|
Хиляди отровни наранявания са описани от медицинската литература в продължение на десетилетия, но нищо не дава по-добра представа за тях от дословното цитиране на регистрираните случаи. С разрешение на д-р Ромулус Уайтейкър от Мадраския змийски парк, Индия, поместваме описаните от него в списанието на Бомбайското дружество за естествена история случаи. 1. 24 май 1971 г., Мадавакам, близо до Мадрас 18-годишно момиче, предполагаемо ухапване от крайт, фатално. Момичето спяло на рогозка върху пода на колибата, когато било ухапано по крака. Змията била убита. Според описанието била дълга, тънка и черна. Момичето било лекувано с „местни" лекове, но починало преди зазоряване.
2. 25 август 1971 г., Тамбаран, близо до Мадрас. Гурка, пепалски нощен пазач, около 40-годишен. Ухапване вероятно от крайт или кобра. В 7 часа сутринта при мен се втурнаха хора и ми разказаха ка.к този човек бил ухапан и умрял. Интересуваха се дали не бих могъл все пак да помогна някак си?! (Това ми се е случвало на няколко пъти.) В 1 часа през нощта пазачът бил настъпил неизвестна „едра" змия, която го ухапала, после жена му и той се повъртели наоколо известно време. В 3 часа пазачът починал. До разсъмване не била потърсена никаква помощ. 3. Януари 1972 г. Момче, 10-годишно. Починало вероятно в резултат на усложнения от ухапването на пясъчна усойница (Echis carinatus). 4. 26 май 1972 г., Мадава.кам, близо до Мадрас. Петък сутрин — дъждовно н ветровито време. В 8 часа двама мъже ми съобщиха за случай на ухапване от змия в Мадавакан (на 6 км по пътя Валакери). Стигнах до колибата в 8,15 часа. Тълпа от хора, повечето жени, плачеха, викаха и се биеха в гърдите от мъка. Младежът, около 22-годишен, лежеше по гръб със скръстени ръце, с венчелистчета на клепачите, а стаята се осветяваше единствено от газена лампа. Липсваше зеничен рефлекс; пулсът и дишането не се усещаха; долната част на левня ,крак беше доста подута с два очевидни пробива под пшцялната кост. Местният змиеукротител копаеше около колибата, като се опитваше да намери змията, тъй като я беше видял да изпълзява на лунната светлина, а ухапаният я беше определил като кобра. Повече от вероятно е, че е бил крайт, тъй като този вид често изпълзява нощем и е по-непредпазлив от кобрата; такива „ухапвания по време на сън" са чести. Може би спящият е усетил как змията се
е отъркала о него и в съня си я е затиснал с крак или се е изтърколил върху нея. Той се бил събудил и видял змията, която като че се Готвела да се скрие в една дупка в колибата. Събудили се и другите и го отнесли в селището на 3 км, за да търсят „местното лекарство" — лапа от зелена паста, за която се предполага, че съдържа лековити вещества. Когато се върнал, младежът започнал бавно да се парализира под влияние на невротоксинитс в отровата. Почувствувал дихателна недостатъчност към 6 часа и починал в 7. А само на 6 км са диспансерът и моят дом и всички знаят, че имаме противоотровен серум. Бяхме лекували с него около 25 случая на ухапване през миналата година (предимно от Echis). Ако ползата от противоотровата стане публично достояние, ще има много малко нещастни случаи от ухапвания в Индия и тогава всеобщото отношение към змиите може би ще стане по-реалистично и толерантно. В момента хората изпитват свръхестествен страх от змиите и в това няма нищо чудно, след като отровата е смъртоносна въпреки всички опитвани „лекове". 5. 17 август 1972 г., Мадрас. Жена, 58-годишна, ухапване вероятно от крайт, фатално. В 6 часа сутринта отишла в банята да се изкъпе, където настъпила „малка черна змия, дълга около 60 см". Липсваха местни признаци, с изключение на малка единична раничка, малко кръвотечение и леко сълзене. През първите шест часа повишено кръвно налягане; оплаквания от затруднения в преглъщането и дишането; шест часа след ухапването изпадна в кома. Приложени две ампули противоотрова, укрепваща терапия, антихистамини, лекарства за кръвното налягане, хемодиализа. Жената почина, без да излезе от кома, на следващия ден в 11,30 часа (около 36 часа след ухапването) . 6. 2 юни 1972 г. Чинапа, 18-годишен ловец на змии от с. Соталапакам, близо до Тамбарам, Мадрас 44, ухапване от кобра, успешно възстановяване. През деня бил валял проливен дъжд. Чинапа отишъл на лов за змии с чичо си. Ловували в различни землища близо до скалистите хълмове на около 29 км от ААадрас. Чинапа открил прясна следа от голяма змия (той решил, че е кобра), която свършвала в дупката на плъх. Такива дупки има навсякъде по землищата, по скалите и в овразите близо до оризищата. Той започнал да копае с малък лост, като мушкал и с тънка пръчка в разклоненията на дупката. На едно място пръчката се размърдала. Чинапа продължил да копае внимателно и на около 60 см дълбочина открил една много красива, здрава кобра, дълга към 1,5 м. Бързо затиснал главата и с тъпата страна на малкия железен лост и я хванал здраво за врата с лявата ръка. Тогава направил нещо съвсем странно за опитен ловец на змии, като за момент „престанал да мисли": взел платнената си пазарска чанта и като я придържал отворена с палец и свит показалец, пъхнал главата на змията през отвора. Кобрата се напъхала донякъде в торбата, после се обърнала много бързо и ухапала момчето през плата по лявата ръка под малкия пръст, като забила и двата си отровни зъба. Чинапа веднага я захвърлил (змията била уловена на същата могилка на следващия ден) и се хванал за лявата китка. Повървял малко и извикал на чичо си, който бил на около 800 м. Чичо му пристегнал здраво мишницата е парче плат, а ръката вече била започнала да се подува. Три часа и половина Чинапа вървял и се возил на велосипед, докато измине 10-те км до Мадраския змийски парк. Половината ръка се беше подула и той се оплакваше от остра пареща болка по цялата ръка под турникета. Противоотровата беше готова и ние свалихме турникета, за да облекчим налягането в ръката. До 8 часа вечерта състоянието на болния почти не се промени, с изключение на това, че постоянно увеличаващата се подутина беше стигнала вече над лакътя. В 8,30 часа клепачите увиснаха и устните се подуха, което е първият признак за невротоксично отравяне. Веднага го откарахме до близката клиника, където д-р Саранганани му инжектира 10 см3 Хафкинова поливалентна противоотрова заедно с 5 мг кортизон-ІV. Скоро след това Чинапа повърна, но изглеждаше малко съживен. Изчакахме един час в клиниката и после се върнахме. Под грижите на старата си майка Чинапа прекара една неспокойна нощ. Имаше по-малко болки в ръката, повече го болеше мястото на ухапването. Към 11 часа вечерта той започна да трепери много силно. Покриха го с одеяла, а майка му и братовчедка му го разтриха. Престана да трепери след 20 минути. Навярно това беше алергична реакция към противоотровата. Дадох му два аспирина и той заспа. За 12 часа се поду цялата ръка без китката. Давах му огромна доза поливитамини 10 дни. След 12 дни ръката все още беше много подута, а кожата на мястото па ухапването, изглежда, щеше да се обели. Наредих превръзката да се сменя ежедневно. След 30 дни част от кожата наистина беше паднала, но освен усещането за схванатост китката и ръката бяха в добро състояние. Лечението продължи с упражнения за ръката. "Опасни за човека"
Роджър Карас
Коментари () |
|
|
|
 |
