(Rhytina stelleri, Hydrodamalis gigas), наречена на руски още капустница (от руската дума капуста — зеле, тъй като се хранела с морското водорасло, наречено „морско зеле"), принадлежи към сем. Морски к р а в и (Hydrodamalidae) от разр. Сирени (Sirenia).

Твърде необикновена и крайно поучителна е историята на това животно.

През януари 1725 г, малко преди смъртта си руският самодържец Петър I — Велики написал собственоръчно указанията за Голямата камчатска експедиция, чиято основна задача била да разреши веднъж завинаги въпроса за съществуването на пролив между Азия и Америка. За началник на тази историческа експедиция бил назначен датчанинът Витус Беринг, които бил на служба в руския военен флот.

Първата експедиция на Беринг завършила с неуспех. Макар и да поставила началото на дяла редица исторически важни изследвания и открития в района на руския север, тя не разрешила поставената й основна задача. Наложило се да бъде организирана втора камчатска експедиция, която успешно достигнала бреговете на Северна Америка, при което открила и множество неизвестни до това време острови.

Втората комплексна камчатска експедиция била съставена от няколко отреда. Осми отред бил наречен „Първа академична експедиция" и неговата задача била да опише вътрешните райони на Източен Сибир или по-точно на Камчатка. В него влизали голям брой учени — академици, професори и техни помощници, като Г. Милер, И. Гмелин, Льо Делил де ла Кройер, И. Фишер, С. П. Крашеиинников, Г. Стелер и др.

На обратния път от Аляска към родината корабът на Беринг „Свети Петър" хвърлил котва на непознат бряг. Оказало се, че това е неизвестен и необитаем остров сред океана, недалеч от родните брегове. Крайно изтощеният и болен от скорбут екипаж трябвало да остане да зимува тук без всякакви припаси, обречени на бавна смърт. И наистина скоро голяма част от хората на екипажа загинали от изтощение и болести. На 8 декември 1741 г. починал от скорбут и самият Беринг. Гибелта на всички бяла неизбежна. Но ето че Георг Стелер (1709—1746), лекар на кораба и натуралист, неочаквано открил източник на прясна храна, която спасила моряците от страшната болест и им дала сили да се борят срещу несгодите и студа. Това били безчислено множество. . . морски крави.

Откриването на този морски бозайник означавало спасението на болните и изтощени членове на екипажа на злополучния кораб „Св. Петър". Месото на морската крава се оказало много вкусно, като месото на младите животни имало вкус на телешко, а на възрастните — на говеждо. Стопената мазнина пък не се отличавала по нищо от кравето масло и членовете на експедицията я пиели от чашка, без каквото и да било отвращение. Млякото на кърмещите женски животни приличало на кравето, само че било по-тлъсто и по-сладко. При това морската крава била съвсем лесна плячка.

„Капустниците". пише Стелер, ядат непрекъснато и поради изключителната си лакомия към храната държат главата си през цялото време под водата. По този начин те твърде малко се безпокоят за живота и безопасността си и човек с лодка или дори гол може да плува между тях и да избере онази, която иска да измъкне от морето. По време на яденето те не правят нищо друго, освен че след всеки четири или пет минути показват носа си над водата и с шум, подобен на конско цвилене и пръхтене, вдишват въздух с малко количество вода. По време на храненето те поставят единия си крак зад другия и по такъв начин или бавно плуват, или „ходят" така, както се движат - биковете и овцете."

И така доверчивите, ненаплашени от човека животни допускали хората толкова близо до себе си, че последните могли да ги убиват от упор било с брадва, било с каквото и да е парче желязо. След това ги извличали на брега, където ги разсичали на парчета.

Смята се, че Стелер съвсем сполучливо нарекъл открития от него морски бозайник „морска крава". Той му дал това име не само защото непознатото животно "пасяло" подводната растителност като същинска крава, но и затова, че месото и мазнината му, както вече се каза, наподобявали по вкус тези на домашната крава. Добре подготвеният и наблюдателен натуралист веднага схванал, че откритото от него животно е близко родствено с южноамериканския ламантин, наречен от испанците манат и заради: предните му крайници, наподобяващи ръце. Нещо повече, Стелер бил твърдо убеден, че откритият от него морски бозайник е напълно тъждествен с ламантина, който се среща по източното крайбрежие на Южна Америка и във водите на Антилските острови. В същност тези два вида животни, както и д ю г о н и т е, разпространени по крайбрежието на Индийския океан, спадат към един и същи разред — С и р е н и, само че принадлежат към различни родове. В систематично отношение всички тези животни са близки до копитните и фактически са „клон" от тях. Те са се приспособили към живот по крайбрежната зона на моретата. Предните им крайници са се превърнали в перки, като все пак са запазили копитцата си в рудиментарно състояние.

