|
Доскоро никой не можеше да си представи, че те могат да станат домашни любимци! Става дума за паяци – но не за “обикновените”, които сме свикнали да виждаме всяко лято по улиците или в къщите си, а за онези, които не се срещат в нашите земи. Тарантулите се ползват с най – голяма известност сред купувачите. От приблизително 35 000 известни днес вида паяци, около 800 се отнасят към същинските тарантули (сем. Theraphosidae). Те имат масивно тяло и 8 очи – малки издатини, намиращи се в предната част на тялото им.
Тарантули
Доскоро никой не можеше да си представи, че те могат да станат домашни любимци! Става дума за паяци – но не за “обикновените”, които сме свикнали да виждаме всяко лято по улиците или в къщите си, а за онези, които не се срещат в нашите земи. Тарантулите се ползват с най – голяма известност сред купувачите. От приблизително 35 000 известни днес вида паяци, около 800 се отнасят към същинските тарантули (сем. Theraphosidae). Те имат масивно тяло и 8 очи – малки издатини, намиращи се в предната част на тялото им.
Тези страховити на вид хищници вече са успели да добият голяма популярност – към тарантулите прояявяват интерес не само определен тип хора, а и почти всички слоеве на населението, независимо от възрастта. А и наистина – защо да не изпъкнеш сред приятелите, притежаващи “традиционните” котки и кучета и да не се сдобиеш с мрачен рицар, навяващ на всички ужас ? От пръв поглед, той наистина може да те уплаши : черното тяло на членестоногото (между другото паяците спадат към членестоногите животни!) е покрито с бодливи дълги власинки, цветът на които зависи от вида. Да различи някои видове тарантули може само специалист – за обикновения човек това е практически невъзможно, тъй като на външен вид техните различия са незначителни.
Към тарантулите се отнасят най – едрите паяци. Разпънати, “лапите” на възрастните индивиди могат да достигнат 25см, а размерите на паяците зависят от вида, към който принадлежат. Така например в тропическите гори на Южна Америка често срещан вид е тарантулата Avicularia avicularia от семейството на същинските паяци – на дължина тя достига до 6см (без лапите), на цвят е от тъмно кафява до черна. А на о. Ява се среща много едрата (до 9см) черно – кафява мъхната тарантула Selenocosmia javanensis.
Общо взето, тарантулите имат широк ареал на разпространение – само в тропиците живеят около 600 вида от семейството на същинските тарантули. Повечето не са опасни за човека, но сред тях се срещат и изключително опасни представители – едно тяхно ухапване е смъртоносно. Такива са някои видове Acanthoscurria в Южна Америка, Theraphosa в Източна Африка и др. Цената на паяците е различна ( от $5 до $200) и зависи най – вече от възрастта, а не от вида, към който се отнасят. В нeволя тарантулите живеят доста дълго (мъжките около 5, а женските и до 20г.) и по принцип се смятат за непретенциозни животни. За да е здрава вашата тарантула е необходимо :
1. Да й осигурите безопасен и изключващ възможността за бягство терариум;
2. Добра храна;
3. Постоянен достъп до вода;
4. Трябва да знаете нещо за естествената й среда; ТЕРАРИУМЪТ Паяците обикновено се отглеждат в аквариум или терариум, като най – подходящият за това е с обем около 5 – 8 литра, за да може тарантулата да има почти пълна свобода на действие. Тъй като паяакът може да се придвижва и по вертикалното стъкло, върху аквариума се слага стъкло. На една от стените на няколко места се правят неголеми дупки, които осигуряват нормалната циркулация на въздуха. Застоялият въздух е перфектна среда за развитие на всякакви бактерии и микроби, а това може да е причината за смъртта на някои видове тарантули. Бъдете внимателни – каква точно мрежа за вентилационните отвори ще изберете, защото паякът може да заклещи крак и дори да се обеси. В зависимост от размера на тарантулата, за целта са необходими материи за пердета, мрежите против комари, мрежите за плодове и зеленчуци.
