо да се знае за отглеждането на костенурките, е от съществено значение за живота им.
Между другото костенурките не са много занимателни животни. Те могат да даставят на всеки, който ги познава и обича, много приятни емоции.
Когато човек се здобие с костенурка, първото което трябва да направи, е да разбере каква е тя – сухоземна или блатна. За целта трябва да се разгледат “пръстите” на краката и. Блатната костенурка има между тях ципа, а сухоземната -не. В зоомагазините се предлагат преди всичко водни костенурки, при което подобен оглед е излишен.
Мъжките костенурки имат по дълга опашка от женските. Животните могат да се отглеждат по едно или на двойки.
За дом на блатните костенурки може да се използва стар аквариум. Едната му половина се превръща в “бряг”, а другата в “блато”, запълнено с вода. Тя трябва по-често да се сменя. Желателно е домът на земноводните да се нагрява с лампа.
Костенурката е миролюбиво животно и е съвсем безопасно за човека. Но не бива да се поставя в един терариум с жаби или тритони, тъй като ги напада. Водните костенурки се отглеждат почти по същия начин, както и блатните.
За отглеждане на сухоземни костенурки е добре да се оборудва специално дървено съндъче. В него може да се насипе пясък. Стените трябва да са достатъчно високи, за да немогат животните да ги прескочат.
Обикновено костенурките достигат полова зрялост на 9-10 години. в плен се размножавата много трудно. Рядко някой успява да отгледа потомство от домашните си костенурки.
В терариумите е рационално да се отглеждат костенурки, навършили 3-5 годишна възраста.
Костенурките отглеждани в домашни условия, могат дъ бъдат упорити, найстоичиви, игриви или напълно независими. Могат да се отзовават на повикване, да си “просят” храна, да воюват с домашните котки или таралежи. С една дума, те имат индивидуален характер. Свикват с дома, в който живеят и със собственото си място в него.
Като един от най-древните и пълноправни представители на животинския свят, костенурката заслужава повече уважение и не бива да бъде постоянно третирана като жива играчка.
Видове
Костенурките са много необикновени животни. А най-необичайното е черупката. Тя се състои от два щита – долен и горен, здраво съединени или дори често сраснали помежду си. “Бронята” на костенурките играе огромна роля в техния живот, правейки ги трудноуязвими за хишниците и много мощни. Например, някои видове костенурки, независимо от слабо развитата си мускулатура ( при костенурките само краката са с развита мускулатура ), са спсобни да понасят тежест, която 200 пъти превишава собственото им тегло.
Разбира се, черупката създава и някои редица неудобства: например, костенурките не са спсобни да дишат, както повечето животни – заради черупката си те не могат да разширяват гръдния си кош и ребрата им са неподвижни. Ето защо, костенурката, подобно на много земноводни, не вдишва въздух, а го напомпва в белите си дробове. Наистина, за тази цел тя разполога със специални мускули. С тяхна помощ костенурката прави дълбоки вдишвания и издишвания. Много от тези животни са се приспособили да получават кислород от водата, което им позволява по няколко часа да изкарват на дъното на някой водоем. Както показват някои изследвания, много костенурки са в състояние да прекарват продължително време изобщо без кислород.
Костенурките могат да живеят дълго и без храна. Това се отнася и за водата, но не при всички животни. Изобщо, всякакви незгоди костенурките са способни да превъзмогнат много лесно. Но има нещо, което костенурките не могат да преживеят безболезненео, независимо от своято издръжливост. Това е студът. Ето защо, в страните със студен климат тези животни почти не се срещат, докато в по топлите или тропични страни обитават огромни територии.
Тези земноводни се нуждаят от определени природни условия, от определена среда, която по възможност да не е изпитала цялата “тежест” на съвременната цивилизация. Такива места на Земята остават все по-малко. А ловът на костенурки, унищожаването им заради месото, черупките или яйцата, продължава. И тези уникални животни изчезват. От 26 семейства, обитавали Земята, сега са останали само 12. Едни семейства обединяват няколко десетки вида, а други само единични представители.

Семейство Кайманови костенурки
( Chelydridae )

Това семейство включва само два вида, от които по-популярна е каймановата костенурка. Това е животно, което за разлика от другите костенурки, по лесно понася ниските темперетури. Макар, че през зимата тя изпада в дълбок сън, заровена в тинята на някой водоем, каймановата костенурка многократно е била забелязвана да плува спокойно под леда. Отличава се с агресивния си характер – хапе и драска, ако бъде взета в ръце. При това беззъбите, но имащи остри рогови издатини челюсти и мощните, въоръжени с здрави нокти лапи, могат да нанесът чувствителни наранявания.

