Търсете в Зоомагазина

Търсете Анимонда и във вашия зоомагазин

shop.zoomania.org

Beaphar - промоции

spacer.png, 0 kB
spacer.png, 0 kB
Намирате се в: Начало Влечуги СУХОЗЕМНИТЕ КОСТЕНУРКИ В БЪЛГАРИЯ
СУХОЗЕМНИТЕ КОСТЕНУРКИ В БЪЛГАРИЯ Е-мейл
Оценка: / 9
СлабОтличен 
09 май 2004

Шипобедрената или средиземноморска костенурка (Testudo graeca) има характерно жълтеникаво черно оцветяване на гръбната страна (карпакса) и жълтозеленикаво до светломаслинено оцветяване на коремната страна (пластрона). На задната страна на бедрата се намира по една конична рогова брадавица и на гръбния щит на опашката тя има само по едно щитче. На края на опашката няма рогов шип, а е покрита със закърнели люспи. Обитава най-често карстови терени с южно изложение, но се среща още в окрайници на храсталаци, из лозя и други места. Активна е през деня, когато търси храната си. Късно през есента се заравя в дупка дълбоко под земята, където прекарва зимата. Събужда се на пролет при затоплянето на времето. Размножаването е непосредствено след събуждането от зимен сън – понякога в края на февруари-март (при топла зима), но обикновено през април.

В България се срещат два вида сухоземни костенурки: шипобедрена и шипоопашата.
За да протече размножаването е необходимо да има оптимална плътност на популациите им. Ако плътността на популациите падне под определено ниво, възможността да се срещнат два разнополови индивида силно намалява, което може да доведе до пълното изчезване на вида от района.
През юни-юли женската снася от 2 до 8 яйца в трапчинка, която изравя с крайниците си. Снасянето става до 3 пъти на сезон, така че една женска костенурка може да снесе до 16 яйца. Инкубацията на яйцата зависи от температурата и може да продължи от 2 до 3 месеца. Често излюпените малки не се показват на повърхността, а се заравят още по-дълбоко и така прекарват зимата и излизат рано на пролет. Хранят се с мека трева, листа, плодове, понякога с червеи, охлюви и др.
Шипоопашатата костенурка (Testudo hermanni) прилича много на шипобедрената костенурка, като се различава по няколко характерни белега, а именно липсват коничните брадавици на бедрата, а опашката завършва с рогов шип. Гръбния щит над опашката има две щитчета. Този вид обитава същите райони и места като предходния вид, има същите биологични особености. По размери двата вида си приличат - достигат до 37 см дължина и тегло до 6-7 кг.

Двата вида сухоземни костенурки в миналото са били разпространени на територията на цялата страна, но за съжаление днес са изчезнали от някои райони на страната ни. Това са районите около общините Пловдив, Раковски и Брезово. Най-запазени популации могат да се наблюдават само в южните райони на България.
В България двата вида сухоземни костенурки са поставени под специална защита. Причината за тези сериозни мерки е масовото използване им за храна от хората в някои райони на страната. Други пият кръвта им, смятайки я за лечебна, а трети приготвят украшения и сувенири от черупката им Има и още една категория хора - любителите на животни, които си взимат сухоземни костенурки за домашни любимци, без да съзнават, че по този начин ги лишават от възможността да се размножават в естествената им среда. По този начин те косвено допринасят за намаляване на популациите на тези редки видове, а от там и за изчезването им от естествените местообитания.
Най-големият нелегален пазар за костенурки на територията на страната се намира в гр. Раковски, където консумацията на месо от костенурка се е превърнала в традиция. Основното място, от където се събират е територията на Източни Родопи, където се намира и основната популация на сухоземните костенурки в страната. В резултат на масовото им събиране в продължение на години числеността им в района силно намалява, което в близките години може да доведе до достигане на популационен минимум и изчезването на двата вида сухоземни костенурки – Шипоопашата /Testudo graeca/ и Шипобедрена /Testudo hermanni/ от територията на Източни Родопи, което ще рефлектира върху цялото биоразнообразие в региона.
И двата вида сухоземни костенурки са вписани в световния червен лист на IUCN (Световен съюз за защита на природата), като шипобедрената костенурка спада към категория уязвим, а шипоопашатата към категория нисък риск. Тези видове са включени и в Бернската конвенция от 1979 год., кoято България ратифицира през 1991 год. В Бългаското законодателство сухоземните костенурки са защитени от Закона за защита на природата с Наредба № 128/1981 год. Министерството на околната среда (МОС) ги поставя под пълна защита на цялата територия на страната през всички сезони. Пет години по късно МОС издава нова наредба №729/1986 год, която поставя костенурките под още по-строга защита – не само унищожаването, но и самият факт на улавяне се категоризира като “неотстранима щета”.

Чл. 278в. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г. и бр. 86 от 1991 г., предишен чл. 278а - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 133 от 1998 г.) Който унищожи или повреди защитена територия или екземпляр от защитен растителен или животински вид се наказва с лишаване от свобода до две години или поправителен труд, както и с глоба от десет до сто лева.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 133 от 1998 г.) Който унищожи или повреди изключително ценни единични и невъзстановими земни и скални образувания, пещери, екземпляри от европейски или световно застрашени диви растения и животни, обявени за защитени, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба от двеста до две хиляди лева, както и с обществено порицание.

От 1 май 2002 г. започнаха масови проверки в района на Източни Родопи за незаконен (бракониерски) улов на сухоземни костенурки, които ще текат постоянно през летните месеци. В проверките, които се извършват на територията на Кърджалийска и Хасковска области вземат участие Регионално Управление по Горите гр.Кърджали, Регионална инспекция за опазване на околната среда и водите - Хасково и представители на КАТ. От началото на акцията е задържана група от гр. Раковски, действаща в района на Източни Родопи до Крумовград. Общият брой на освободените костенурки е 57 екземпляра, които ще бъдат пуснати в районите, от които са събрани. Според Българското законодателство нарушителите се санкционират с глоба в размер от 200 до 2000 лева и лишаване от свобода до 3 години, както и конфискация на превозното средство използвано при извършване на престъплението. До момента има издадени седем присъди, едната от които е ефективна.

www.testudo.hit.bg

-----ОЩЕ ЗА ХРАНАТА ИМ-----

Търсете в зоомагазините

Advertisement

Вкусна и пълноценна храна за малки и млади сухоземни костенурки ( под 30 см. )

Всяка пелета съдържа нужните вегетариански протеини, мазнини, минерали и витамини за поддържане на младите сухоземните костенурки в нормална кондиция и добро здраве.
С оптимално количество и съотношение на калций и фосфор и високи нива на вит. А и вит. D за правилен растеж на костите и черупката.

Размера на гранулите е идеален за тези животни.

Коментари (3)add
сухоземни костенурки : гост
как се разпознават мъжките и женските

октомври 04, 2008
костенурките : гост
аз ще си купя костенурка
юли 27, 2008
... : гост
за6то няма поне една снимка
юни 21, 2008
Напишете коментари

busy
 
< Предишна   Следваща >

Фирмен каталог

Зооборса на колела
Категория: Зооборси
Посещения: 758
Гласове: 2
Мнения: 1


spacer.png, 0 kB

Библиотека

spacer.png, 0 kB

Картография

Лисиците в България
Статии: 3708
Коментари към статиите: 4091
Снимки: 2072
Коментари към снимки: 466
Обяви: 92
Връзки: 289
Фирми: 346
Коментари към фирми: 95
Теми във форума: 3719
Мнения във форума: 69054
Потребители във форума: 2407
Продукти в магазина: 2677
spacer.png, 0 kB