Трябва да се осигури и дънното покритие на терариума. Материалите за тази цел са много разнообразни, но всеки един от тях си има своите преимущества и недостатъци. Могат да се използват торф, обикновена горска почва, раздробена кора и кокосови влакна, в комбинация спясък. Много важно е материалите да бъдат старателно промити. Можете да покриете дъното на терариума с пръст и пясък, а отгоре – с мъх. Това може би е най – естетичният вариант, но той изисква и съответните грижи – редовно да го претърсвате за всякакви дребни насекоми и паразити. Влагата на дънното покритие може да се поддържа с обикновенпулверизатор или директно поливане.
При тарантулите се наблюдават три основни вида жизнено поведение – те са катерачи, копачи и възможни копачи. А всеки тип изисква специфични условия и подредба на терариума.
Катерачите обикновено са дългокраки, по – малко тумбести и по – пъргави от другите тарантули. Поставете в едииния или двата ъгъла дълъг клон, парче кора или нещо, по което паякът може да се катери. Постарайте се така да подредите терариума, че тарантулата да може лесно да достигне навсякъде и същевременно да има достатъчно празно пространство.
Копачите трябва да се отглеждат в дълбок терариум с много материал за копаене. Ако лишите вашата тарантула от това условие, неминуемо ще я стресирате, а дори може да предизвикате смъртта й. За основна конструкция можете да поставите счупен глинен съд или кора от дърво, около които тарантулата ще изгради своя дом. Може да приложите малка хитрост и да поставите въпросната арматура в ъгъла на терариума, така че да наблюдавате подземния живот на вашия паяк. Много важно е да се отбележи, че копачите не се справят особено добре с катеренето – не им предоставяйте много място за тази дейност – тарантулата може да падне и сериозно да се нарани. Този вид тарантули са идеалните любимци, ако искате да са винаги пред погледа ви.
Камъните, естествените или изкуствените растения и клончетата наистина не са необходими за паяците, но могат да направят вида на тяхното жилище естествен и привлекателен. Кактусите са “лоша идея”, въпреки че в някои книги може да намерите такива снимки – нали не искате вашия любимец да пострада от острите бодли... ТЕМПЕРАТУРА Температура около 21 - 24ºС е подходяща за повечето видове тарантули. Ако имате помещение с централно парно отопление, допълнително затопляне ще е необходимо само през пролетта и есента. Температурата може да бъде поддържана по няколко начина. Ако използвате лампи, служете си с червена светлина – тя е невидима за паяците. Не използвайте прекалено силни крушки и стриктно следете за температурата. Ако се грижите за голям брой паяци, изходът е малка печка – тя не само ще затопля питомците си, но и цялото помещение. Ако не поддържате необходимата за паяка влажност, той може да се обезводни и да умре при следващотоси линеене. Винаги дръжте съдинка с прясна вода в терариума – това важи особено за видовете, които живеят при сухи условия. Може да поставите в нея камъчета, клечки или плуваща тапа, за да не се давят щурците, с които храните паяка.
Да се взема в ръце паякът за човека не е опасно – той ще ви ухапе само ако го дърпате за крайниците и го раздразните или му причините болка. С него трябва да се отнасяте внимателно и с уважение не само заради своята безопасност (като се има и предвид, че ухапването му не е чак толкова страшно : от него остава усещането както при ухапване от оса), но трябва доста да внимавате особено с малките паячета – когато ги взимате, може да се повредят крайниците им. Ако вземете паяка още сънен, отначало той ще започне лениво да се придвижва по ръката ви. Но постепенно, събуждайки се, любимецът става по – активен и започва да движи своите мъхнати лапички все по – бързо. Придвижвайки се по ръката, паякът оставя след себе си паяжина, отделяща се от паяжинените жлези, които се намират на тялото му – след продължително пълзене по ръката ви, тя може да бъде обвита с тънка паяжина. Някои видове са по – темпераментни, така че няма да е зле да си изплакнете ръцете, след като ги пипате.