Семейство Големоглави костенурки
( Platysternon megacephalym )

То също не е многобройно – представено е само от един вид. Но за това пък какъв! Който я види за пръв път, обикновено трудно ще повярва, че това е костенурка. Нейния вид е толкова странен и нетипичен, че предизвиква объркване. Тя неслучайно е наречена голямоглава – главата и е толкова голяма, че не може да се побере под черупката и. Ето защо на главата си тази костенурка има своеобразен щит, прикриващ я в случай на необходимост. Тази костенурка има и опашка. Това, по правило, не е чудно, тъй като всички костенурки имат опашки, но те не са дълги. Голямоглавата костенурка обаче, има опашка, по-дълга от тялото и. Опашката и краката на тази костенурка също не се побират под черупката и са покрити с предпазни “плочи”.
Поведението на този вид също не е такова каквото се “полага”: в Южен Китай, Бирма, на Индокитайския полуостров, където обитава, е твърде горещо. А това не се харесва на странната костенурка. През деня тя предпочита да се крие под камъните, а през ноща излиза на лов. Тъй като е добър плувец, лови риба във водата. Умее добре да лази и дори да се катери по наклонените стволове на дърветата, което и позволява да ловува и на сушата.
Големоглавите костенурки с всяка година стават все по-малко, защото изчезват девствените гори и чистите реки, в които единствено могат да живеят тези костенурки. Размножаването им също не е толкова интензивно – те снасят само по две яйца. Ако към това се прибави и факта, че е обект на лов, особено в Китай и Бирма, то може с голяма увереност да се каже, че големоглавата костенурка е в опасност.

Семейство Пресноводни костенурки
( Emydidae )

