|
Това е най – разпространеният гущер в нашата родина. Среащ се главно в ниски, силно припечни каменисти и голи местности. Има го и в планините, където се изкачва докъм 1700м. н.в., но пак само по каменисти и припечни места. Окраската на стенния гущер е “по – скромна” от тази на зеления му събрат. И двата пола имат сиво или кафяво оцветена гръбна страна, по средата на която минава надлъжна ивица, образувана от черни точки и чертички. Дулжината на това влечуго достига до 19см, като две трети от нея се падат на дългата му опашка, която е силно изтънена към върха си.
Стенен гущер Това е най – разпространеният гущер в нашата родина. Среащ се главно в ниски, силно припечни каменисти и голи местности. Има го и в планините, където се изкачва докъм 1700м. н.в., но пак само по каменисти и припечни места. Окраската на стенния гущер е “по – скромна” от тази на зеления му събрат. И двата пола имат сиво или кафяво оцветена гръбна страна, по средата на която минава надлъжна ивица, образувана от черни точки и чертички. Дулжината на това влечуго достига до 19см, като две трети от нея се падат на дългата му опашка, която е силно изтънена към върха си.
Стенният гущер, когото заради окраската на гърба му наричат понякога и сив гущер, е извънредно пъргаво животно, което отлично се катери с помощта на малките си но яки и остри нокти. Характерно за този гущер е, че обича да се изкачва по отвесни скални стени.
Стенният гущер ловува през деня. Той се храни с червеи, насекоми и друг ичленестоноги, най – вече с такива, които имат мека хитинена обвивка.
Женските стенни гущер иснасят през май – юни 2 – 8 яйца, които заравят в почвата. Малките гущерчета се излюпват след 6 – 8 седмици.
Стенният гущер зимува сравнително късо време, скрит под камъни, в дълбоки скални пукнатини и други подобни места.
Коментари () |
|
|
|
 |