Най – важното в такива ситуации е навреме да върнете раздразненото животно обратно в жилището му, защото в момента, в който му омръзнат “несвършващите” ви ръце, то лесно може да се спусне надолу и да започне да пътешества из апартамента. Чувствайки се свободен, паякът винаги ще се постарае да намери затънтено място – например зад шкафа или зад фикуса. И за да го намерите ще ви се наложи да размествате мебели и саксии, да лазите с фенерче в ръка под ваната, с една дума – да вършите куп ненужни неща. Освен това, рискувате да ви се накарат тези, които живеят с вас и до смърт се страхуват от паяци. И за да избегнете това трябва правилно да се грижите за домашния любимец и да бъдете внимателни към него.
Основно тарантулите са нощни ловци – затова техният живот през нощта е по – активен, отколкото през деня. По същата тази причина те не обичат преките слънчеви лъчи и се крият от тях в най – тъмните и закътани ъгълчета.
Отношението на паяците към водата е различно : някои от тях могат и без нея, като се задоволяват с течността, получавана при обикновеното хранене, ноп някои видове тарантули имат нужда от вода и даже могат да се къпят. За такива екземпляри се слага в терариума бурканче с вода или парче намокрен памук. Още преди да си купите паяка, продавачът трябва подробно да ви разкаже за неговите потребности от вода. С изхранването му не би трябвало да възникнат проблеми. В природата тези членестоноги преследват насекоми, малки гущери, змии, жаби или птиченца, а затворени те се задоволяват със специални хлебарки за хранене, които можете да намерите в зоомагазините. Като купите “подвижната” хтана, не забравяйте да я храните, за да не загине, преди да бъде поднесена на паяка.
Паякът не е много лаком: ако е сит, той няма да посяга да убива жертвата и да се запасява. Но това създание не може да се храни с обикновените домашни хлебарки, защото в кръвта им има прекалено много отровни вещества (създаващи имунитет към всякакви видове отрови), така че паякът едва ли ще оживее, след като ги “опита”. През лятото можете да зарадвате вашия питомец с някои дребни животинки – за целта ще трябва малко да поскачате из ливадите и да съберете скакалци или мухи. Храносмилането при паяците е външно – след като хване и убие жертвата си, паякът я разкъсва с хелицерите си, изливайки в нея храносмилателен сок, който разтваря вътрешните тъкани на жертвата. Получилата се след време течност се всмуква от паяка. В ранна възраст паяците се хранят дълго и могат да се занимават с една хлебарка цял ден., но възрастните индивиди доста бързо убиват своята жертва. По време на линеене паяците престават да се хранят – някои не ядат само в деня, в който протича процеса, а други се въздържат от хранене за по – дълъг период от време. Описан е случай, когато в период на линеене паяк не е ял 8 около месеца. От продължителното гладуване се повишава активността му, затова пък, след като засити глада си, той опъва краката си, притиска се към дъното на жилището си и в близките няколко дни е доста трудно да го размърдате. Заминавайки на почивка, може да пуснете в аквариума няколко хлебарки, но даже и да не направите това, връщайки се след месец, ще заварите вашият паяк жив и здрав, тъй като тарантулите издържат продължително време без храна.