И каймановите, и големоглавите костенурки, както и мексиканските костенурки (те са представени само от един вид и живеят в Мексико, Гватемала и Хондурас), и блатните костенурки (20 вида, разпространени в Северна и Южна Америка), са обитатели на пресноводните водоеми. Въпреки това, учените са отделили в отделно семейство пресноводните костенурки, чийто брой е 77.
В Бангок се намира знаменития Костенурков храм, заобиколен от множество езерца, в които живеят множество костенурки. Това са големи животни – дълги до половин метър, но са заклети вегетарианци. Отдавна са почитани в тези места, където са смятани за свещени. Разбира се, тези костенурки живеят не само край Костенурковия храм, а обитават и реките и блатата на Индокитайския полуостров и се смятат за едни от най-едрите представители на това семейство. Но не са най-големите. Костенурките Батагур, обитаващи също този полуостров, Индия и Суматра, са по-дълги – достигат до 75 см. Да се види костенурка Батагур съвсем не е лесно – почти цялото си време тя прекарва под водата, търсейки водни растения. Местните жители са се специализирали в събирането на яйцата на тази костенурка. В периода на размножаване, през февруари – март, когато костенурките излизат на брега, за да положат 30-60 големи яйца (дълги около 7 см и тежки до 90 грама), те се посрещат от стотици хора.
Независимо, че са много предпазливи, и възрастните костенурки често стават жертви на ловците: попадат в изкустно поставени мрежи, в центъра на които са сложени любимите им водорасли.
Диадемовата костенурка
Е втора или трета по големина в това семейство и живее в дълбоките водоеми със слаботечаща вода. Тя е страхлива и при най-малката опасност незабавно се спуска на дъното и се зарива в тинята. Но това не спасява представителите на този вид от хората: ловците на костенурки се потапят във водата, напипват в мътилката притаилата се костенурка и я изваждат на брега. Въпреки че е силна, костенурката не оказва съпротива. Въобще това много миролюбиво същество: изплашена, ядосана, дори зблъскала се със смъртоносна опасност, тя никога не прави опит да хапе. Отваря уста, като че ли се готви да ухапе врага, но ако той не отстъпи, отново затваря уста и се оставя на милостта на победителя. Ако срещу нея е човек, това означава сигурна смърт за животното.
Черупката на диадемовата костенурка е гладка. Другите костенурки от това семейство имат в средата на горната си черупка гребен, дълъг до 40 см. А обитаващата Индия, Бирма и Шри Ланка чернокореместа костенурка има дори три гребена. С три гребена може да се похвали и една костенурка, живееща в Япония и Китай. Когато остарее, нейната черупка се покрива със зелени водорасли. Ето защо, тази китайска костенурка е наречена и “зеленокоса” и се счита за символ на дълголетието.
Най-често в терариумите на любителите се срещат бедно украсени сухоземни костенурки. И далеч не всеки може да се представи, какво разнообразие от цветове и форми се срещат при тези животни. Съществува цяла група видове, които даже се наричат “украсени костенурки”. Различни цветови вариации се срещат и при флоридската, и при червенокореместата, и при червенобузата костенурки, като и при много други видове, обитаващи Северна и частично Централна Америка.
Едни костенурки са забележителни със своята окраска, а други – с бодлите си. Съществува костенурка, по средата и края на чиято черупка преминава бодлив гребен. Да се вземе в ръка тази костенурка е също така, както да се улови таралеж.
Още една костенурка е станала знаменита, благодарение на своята шия. Това е единствената костенурка, държината на чийто врат е равна на дължината на черупката и. Поради това името и змиешийна костенурка е съвсем логично.
Разбира се, шията на тази костенурка може да се види невинаги а само по време на лов. Тогава изведнъж животното изхвърля своята шия като пружина, улавя плячката, и шията отново се прибира.
Всички костенурки, за които стана дума до тук, с изключение на тумбестата, живеят изключително в прясна вода. Тумбестата костенурка може да живее и в слабо солена вода. В такава среда може да живее и каспийската костенурка. Макар и да се нарича каспийска, тя живее и в Северозападна Африка, както и разбира се и в района на Каспийско море (по-точно, в заобикалящите го реки, езера и заливи). Нейна близка роднина е горската костенурка, обитава САЩ и Канада, която не обича особено пресните водоеми. Тя е истински горски скитник. Търси водоем само в размножителния период и за презимуване.
Сред пресноводните има два вида, които много си приличат един на друг. И при двата, гръбните и коремните щитове са закрепени само със сухожилия, и двете костенурки имат еднакви размири и окраски. Те обитават едни и същи места – езера, блата. Само че едната живее в Западното полукълбо и се нарича Американска блатна костенурка, а друтага обитава Източното полукълбо и се нарича Европейска блатна костенурка, въпреки че може да се срещне и в Турция, Иран и Кавказ. В Европа тази костенурка е известна отдавна. Някога, по време на религиозните пости, когато се е забранявало да се яде месо, хората ядели костенурки, смятали че и те, както и рибите са постна храна.
Сега, разбира се, никой вече не гледа на блатната костенурка като на част от менюто си. Пък и тя се среща много рядко в Европа. Огромните промени в ландшафтите обаче са се отразили на блатните костенурки в много по-малка стпен, отколкото може да се очаква. Наистина, в гъсто населените райони тя е изчезнала почти напълно, но затова пък се е появила там, където преди не е живеела – в новосъздадени водохранилища и иригационни съоражения.
Някога се е смятало, че блатната костенурка се храни с млади риби и по този начин нанася вреди на рибовъдството. По-късно обаче е установено, че основната храна на блатните костенурки са насекомите и други членестоноги, червеи и мекотели, които костенурките ловят и във водата, и на сушата. Рибата съставлява незначителна част от “менюто” на костенурката, поради което блатната костенурка не трябва да се смята за вредна за рибовъдството. Освен това, при цялата своя ловкост, костенурката костенурката успява да улови само някоя болна или наранена риба, докато здравите риби почти винаги успяват да избегнат нападението на костенурката.

Семейство Сухоземни костенурки
( Testudinidae )

