|
Случвало ли ви се е по време на разходка сред природата да се стреснете от внезапно раздвижилата се суха трева и шумоленето на непознато животно, което се опитва да се отдалечи колкото може по-бързо от вас ? Много често източник на тази суматоха е зеленият гущер ( Lacerta viridis) – един от най-обикновените видове влечуги у нас...
Малките дракони на Европа Случвало ли ви се е по време на разходка сред природата да се стреснете от внезапно раздвижилата се суха трева и шумоленето на непознато животно, което се опитва да се отдалечи колкото може по-бързо от вас ? Много често източник на тази суматоха е зеленият гущер ( Lacerta viridis) – един от най-обикновените видове влечуги у нас...
В повечето случаи паническият му бяг е кратък и завършва в основата на някой шипков храст или сред група камъни, където се притаява до отминаване на опасността. Скоро след това гущерът излиза от укритието си и отново преминава към всекидневните си занимания, а търпеливият наблюдател, предвидливо останал неподвижен в близост, има възможност да разгледа красивата му окраска.
Мъжките гущери имат яркозелен гръб, изпъстрен с дребни черни и жълти петънца. При размножителния период гушката им се обагря в интензивно син цвят, предавайки им изключително екзотичен вид ! Люспите на коремната страна са жълти. Женските животни са по-бледи и неконтрастни.
Със своите близо 40 см. дължина зеленият гущер е сред най-едрите гущери в Европа – истинският малък “дракон” с ярка окраска и интересно поведение. Среща се в ердните и южни части на континента и в Мала Азия. В България е широко разпространен почти навсякъде, като се изкачва до около 1700 м. Надм. Вис. Любимите му местообитения са покрайнини на светли гори и храсталаци, синори, поляни с висока тревна растителност. Често гущерът стои на затоплени от слънцето открити места, върху камъни и край пътища, но винаги е в готовност да се скрие, ако бъде обезпокоен.
Размножаването на вида е през май-юни. Женската снася 5-13 яйца, които се инкубират от външната температура.
Основна храна на зелените гущери са различни безгръбначни – насекоми, паяци, земни червеи, както и различни дребни влечуги. От своя страна те самите влизат в “менюто” на други животни като орела, змияр (Circaetus gallicus) и безопашатия мишелов (Buteo rufinus). Един от защитните механизми срещу хищници е откъсването на опашката в основата, което често помага на гущера да се изплъзне от преследвача си.
Доста близък по външен вид до зеления е ивичестият гущер (Lacerta trilineata). Основният му отличителен белег е наличието на 8 реда надлъжни люспи по корема . В България този вид се среша предимно в Южна България и не се изкачва повече от 800м. Надм. Вис.Местообитанията му са главно припечни сухи места и полузатревни пясъци край морския бряг. Размерите на ивичестия гущер са още по-впечатляващи и почти достигат половин метър. По останалите си привички той наподобява зеления си братовчед.
Освен че са красиви и интересни, гущерите имат своето място в екосистемите и контролират популациите на редица безгръбначни животни, а и самите представляват хранителен компонент. Присъствията им в много местообитания е важно и незаменимо, а наш дълг е да не им пречим да живеят в собствената си естествена среда.
Използвани са части от списание “Обичам те, животно”, издател – ЕТ “Животно”.
Коментари () |
|
|
|
 |