Всички членестоноги нарастват скокообразно заради неразтягащия се хитин, покриващ иначе нежното телце – именно поради тази причина през определени интервали от време им се налага да линеят. Когато тарантулата е малка, тя линее почти всяка седмица, но с възрастта това става все по – рядко. Линеенето започва, като по някои места на тялото се появяват бели петна, в резултат от разчупването на хитина. Старата “дрешка” омалява и вече порасналият паяк изпълзява от вече старото покривало на тялото, като го оставя на земята. След линеенето в аквариума може да се открие цялата обвивка от тялото на паяка и даже в първия момент да се обърка с още един паяк. По време на линеенето тези членестоноги променят своя нормален начин на живот: те се хващат за стените на жилището си и правят паяжина, напомняща хамак. В тази ситуация паякът виси във въздуха, без да се допира до нищо, освен до паяжината – в това състояние става и линеенето. Тази изолация е необходима, тъй като при допир с влажна среда могат да се появят някои дефекти в развитието – например, може да се доразвие последната фаланга. Това не е толкова фатално при женските паяци, при които това не е последното линеене, тъй като по време на следващото линеене дефектната част на тялото регенерира и паякът си остава пълноценен. Но по – малък късмет ще имат мъжките индивиди, преживели подобни проблеми по време на последното линеене, тъй като техният копулационен орган се образува на педипалпите именно по време на последното линеене – ако стане нещо с тази лапа, на която той се формира, вашият питомец вече никога няма да може да изпита радостта от любовта.
Между другото, полът на тарантулата можете да определите не по – рано от 2 години след раждането. По размери мъжките тарантули не се отличават от женските, за разлика от някои други видове паяци, при които размерите на женските индивиди многократно надвишават размерите на партньорите им. Но преди мъжките екземпляри да съзреят, има и друг начин да определите пола на тарантулите ви. След линеенето вземете старата кожа и внимателно я разгледайте. Женските полови органи – мъничка торбичка, в която се съхранява спермата, може лесно да се види. При малките паячета можете да я откриете с микроскоп, но с растежа на тарантулата ще я видите с лупа и дори с невъоръжено око. След последното линеене при мъжките паяци на лапите ще остане един израстък – именно това е органът за оплождане, а женската до края на живота си ще линее един – два пъти в годината, след всеки период на размножаване. Малко след последното линеене става пълното съзряване на мъжкия – с пълен със сперма копулационен орган той се отправя да дири женска, преодолявайки понякога значителни разстояния, при което се осланя основно на обонянието си. А женската, привлечена от аромата на секрета, след ухажванията на мъжкия, му разрешава да се приближи. Но щастието на мъжкия, способен на размножаване, няма да е пълно, тъй като веднага след оплождането женската изяжда съпруга си. Съществуват малко случаи, когато на мъжкия му се отдава възможност да избегне тази участ, скривайки се от женската. Много видове тарантули имат по кутикулата си стотици отровни косъмчета. Те са ефективна защита срещу нападатели и се отделят много лесно от кутикулата (захванати са за нейния най – горен слой), чрез леко потъркване с крака.
Важно е да се отбележи, че отровните власинки не се появяват с раждането. В началото те формират тъмен мъх, но увеличават своите размери след всяко линеене (Lasiodora anax, Brachypelma albopilosum u Aphonopelma hentzi). Уртикарните власинки не трябва да се объркват с коремните косъмчета – отровните не покриват цялото тяло на паяка. Функцията не коремните косъмчета е все още неустановена.Тарантулите също така използват отровните власинки, за да маркират територията си и при строежа на пашкул, за негова защита. Отровните власинки са невероятно оръжие срещу нападателя. В зависимост от вида на тарантулата, последствията могат да бъдат незначителни, но и неприятни, дори опасни. Тарантулите от вида Avicularia хвърлят много често отровни власинки, с изключение може би на Avicularia versicolor – тя ги отделя само при строежа на пашкул и при линеене. От друга страна Avicularia metallica покрива цялото дъно на терариума с уртикарни косъмчета и когато ви се наложи да се докосвате до него, последствията са наистина неприятни – силен сърбеж и обрив. При видовете тарантули, които нямат отровни власинки, агресивното поведение се изразява в заемане на нападателана поза и оголване на зъбите, което може да прерасне в атака (Stromatopelma griseipes, Citharischius crawshayi, Pterinochilus murinus u Ornithoctonus andersoni).
Използвани са препечатки от сп."Обичам те, животно", издател:ЕТ "Животно"
Коментари () |
|
|
|
 |