Известният италиански зоолог Франко Проспери описва по следния начин тези костенурки: “Видът на тази костенурка е необикновен – вид на същества, които по някакъв каприз на природата продължават да съществуват в епоха, която не е предназначена за тях”. И наистина, тези земноводни не само с вида си приличат на същества от друга епоха – те в действителност са си такива!
Някога, много отдавна, преди около 40 милиона години, гигантските костенурки били широко разпространени по цялото земно кълбо – живеели в Европа, Азия и Америка. В Ню Йорк се пази черупка от гигантска костенурка, която, както смятат учените, е тежала не по-малко от един тон. И тава очевидно е била не най-едрата костенурка, живяла преди милиони години.
Постепенно гигантските костенурки започнали да изчезват от лицето на Земята – променяли се условията за тяхното съществуване, а към новите условия тези гиганти не съумели да се приспособят: появили се нови и силни хищници.
На островите Галапагос и на Маскаренските острови природните условия са се изменили в по-малка степен и по някакви причини там там не се появили опасни хищници. Именно това помогнало на съществата от друга епоха да оцелеят на планетата до наши дни.
Така наречените слонски костенурки на Галапагос достигат тегло до 300 кг. Тъй като на островите костенурките нямат естествени врагове, преследването и избиването им започва с появата на пиратите, които оценили тяхното изключително крехко месо. Костенурките били удобни за попълване на хранителните запаси на корабите, тъй като могат да живеят повече от 12 месеца, без да ядат. Трюмовете на пиратските и китобойните кораби били напълвани с огромните “живи консерви”. От 1831 до 1868 г корабите само на една китобойна компания отнесли от островите повече от 10 000 костенурки.
По настояване на ЮНЕСКО безпощадното изтребване на уникалните животни днес е преустановено със закон на правителството на Еквадор. Въпреки това, те продължвата да стават жертви на докараните от човека подивели кучета, котки и прасета. Те унищожават яйцата на костенурките, което пречи до голяма степен да се въстанови тяхната популация. В миналото слонските костенурки са се развъждали в изобилие на 10 от най-големите острови, а днес достатъчно големи колонии има само на 3 острова.
Дебелата черупка не може да защити напълно спящата костенурка. С настъпването на нощта тя се промъква в някой тръплив храсталак, за да барикадира нежните открити части на тялото си. Самките снасят яйца с размерите на билярдна топка в пясъка, където всяка зарива на дълбочина 40 см 10-15 от тях. По-нататък грижите за потомството се оставят на слънцето. Само малка част от излюпилите си костенурчета ще успеят да преживеят, първата и най-опасна година от живота си.
Според географските хроники великия английски мореплавател Джеймс Кук подарил през 1774 г огромна костенурка на краля на островите Тонга, която умрляла чак през 1927 г. Ако това животно не е тайно подменено с друго, значи костенурката е достигнала възраст най-малко 200 г, тъй като когато пристигнала с кораба на знаменития мореплавател, вече тежала значително. Обикновено се смята, че гигантите от Галапагос живеят до 100 г или малко повече. Но и това е достатъчно – до този момент не е доказано, че някое друго животно живее по-дълго.
Гигантските костенурки се срещат на Мадагаскар, на Сейшелските и Маскаренските острови. Дълго време те са били подложени на изтребление, подобно на галапагоските си събратя. А оцелелите на единствения остров – атола Алдабра – са заплашени от гладна смърт, тъй като докараните на острова кози унищожават цялата растителност, с която се хранят костенурките.
На Мадагаскар вече не се срещат “свръхгигантски” костенурки, каквито до неотдавна там все още можеха да се видят. Но достатъчно едри индивиди все още се срещат и могат да бъдат намерени. Това са лъчистите костенурки, наречени така заради яркожълтите лъчи, преминаващи през черната им черупка. Но и тези костенурки, очевидно, са обречени, ако не бъдат предприети бързи мерки за спасяването им. Заради вкусното им месо те са подлижени на безпощадно и неконтрилируемо унищожение от хората.
Други много големи костенурки, достигащи до 70 см, като пантеровата например, живеят в различни райони на Африка.
Разбира се, не бива да се смята, че всички сухоземни костенурки са гиганти. Това семейство включва не само най-едрите представители на костенурките, но и най-дребните. Много любопитно е да се наблюдава новородена костенурка гигант, когато тя тежи само 70-80 гр, в близост до нейните родители, достигащи тегло от 400 кг! Но малкото не остава за дълго такава “мини костенурка”, тъй като костенурките растат далеч не с костенуркова скорост и “бебето” бързо наддава на тегло и дължина. Но има и костенурки, които и дори като възрастни, не са по-големи от новородени слонски костенурки. На остров Мадагаскар живее паякоподобна костенурка, закръглена като яйце и не по-дълга от 10 см.още едно джудже на костенурковия свят живее в Мадагаскар – плоската костенурка.
Много тропични костенурки се отличават с ярко и причудливо оцветяване, докато други имат много скромна окраска. Към вторите се отнася и средиземноморската костенурка. Тя не се отличава с красота или с големи размери, но притежава една много любопитна особеност. По принцип, костенурчетата, които се излюпат от яйцата, веднага започват да водят живот, който малко се различава от живота на родителите им. Потомстовото на средиземноморската костенурка се държи по друг начин.
За едно лято тази костенурка снася около 16 яйца. Това става през юни-юли, като яйцата лежат заровени в земята до август-септември. Младите костенурчета се появяват на бял свят в не много подходящо време, когато вече настъпва есента. През зимата средиземноморската костнерука изпада в дълбок сън. И на новоизлюпените костенурчета също би се наложило, едва излюпили се, да се готвят за зимен сън. По много причини, обаче, това е неудобно и дори опасно. За да не се подлагат на риск, младите костенурчета не излизат на повърхността, а напротив – заравят се дълбоко в земята. Така и зимуват. През зимата те ще пораснат и напролет ще се измъкнат от земята, като че ли се раждат втори път, но вече по-големи.
Средиземномрските костенурки са чести обитатели на домашните терариуми. По-често в тях се държат средиземноморски или степни костенурки. Сравнително малки, с дължина около 20 см, и много разпространени в Средна Азия и Казахстан, тези костенурки са познати на всички. В природата степната костенурка изпада в зимен сън не само през зимата, но и през лятото – в местата, които обитава, към средата на лятото, растителността изгаря, и за да избегне глада ,тя заспива. За целта костенурките копаят дупки, дълбоки до един метър. През есента някои от тях се пробуждат, за да се нахранят, но за повечето е по-важно да издълбаят по-дълбока дупка, за да не измръзнат през зимните месеци. Понякога техните жилища достигат до 2 метра дълбочина.
Младите костенурчета, излюпвайки се през август, както и средиземноморските, остоват да зимуват в земята. А напролет и младите, и възрастние излизат на повърхността, за да започнат бурния си, но сравнително кратък период на “бодърстване”.

