Статии: 3507 Коментари към статиите: 3565 Снимки: 2072 Обяви: 1539 Връзки: 287 Фирми: 345 Теми във форума: 3197 Мнения във форума: 58352 Потребители във форума: 2060 Продукти в магазина: 2628
Змиите са едни от най-мразените животни. Те будят едновременно любов и омраза. Страхът от тях е обясним, но от всички 2700 вида едва 410 са отровни. Те спадат към семействата Hydrophidae (морски змии), Elapidae (кобри, крайти, коралови змии), Viperidae (отровници) и Crotalidae (вдлъбнаточели змии). Отровни змии има и в семейство Colibridae (смокове). Характерната способност на отровните змии е отровата. Змииските отрови са група биологично-активни съединения уникални по химичен състав и физиологично действие. Основните им токсични свойства се определят от неензимни полипептиди. Напред с тах се съдържат и мощни ензимни системи. В състава им влизат албумини, глобулини, пептони, неорганични соли и различни ензими (естероза, аксидоректуза, хиалиронидаза, протеолиптични ензими). Отровата се отделя от специални жлези, представляващи видоизменени слюнчени жлези. Отделената от жлезите отрова се стича по каналите в зъба, което се отваря на повърхността му.
Посредством двата кухи зъба, разполойени най-често в предната част на устната кухина, змията вкарва отровата в тялото на жертвата. Отровата попада в лимфните съдове, които се вливат във вените. От там отровата достига до сърцето, от където чрез кръвта се разнася до всички части на тялото. Отровата поразява главно кръвоносната и нервната система. Според своето действие змийската отрова бива хемотоксична и невротоксична.
Търсете в зоомагазините
Хемотоксичната отрова нарушава кръвосъсирването, като разгражда фибриногена (белтък, който при нарабяване се превръща в нишковиден фибрин и образува мрежа, в която се улавят кръвните клетки и образуват съсирек) и увеличават проницаемостта на кръвоносните и лимфните съдове, което води до отоци и вътрешни кръвоизливи. Хемотоксична е отровата на гърмящите смии, пепелянката и усойницата. Невротиксичната отрова предизвиква нервни парализи. Невротоксинът блокира ензима ацетилхолинестераза, който разгражда нервният акцептор ацетилхолин до холин и оцетна киселина. Натрупването на неразграден ацетилхолин (ацетилхонемия) разтройва предаването на нервни импулси, синапсите, което довежда до пълна нервна парализа. Невротоксична е отровата на аспидата, кобрите и морските змии. Основната функция на отровата е да ускорява преработката на храната, благодарение на ензимното си действие. Животни убити от змийска отрова биват разградени само за няколко дни, докато такива, в които не е попаднала змийска отрова биват усвоени по-трудно и бавно (необходими са няколко седмици). Отровата се използва и като защитно средство, но тази й функция се обособява вторично в процеса на еволюцията. Но тъй като отровата е изградена на белтъчна основа и не може да се образува в големи количества, в повечето случай змиите предпочитат да не нападат хора, а да пестят отровата си. У нас отровни са 6 вида, от 17 открити в пределите на нашата страна. Две от тях спадат към сем. Colubridae. Това са котешката змия (Telescopus fallax) и вдлъбнаточелия смок (Malpolon monspessulanus). И двата вида се срещат в южните части на страната. Котешката змия достига дължина до 110см. Обитава скалисти и каменисти места. У нас са уловени единични индивиди в Санданско и Петричко. Вдлъбнаточелия смок достига до 150см. Среща се по южното черноморие, Хасковско, Харманлийско и по Струмската долина на север до Симитли. Той е доста зла и хаплива змия, при уплаха съска. Но и двата вида не са опасни за човека, защото отровните им зъби са разположени на края на горните челюсти (задни зъби). Останалите 4 вида спадат към сем. Viperidae. Това са пепелянката (Vipera ammodytes), усойницата (Vipera berus), аспидата (каменарка (Vipera aspis)) и степната (астромуцунеста) усойница (Vipera ursinii). Последните два вида се срещат много рядко. Степната усойница е намерена у нас в подножието на Люлин планина и в околностите на Шумен, но не е установено съществуването й след 1934г. На дължина достига до 55см, по-отровна е от пепелянката и усойницата. Аспидата също е много рядка. До сега са уловени едва два индивида-единият в околностите на Харманли, а другият без установено находище. Неустановена е след 1933г. Широко разпространена у нас са усойницата и пепелянката. Усойницата се среща обикновено над 800м.