|
Този красив гущер е разпространен почти в цяла България. Обитава най – вече обрасли с храсти или гори равнини и планински местности с висока трева. Прддпочита сухи, припечни места. В нашите планини се изкачва доста нависоко., в Рила например е виждан на около 1700м н.в.
Зелен гущер Този красив гущер е разпространен почти в цяла България. Обитава най – вече обрасли с храсти или гори равнини и планински местности с висока трева. Прддпочита сухи, припечни места. В нашите планини се изкачва доста нависоко., в Рила например е виждан на около 1700м н.в. Зеленият гущер достига най – често докъм 38см дължина, рядко повече. Две трети от тялото му заема неговата дълга опашка, която лесно се къса. Особено красив е мъжкият екземпляр. Гръбната страна на това влечуго е най – често яркозелена, понякога с многобройни черни или жълти точици. Гърлото му е небесносиньо, а коремната страна е жълта, без петна. Зеленият гущер е яко и пъргаво животно. Той може бързо да бяга и се катери отлично по скали, храсти и дървета. При опит да бъде уловен се брани, акто хапе, но ухапването му не е опасно. Зеленият гущер е активен денем, а нощем се крие в дупки в почвата, които често сам си изкопава, в дървесни хралупи, под корени и други места. Храни се главно с бръмбари, скакалци, мравки, двукрили насекоми, пеперуди и охлюви, но яде още дребни гущери и гущерови яйца, а според някои сведения дори малки змиии и някои плодове. Женските зелени гущери снасят през май – юни от 5 до 13 яйца, които заравят в почвата. Малките гущерчета се излюпват от яйцата към края на август или в началото на септември. Зеленият гущер се рпибира да зимува най – често през септември – октомври в дупки в почвата, в дървесни хралупи и др.
Коментари () |
|
|
|
|