Семейство Морски костенурки
( Chelonidae )

Те са четири вида: зелена или супена, дълга до един метър, с тегло до 200 кг (най-едрите индивиди са дълги почти 1,50 см и тежът до 400 кг), приличащата на нея биса, дълга до 90 см, логърхед, която е по-дребна от зелената, но по-голяма от биса и накрая маслиновата костенурка – най-малката от морските костенурки. Тези четири костенурки обитават почти всички тропически морета и условно се разделят на тихоокенаски и атлантически. Но по принцип, атлантическите и техоокеанските костенурки малко се отличават едни от други, като съдбата им, за съжаление, също е почти еднаква.
Зелената костенурка дълги години е била подложена на изтребление заради вкусното си месо, дали името и “супена”. Месото на биса също се ползва с популярност в кулинарните среди, но главната причина за жестокото и преследване е черупката и, по-точно нейните рогови пластинки. Тя дори си има и второ име – истинска карета, т.е. костенурка, даващи истински рогови пластинки. За разлика от истинските карети, костенурките биса и логърхед не дават такива ценни пластинки и затова се наричат “лъжливи” карети. За нещастие, хората оценили повече вкусовите им качества на яйцата, снасяни от костенурките логърхед. Сладкарските изделия, приготвени от костенурковите яйца, се ценят изключително много и струват скъпо. Ето защо, яйцата на логърхед се събират в огромни количества и местните жители са превърнали тази дейност в свой основен поминък. Не стига това, ами още по-ценени и търсени са яйцата, взети не от гнездото в земята, а направо от яйчниците на самките. Някои “изискани” блюда се приготвят от яйца, опушени заедно с яйцепроводите.
Маслинената костенурка също е подложена активен лов, както в Атлантическия, така и в Тихия океан. Яйцата и се разграбват безмилостно по крайбрежието на Южна Азия и по западните брегове на Централна Америка.

Семейство Змиешиести костенурки
( Chelidae )

