|
Чилийска розова тарантула
1. Grammastola rosea
Тези видове са най – подходящи за домашно отглеждане. Затова ще се спрем по – подробно на тях. Те обитават пустинята Атакама и съседните с нея райони в северната част на Чили. Свикнали са да живеят “на сухо”, затова ги отглеждайте в сухи аквариуми или терариуми. Не е необходимо да ги пръскате с вода – това няма да им хареса. Важно е обаче тези членестоноги да имат около себе си винаги чинийка с прясна вода.
ТАРАНТУЛИТЕ
Чилийска розова тарантула
1. Grammastola rosea
Тези видове са най – подходящи за домашно отглеждане. Затова ще се спрем по – подробно на тях. Те обитават пустинята Атакама и съседните с нея райони в северната част на Чили. Свикнали са да живеят “на сухо”, затова ги отглеждайте в сухи аквариуми или терариуми. Не е необходимо да ги пръскате с вода – това няма да им хареса. Важно е обаче тези членестоноги да имат около себе си винаги чинийка с прясна вода.
Тези тарантули не са претенциозни и към температурата – в Чили през зимата (юли и август) те са подложени на слани, а даже и на снеговалежи. Така че, ако предпочитате по – прохладни температури в дома си през зимата (около 18ºС), вашата тарантула ще бъде по – мързелива и ще яде малко. Ако пък препочитате по – високи температури (около 24ºС), тарантулата ви ще бъде по – активна и ще яде повече. Но и в двата случая тя ще се чувства добре.
Най – използваните дънни покрития са торфът и пръстта. Добре е да използвате смес от пръст и пясък, но внимавайте пръстта да не е третирана с пестициди (вземете пръст от някоя гора извън града). Сместа трябва да се покрие с мъх, а може (даже е желателно) тя да се покрие с парче копринен (но не и вълнен) плат.
Както повечето тарантули, така и този вид яде “всичко”, което мърда и трябва да се улови. Специалистите съветват като основна храна за тях да се използват щурци, молци, червеи. Този вид е известен със способността си да не яде с месеци, а дори и години (по – рядко). Това е резултат от различини причини, като например смяната на сезоните.
Можете да отглеждате този вид, без да се страхувате, че ще ви ухапе. Това се случва крайно рядко при тези видове, а и не е опасно. Ухапаното месо леко се подува и пулсира, но минава след няколко часа. Възможно е, ако много дразните тарантулата, тя да ви хвърли малко власинки от задните си лапи, но това не е от злоба, а просто инстинкт... Редно е да се кажат няколко думи за тези власинки по лапите на тарантулата. Има хора, които са чувствителни към тях и други, които нямат отрицателна реакция. Въпреки това е необходимо да се моят ръцете след допир до тарантулата или до нейното жилище. Внимание! Не допускайте да попаднат власинки в очите ви – ако това се случи, веднага се обърнете към лекар.
Не се ужасявайте от последните няколко реда – вероятността да бъдете ухапани, ударени или да пострадате от власинки в очите е минимална, ако спазвате всички правила. Важното е, че имате чудесен домашен любимец – храбър, послушен, красив, дълголетник. Този вид е идеален за начинаещи колекционери.
Антилска розова тарантула
2. Avicularia versicolor
Това е дървесен вид, затова живее по дърветата и други растителни видове на островите Мартинка и Гваделупа в Карибско море. Тяхното латинско име подсказва способността им да сменят цвета си с възрастта. С всяко едно линеене сините петна по корема стават светлорозови, а накрая целият корем става бледочервен. Главогръдът става металиковозелен, а власинките по лапите – червеникаво – лилави.
Камерунска червена тарантула
3. Hysterocrates gigas
Този вид тарантули имат способността да променят цвета си при линеене, като в началото на линеенето са черни, а след това постепенно изсветляват до тъмночервено и накрая, когато започва следващото линеене, те стават бледооранжеви. Тези членестоноги са със спокоен нрав, но ако ги предизвикат, стават агресивни и заемат отбранителна поза.
