Зелената Игуана е влечуго което се среща в Централна и Южна Америка - от Мексико до Южна Бразилия и Парагвай, както и на Карибските Острови.
Големите, напълно пораснали индивиди на дължина достигат между 120 и 150 см, но има игуани пораснали до около 210см. Тази дължина включва и опашката на игуаната която е повече от половината от цялата и дължина.
Iguana iguana Зелената Игуана е влечуго което се среща в Централна и Южна Америка - от Мексико до Южна Бразилия и Парагвай, както и на Карибските Острови.
Големите, напълно пораснали индивиди на дължина достигат между 120 и 150 см, но има игуани пораснали до около 210см. Тази дължина включва и опашката на игуаната която е повече от половината от цялата и дължина.
Опашката обикновенно е зелена с черни шарки. Самата игуана както личи и от името и също е зелена, но основния цвят при различните индивиди може да варира от светло зелено до сивозелено.
Кожата на тези животни е груба на пипане и имат шипове по гърба които съвсем не са опасни, тъй като еластични на пипане. Игуаната има много остри нокти които лесно могат да разкъсат кожата на човек, но за щастие тя не ги използва като оръжие. Много кротки и неагресивни животни са и тези нокти им служат за катерене по дърветата, където живеят. Игуаната дори се привързва към собственика си и свиквала да бъде "гушкана".
Освен дългите нокти и пръсти игуаната има още много интересни особенности. Имат много добър слух и обоняние, и превъзходно зрение. Острата им опашка като защитен механизъм може да служи като камшик. Игуаната също като останалите от семейство гущери може да къса принудително опашката си ако тя бъде хваната от хищник, като след известно време тя пак пораства без озобена следа от нараняването.
Кожата на зелената игуана е много здрава за да се предотвратят наранявания като порязвания и драскотини и е водоустойчива.
Окраската на кожата помага на Зелената игуана да се слее със околната среда и да е по малко забележима за хищници. Ако обаче е разкрита , и трябва бързо да избяга тези животни обикновенно скачат от дървата във водата или направо на земята. Зелената игуана се чувства добре във водата и плува много добре. Изключително здраво и издържливо животно, игуаната може да падне от 15 метра направо на земята без да се нарани.
Мъжките индивиди имат кожна гънка под долната челюст наречена гуша която могат да изпъват за да изглеждат по-големи отколкото са, за сплашване на хищници или да впечатлят женските индивиди.
Зелените игуани могат да съхраняват хранителни запаси под челюстта си и във врата си за периоди когато не могат да намерят достатъчно храна.
Обитават тропически, дъждовни гори на малки надморски височини, близо до водни източници като реки и потоци. Прекарват по-голямата част от времето високо в короните на дърветата на височина 12-15 метра.
Този вид гущери са активни през деня, и както и останалите гущери са студенокръвни животни, телесната им температура зависи от температурата на околната среда. Регулират я като поемат слънчева топлина печейки се на слънце или като лежат на топли камъни.
Зелените игуани са по скоро животни които живеят сами, но могат да бъдат видени на големи групи на хубави, слънчеви места където се греят на слънце.
Когато дойде време за снасяне, игуаната намира някоя дупка в земята където снася около 50 яйца. Понякога изкопават лъжливи дупки в земята около мястото къде то снасени яйцата с цел да заблудят животни които търсят яйца за храна. Яйцата се излюпват след 8-10 седмици. Когато малките се излюпят те растат без родителски грижи. Игуаните снасят много яйца но само между 3 и 10 от малките оцеляват и стават възрастни индивиди. Това става след около около 2 години, когато те стават зрели индивиди.
Правилното хранене е много важно за игуаните отглеждани в терариум. Спазването на балансирана и разнообразна диета е от особено значение за растежа и здравето на младите игуани.
Храната на тези растителноядни гущери трябва да съдържа повече калций (Ca) отколкото фосфор (P), в съотнишение 2:1 в полза на калция. Други задължителни съставки в менюто на подрастващите животни са растителните протеини. Храната се поднася прясна, нарязана на парчета, съобразени с големината на животното.
Някои растения са много подходящи, тъй като отговарят напълно на хранителните нужди а животното.
"Салатата" трябва да включва:
- Глухарче - листа и цветове (игуаните обичат храна с ярки цветове - цвят от китайска роза, настърган морков, тиква). Глухарчето трябва всеки ден да присъства в диетата поради идеалните му хранителни качества и съотношение калций / фосфор - (2:1).
- Люцерна - ценен източник на растителен протеин за младите игуани. Въпреки, че те с готовност приемат всякаква животинска храна тя не бива да им се предлага заради тежките здравословни проблеми които предизвиква.
- Бобови растения - зелен фасул, грах - също съдържат растителни протеини. Могат да се замразяват което е удобно за хранене през зимата.
- Листа от дървета - черница, слива, лозови листа - в природата това е основната храна на зелената игуана.
- Зеле - главно външните зелени листа, които са по-богати на хранителни вещества.
- Маруля - не бива да се давакато основна храна продължително време поради ниската и хранителна стойност.
- Праз - съотношението Ca:P е добро, а освен това е много удобна храна за зимата.
- Моркови настъргани на ренде - съдържат много витамини.
- Плодове - дават се само като добавка към основната храна. Повечето видове съдържат повече фосфор, отколкото калций, но затова пък са богатина витамини. Изключение правят смокините Ca:P = 2,5:1.
Освен това ярките цветове на някои плодове събуждат апетита на игуаните. Тези гущери с готовност приемат парчета диня, пъпеш, банан, круша, ябълка, киви...
Всяка игуана има собствени вкусови предпочитания, затова храненето трябва да бъде разнообразно, за да може животното само да подбира любимата си храна.
Два-три пъти седмично храната на подрастващите игуани трябва да се "посолява" с калций (за животни от зоомагазина) и добавка от витамини - най-вече D3, особено ако жовотното не е изложена на ултравиолетова светлина от слънцето или скъпо струващите ултравиолетови (UV)лампи за влечуги. Това е важно за правилният растеж на костите и предотвратяването на рахит.
Има и някои храни вредни за зелената игуана:
- Месо, кучешка храна, хасекоми - организмът на тези заклети вегетарианци не е пригоден за усвояването на протеини от животински произход, а сущо така съдържанието на фосфор е много голямо.
- Спанак - съдържа вещество, което възпрепятства усвояването на калций поради това е вреден за костите. Автор: Соня Василева http://tarantulas-bg.hit.bg/ Източник: www.zoo-info.org
Коментари () |
|
|
|
 |