Освен семейството на Триноктестите костенурки (Trionychidae), представители на които живеят в много страни с горещ климат, опасност грози и семейството на Змиешиестите костенурки, към които принадлежи прочутата матамата. Настина, унищожаването на тези костенурки се дължи на съвсем други причини – те имат необикновена външност: дълга грубовата шия, триъгълна глава с хоботовиден нос и огромна, едва ли не стигаща до ушите уста, а над ушите им висят огромни кожени гънки. Очите им са малки и изпъкнали, черупката също не е голяма, но затова пък кожата на матамата като че ли е взета от чуждо тяло – виси от всички страни и по краищата си е украсена с нишковидни израстаци. Притаилата се костенурка матамата прилича на купчина стари дрипи, неизвестно по каква причина неудържимо привличат малките рибки. Те се опитват да отскубнат парченца от кожата на костенурката. А на нея само това и трябва: разтваря широко уста и всмуква силно вода. И с нея всичко, което плува наоколо, включително и доста рибки. След това водата се изхвърля, а рибите се поглъщат. Така костнеурката може да ловува дълго и ще продължи да го прави, дори ако стомаха и вече е пълен. В такъв случай уловените рибки ще заседнат в гърлото и, но това не смущава матамата: след известно време храната ще се преработи и “складираната” по-рано риба ще попадне в стомаха.
Странната причудлива външност на матамата и помага да ловува, но не рядко погубва самата нея. Много любители на екзотични животни искат да имат в колекцията си тази костенурка. Но да се отглежда матамата в плен не е лесно. И работата не е в това, че тя яде много, а в това, че се храни с жива риба. Ако улови подхвърлена мъртва риба и я погълне, матамата моментално ще я повърне. А тъй като невинаги е възможно да се одстави жива риба, някои любители се опитват да хранят матамата с мъртви риби, надявайки се, че гладът ще застави животното да промени навиците си. Но матамата не изневерява на своите навици и най-често умира.

Семейство Кожести костенурки
( Dermochelidae )

Още по-тежко е положението на кожестата костенурка. Това е необикновена и единствена по рода си костенурка. Необикновена е, защото няма главния признак на костенурките – костна черупка. Вместо нея, тялото на костенурката е покрито с еластична като гума кожа. Ато защо, семейството на този вид се нарича Кожести костенурки. Отсъствието на черупка е довело до друг вътрешен строеж – например, гръбнака и ребрата не са се сраснали с черупката, както при другите костенурки. Необикновени са тези костенурки и заради своите размери: те са по-едри от всички по-известни на Земята костенурки. По големи са и от гигантските костенурки и при двуметрова дължина на кожестата черупка достигат тегло от 600 кг.
На тези великани им е трудно да се придвижват по сушата. Само веднъж в годината самката излиза на сушата, за да снесе своите яйца, докато самеца, по всяка вероятност, въобще никога не напуска водата.
Кожестите костенурки живеят в Тихия и в Атлавтическия океан, разпространени са широко, но никога не се срещат в голяме количество.

---------------------

Вкусна и пълноценна храна за израснали сухоземни костенурки ( над 30 см. )

Търсете в зоомагазините

Всяка пелета съдържа нужните вегетариански протеини, мазнини, минерали и витамини за поддържане на сухоземните костенурки в нормална кондиция и добро здраве.

С оптимално количество и съотношение на калций и фосфор и високи нива на вит. А и вит. D за правилен растеж на костите и черупката.

Размера на гранулите е идеален за тези животни.

Коментари (23)

namirih si na ulitsata malko kostenur4e : гост

neznam kakvo
e ,neznam kade moga da razgledam snimki za da razbera kakvo e to,v kakvo da go gledam i kakvo da mu davam da iade:(
Tolkova e sladi4ko i iskam da jivee.Molia pomognete:(

ноември 22, 2008

какво правят костенурките? : гост

ако знаете какво правят костенурките пишете

ноември 04, 2008

... : гост

tozi sait e super.predi 3 dni mi podariha suhozemna kostenurka no neznam kak da q gledam .mai e mn golqma dalga e okolo 20-23 sm .be6e v apartamenta mi no neznaino za6to vse varve6e na zapad i se opitva6e da buta vratata za da izleze a kogato q pusnah na dvora pak prodaljava6e da hodi na zapad kakva e pri4inata?

октомври 18, 2008

zashto im omekva 4erupkata:sisi : гост

navskoro si vzeh kostenurka ot edna priqtelka za6toto tq nqma6e vazmojnost da se griji za neq.edva dnes razbrah 4e 4erubkata na kostenur4eto e meka.Bihte li mi kazali na kakvo se dalji tova i kak moga da se spravq s nego ! nadqvam se posledstviqta da sa obratimi

октомври 12, 2008

kostenorki : гост

oooo gotin sait sega kato tarsa ne6to moga da go namiram toka

септември 16, 2008

КОСТЕНУРКИ : гост

аз ще си купувам костенурка и ми е чудно с какво се хранят

юли 28, 2008

KOga se xranqt?? : гост

ot dnes imam kostenur4e i neznam s kakavo se xranqt nqkoi da pomogne??/No da znaete kazaxa mi da se pazq da ne menapika zashtoto mojesh da se obrinesh!