Кобалтовосиня тарантула
4. Haplopelma lividum
Това е една от най – търсените тарантули, главно заради нейната поразителна металиковосиня окраска. Те са своенравни и затова се препоръчват на опитни колекционери. За да живеят добре в изкуствена среда се изисква висока влажност, тъй като тяхната естествена среда на обитаване са джунглите в Югоизточна Азия.
Колумбийска черна тарантула
5. Xenesthis immanis
Тази огромна тарантула е чудесен пример за големина и красота! Нейният светлорозов главогръд чудесно контрастира на черните лапи и къдравото червеникаво коремче. Естествената й среда на обитаване са джунглите в Колумбия.
Червена тарантула
6. Pamphobeteus vespertinus
Този вид тарантули са много агресивни – когато ги раздразнят, те застават на всичките си осем лапи и без да се колебаят, хапят. Това е интересен вид за всяка колекция!
Праворога тарантула
7. Ceratogyrus cornuatus
За този вид е характерно наличието на “рог” по средата на главогръда. Тарантулите живеят в плитки дупки в сухите райони на Мозамбик, Югоизточна Африка.
Кралска тарантула
8. Citharischius crawshayi
Тази тарантула е втората по големина в Африка – женските индивиди достигат дължина до 20см, а мъжките – 15.5см. Когато са раздразнени, те застават на задните си лапи и започват силно да съскат.
Мексиканска червена тарантула
9. Brachypelma smithi
“Мексиканката” спада към раздела “копачи”, а нейната естествена среда са тихоокеанските крайбрежни райони на Централно Мексико. Този вид е много популярен сред колекжионерите заради красотата си и дружелюбния си нрав.
Тринидадска тарантула
10. Psalmopoeus cambridgei
Този вид е от карибските острови Тринидад и Тобаго. Тарантулите живеят по скалисти места. Лапите им са мъхести, като влсинките имат форма на зъбци на гребен. Въпреки, че са много красиви, те са агресивни и много бързи.
Бразилска розова тарантула
11. Vitalius platyomma
Това е най – големият вид тарантули в амазонските влажни гори! Този “копач” е гордост за всеки колекционер. Също както и другите видове Vitalius, той може да бъде много агресивен и охотн охвърлят отровни власинки.
Колумбийска гигантска червенокрака тарантула
12. Megaphobema robustum
Тарантулата живее във влажните гори на Колумбия. Този внушителен представител (дължината му достига 20см) на тарантулите е най – същественият екземпляр за една колекция! Възрастните членестоноги са на цвят от светлооранжево до червено, с черни фемури (бедра) и главогръд. Когато е раздразнена, тарантулата има много интересно поведение: изправя лапите си и започва да подскача нагоре – надолу. А когато е силно разярена, удря жертвите си с шиповете на задните си лапи.
Тарантула Голиат
13. Theraphosa blondi
Този вид тарантули живеят във влажните гори в северната част на Южна Америка. Това е най – едрият паяк на планетата! Теглото на възрастните екземпляр инадвишава 100г, а дължината им – 27см. Този вид е агресивен – той хвърля отровни власинки и хапе.
Мексиканска червенокрака тарантула
14. Brachypelma emilia
Този вид обитава планинските райони на южно Мексико. Той е с относително малки размери – възрастните индивиди са с дължина до 10см. Тарантулите не са особено агресивни.
Розовопръста тарантула
15. Avicularia avicularia
Това са дървесни видове, които обитават северната част на Южна Америка. Те изискват добра въздушна циркулация и висока относителна влажност. Имат покорен и дружелюбен нрав.
Венецуелска тигрова тарантула
16. Psalmopoeus irminia
Това са дървени видове, които обитават дърветата и къщите във Венецуела. Тези тарантули са много агресивни и бързи.
Коментари () |
|
|
|
 |
