|
Делфина е животно, което със своята бързина и ловкост и начин на живот-чрез плуване, отдавна е станало любимец на хората. Във всички морета делфините са различни. Имат добре дефинирани муцуни и конични зъби. Има поне 32 вида делфини, характерни примери са бутилковидния, и обикновения делфин. Който е вдъхновител на много легенди при средиземноморските народи. Делфините често се появяват в открити води правейки техните извити граций и номера, често пред вълните на самия кораб. Няколко вида от FRESHWATER обитават речни естуари в Азия и Южна Америка.
Делфините Делфина е животно, което със своята бързина и ловкост и начин на живот-чрез плуване, отдавна е станало любимец на хората. Във всички морета делфините са различни. Имат добре дефинирани муцуни и конични зъби. Има поне 32 вида делфини, характерни примери са бутилковидния, и обикновения делфин. Който е вдъхновител на много легенди при средиземноморските народи. Делфините често се появяват в открити води правейки техните извити граций и номера, често пред вълните на самия кораб. Няколко вида от FRESHWATER обитават речни естуари в Азия и Южна Америка.
Малкия и грациозен делфи на TUCUXI беше забелязан повече от 2 000 км нагоре по река Амазонка. TUCUXI е най-малкия делфин от видовете. Най-големия е бутилковидния (делфина с нас), достига дължина от 3 м. Китът убиец е сметнат за делфин въпреки неговата по-голяма дължина от 9 м. Пилотския кит също е сметнат за вид делфин.
Но за жалост делфините веднъж бяха избивани с комерсиални цели. Специално, заради малкото количество ценен нефт извлечен от части на главата и използван да смазва деликатните механизми на часовниците. Но сега са намерени по ефтини масла от други източници и делфините вече не са ловна цел. Но пък много делфини станаха случайни жертви чрез задушаване в мрежите за риба тон между 1959 и 1972 г. Приблизително 4,8 милиона делфини умряха през този период. Под натиска на активисти на движението за правата на животните и потребителите на САЩ, двата вида риба тон, които се продават в магазинните им мрежи в страната, отказваха да приемат пратки от рибоснабдяващи флоти, които не са защитавали делфина и не са третирали-грижейки се за него. Доброто име на делфините и техния имидж се подобрихе след показването на делфини в публични аквариуми и в специални програми за деца с увреждания “Плувайте с делфините”. Тези програми създадоха още действащи програми в защита на този морски бозайник от 1972г след това в 1988г след поправка и 1992г, през последната година праграмата за опазване на делфините претърпя промени и се насочи към защита на делфините от морската експлоатация, към която се бяха насочили хората.
Делфините за един ден ядат храна, главно риби и сепия, равна на почти 1/3 от тяхната тежест. Делфините са достатъчно бързи за да задминават плячката си. Те я хващат с челюстите си, в които има от 200 до 250 остир зъби. Делфините следват стадата риби в групи от по няколко до стотици индивида. По-малко стадните видове като бутилковия делфин, съединяват групи към своята, които често са само от по един-два индивида.
Делфините също като китовете дишат през отвор при върха на главата. Като са на път те се показват на повърхността на всеки две минути, за да правят късо, избухливо издишване, следвано от по-дълга инхалация преди да се потопи отново. Опашката, като основа и на други водни бозайници, се движи от вътре, нагоре и надолу по посока на движение на тялото. С двойното каране, животинския нападател на мекотели използва плавниците си като стабилизатори, неговите движения са силно оптимизирани и може да резвие скорост от 30км/ч.
При контактите помежду си, делфините чрез своята интилигентност почти постоянно изпускат звукови щраквания или свирки. Щракванията са пулсации с около 300 звуци в секунда, изпуснати от механизъм, който е разположен точно под отвора за дишане. Тези щраквания те ги използват за ехолокация на обекти и при своите си нападения при лова на риби или сепии. Тези ехолокации резонират в така наречения MELON, който е разположен над челото и действа като акустична леща. Ехото се получава при областта на задната част на по-ниската челюст, която предава чрез мазнина в орган в по-ниската челюст.
Заради способността на делфина да научава и изпълнява по-сложни задачи в робство, техните продължителни комуникации един с друг, и тяхната способност, чрез трениране, да разибират звуците на няколко човешки думи, някои изследователи предположихе, че животните могат да бъдат способни да научават истински език и да комуникират с хората. Повечето власти, както и да е се съгласиха с това твърдение, въпреки че способносттите на това животно да комуникира го слагат на ниво за интилигентност при това на приматите.
Делфина
LAGENORHYNCHUS OBLIQUIDENS
Коментари () |
|
|
|
 |