н.в. В рила е забелязана на 2700м.н.в. Обитава сенчести и усойни места, планински ливади, скалисти места. Активна е нощем, когато търси храна. Денем се припича на слънце. Живородна змия, ражда до 18 малки. На дължина достига до 75-80цм. Малко по-голяма е пепелянката. На дължина достига до 90см. Впланините се намира до 1450м.н.в. Обитава главно припечни места, бедни на растителност, понякога се среща във високи папрати, лозя, ниви заети с царевица, фасул и др. Активна е през деня. Разпознава се лесно по рогчето на върха на муцунката. Макар и отровни, повечето змии биха предпочели да се оттеглят при среща с човек. Голяма част от змиите не са агресивни. Най-раздразнителни и опасни са змиите през размножителния период, в най-топлите часове на деня, когато змиите са най-активни също така много неспокойни са змиите, преди да сменят кожата си. В такива мменти могат да бъдат много нападателни. При среща със змия, най-добре е да се оттеглим, без да дразним или провокираме животното. Змиите нападат само когато се почустват застрашени и не намират друг изход освен да се отбраняват. Някой от змиите са особено раздразнителни и хапливи. У нас такива са смокът-мишкар (Elaphe longissima), медянката (Coronella austriaca), големият стрелец (Coluber jugularis), пъстрият смок (Elaphe quatuorlineata sauromates). Всички те не са отровни, но при опасност се бранят смело. За да се избегнат инциденти добре е да разпознаваме змиите, да знаем тяхното местположение и да ги избягваме. Това важи както за отровните, така и за неотровните видове. В случай, че ни ухапе отровна змия най-добре е да се потърси лекарска помощ. Степента на отравянето зависи от възрастта, пола и активността на змията, а също така сезона и количеството на вкарана в тялото отрова. Отровните змии отделят между 3 и 1500mg отрова. Силата на отровата варира според състоянието на змията и околната среда. Когато сменя кожата си, ефикасността на отровата намалява с над 10 пъти. По-слаба е силата на отровата и когато змията е гладна (липсват достатъчно белтъци за синтезирането на отровата) или ако температурата е ниска. Докато чакаме лекарска помощ можем да притегнем крайника над ухапаното място. Не е много правилно да изсмукваме отровата, защото по този начин можем да разширим раната и да влошим състоянието на пациента или в случай, че човекът, който изсмуква отровата има рана в устната кухина, отровата може да попадне и в неговото тяло. Добре е да промием раната с риванолов разтвор и да направим превръзка напръскана със спирт. Но отровата се използва и в медицината за приготвяне на лекарствени препарати. Змииската отрова има антипилептичен и болкоуспокояващ ефек. От змииската отрова се изработват лекарства например за лекуване на хемофилия (болест, при която кръвта силно се съсирва). Използва се и при лекуване на неврологии, радикулити и ишиаси. Съчествуват и специални лабораторни за събиране на змииска отрова. Най-голяма е тази в Сан Пауло. У нас такава лаборатория има в София. Най-важното, което трябва да се запомни е, че една змия не би нападнала ако не я раздразним. Затова при среща с тези прекрасни създания просто трябва да ги подминем. За всеки случай при разходка сред природата добре е да носим подходящи обувки и чорапи, а също така и да внимавме къде стъпваме.
Намерено и написано от Hula от форума на зоомания.......