юли 27, 2008

... : гост

ot v4era imam kostenurga i neznam s kakvo da q hranq

юли 22, 2008

... : гост

намерих костенурка в двора си и незнам как да я гледам,защото е с наранена коруба

юли 11, 2008

... : гост

Имам домашна костенурка-донесоха ми я. Отглеждам я в двора. Храня я с краставици, маруля, сливи, вишни. Не знам дали пие вода и на какво време.

юли 08, 2008

... : гост

Здравейте!Мисля да си взимам сухоземна костенурка,но за съжаление незнам дали се продават по зоомагазините,поне аз не съм виждала-водни колкото искаш,но такива.. :( ако някой знае от къде мога да си намеря нека да пише..Благодаря предварително :)

юни 02, 2008

kakvo iadat koste nyrkite???????????? : гост

toky shomi donesoxa syhozemna no neznam

май 03, 2008

. : гост

Костенурките се хранят с обелки от краставици маруля,домати,прясна трева всичко това аз си имам 2 сухоземни мъжка и женска и сега чакам да снесе яйца!

април 22, 2008

... : гост

и аз си купих костенурка много е малка и дива

април 01, 2008

Qdat : гост

zdr az imam 6 kostenyrki no ne gi gledam v apartamen ili na balkona a v golqm dvor te stavat mn golemi hranqt se s treva qgodi obelki ot krastavici maryli i dr.ne6ta no vnimavai da ne te ypi6ka za6toto se ybriva6 a na kolko vreme hapvat nemoga da ti kaja az gi ystavqm da se ypravqt sami seno4e sa v gorata az samo gi razvujdam

март 19, 2008

з : гост

те ядат храна от зоомагазина

март 10, 2008

имам водна костенурка : гост

много ме забавлява костенурката ми. от тук прочетох, че може би е мъжка,защото има дълга опашка.

януари 25, 2008

отговор : гост

Този сайт има форум. АՑȐАҐАݐՑ ސݐ АߑސѐېՐܐؑ ՑQАҐ БА - ܐݐ Ց‘Ð. ڐߑÑPݐ ؑP ؑՐܐ А ؑɐ Ց ؐߐސܐސӐݐՐ!!!

октомври 06, 2007

ИМАМ 2 ЧЕ АҐՐݐސѐÐא ؐڐސPՐݐÐ КИ НА 3 ГОДИНИ : гост

РќР• РњРћР“Рђ Р”Рђ РРњ РќРђРњР•Р РЇ Р“РћР›РЇРњ РўР•Р РђР РРЈРњ Р
РќР• Р—РќРђРњ РљРћРЇ Р• Р–Р•РќРЎРљРђ Р РљРћРЇ Р• РњРЄР–РљРђ
РќР• Р—РќРђРњ РљРћР“Рђ Р РљРђРљ РЎР• Р РђР—РњРќРћР–РђР’РђРў ,Р РљРђРљР’Рћ РРњ РќР• РќРЈР–РќРћ

октомври 06, 2007

спрете да взимате сухоземни костенурки-костенурчета : гост

Тяхното място е в гората не в хола!!!!

юли 06, 2007

popitaite vav foruma na saita : upravitel : http://www.zoomania.org/forum/

samo tam 6te vi pomognem

юли 02, 2007

period : AHTOH : http://`

Здравейте! Имам си малко сухоземно костенурче и много му се кефя, само не мога да разбера отговорите на следните въпроси:
На колко време хапват ?
И какво ?

юли 02, 2007

Kakvo qdat kostenurkite : kety

Ot kade da procheta kakvo qdat kostenurkite?

юни 25, 2007

Напишете коментари

< Предишна		Следваща >

Фирмен каталог

Зоомагазин "Тити"
Категория: София
Посещения: 218
Гласове: 0
Мнения: 0

Библиотека

Дългият път на живота

Картография

Статии: 3708
Коментари към статиите: 4092
Снимки: 2072
Коментари към снимки: 466
Обяви: 92
Връзки: 289

Фирми: 346
Коментари към фирми: 95
Теми във форума: 3721
Мнения във форума: 69073
Потребители във форума: 2408
Продукти в магазина: 2677

Ние печатим при

Подкрепете

Броя за Ноември