Но какво са представлявали морските крави?

Най-достоверно описание за тях ни е оставил пак акад. Стелер, техният откривател: „Тези животни, подобно на домашния рогат добитък, живеят на стада в морето. Обикновено мъжкият и женската плуват наблизо един до друг, а малките им пасат около брега пред тях. Единственото им занимание е само това — да си търсят храна. През цялото време на годината всички те се придържат към този остров (по-късно островът бил наречен Беринг — б- а.) в най-голямо количество, така че всички обитатели по източното крайбрежие на Камчатка изобилно биха могли да се снабдяват всяка година с месото и маста на това животно.

Кожата на морската крава притежава двоен слой: външната обвивка е черна или черно кафява, дебела до един дюйм (равно на 23 мм — б. а.) и е здрава почти като корково дърво. Около главата има много ямички, бръчки и вдлъбнатини. Кожата се състои от светли отвесни нишки, така плътно прилепнали една към друга, както влакната на актинолита. Тази външна обвивка, която лесно се обелва от кожата, според мен представлява покривка от разположени близко един до друг сплъстени и видоизменили се косми, такива, каквито съм намирал у китовете. Долният слой кожа е малко по-дебела от тази на бика. Тя има бял цвят и е много здрава. Под тези два пласта кожа цялото тяло на животното е обвито с тлъстина, дебела четири пръста, след което следва месото. . .

Най-едрото от тези животни достига до 8—10 м дължина, а в най-дебелата си част, в областта на пъпа, има около седем метра обиколка. . .

До пъпа животното прилича на морски тюлен, а оттам до опашката — на риба. По общия си вид скелетът на главата не може да се различи от този на конска глава, но когато е покрита с козина и месо, тя прилича донякъде на главата на бивол, особено що се отнася до бърните.

Възрастното животно тежи около 8000 фунта или 200 руски пуда (около 3 200 кг. — б. а.). Мазнината му не е маслоподобна и не е мека, а е твърда на пипане и прилича на жлези. Тя е бяла, но щом постои няколко дни на слънце, получава приятен жълтеникав цвят, като първокачественото холандско масло. Приготвена отделно, тя превъзхожда по сладост и вкус най-хубавата говежда лой. Стопената мазнина има цвят и свежест на прясно дървено масло, а по вкус наподобява бадемовото масло."

Ето и още няколко данни, които ще дадат пълна представа за животното.

Хоризонталната опашна перка била доста широка и имала кадифена обшивка. Перките на морската крава били дълги до метър и половина и притежавали две стави, а на върха нещо като конско копито. Малките очи, не по-големи от тези на овцата, нямали клепачи. На гърдите почти под самите перки се намират смукателните зърна, които са дълги по 5 см. Щом бъдат натиснати, от тях изтича гъсто и тлъсто мляко.

Стадата на морските крави, които се срещали само около островите Беринг и Медни на Командорския архипелаг, се състояли от около две хиляди животни. Животните са придържали към крайбрежните плитчини и идвали толкова близо до брега, че можели да бъдат докосвани с ръка. Морските крави почивали, като лежали по гръб на повърхността в спокойните заливи.

Първата морска крава била убита на о-в Беринг в края на юни 1742 г. Ловът бил организиран от лейтенант Ваксел, който след смъртта на Беринг поел командуването над оцелелия екипаж на кораба „Св. Петър". Оттогава започнало и безпощадното и поголовно избиване на беззащитните и доверчиви животни. Промишлениците-китоловци и риболовци започнали все по-често да посещават острова и да изтребват огромни количества от тях.

През 1754 г. на острова зимувал Пьотър Яковлев. По това време морските крави се срещали все още в голямо количество. „Месото на една крава, пише той, стигаше за всички 33-ма човека предостатъчно за храна — в продължение на един месец и оставаше от него, тъй като една крава даваше около 200 пуда чисто месо и мазнина без костите."Според сведенията на П. Яковлев промишлениците, които зимували на о-в Беринг и били на групи от по двама-трима човека, не били в състояние да изтеглят на брега убиваните от тях животни, поради което месото им често се разваляло и не могло да се използува за нищо.

Освен на о-в Беринг, както се каза, морски крави имало още и на о-в Медни, който принадлежи също към групата на Командорските острови. Само за девет години в района на о-в Медни не останало нито едно животно. Скоро намалели и морските крави на о-в Беринг, чийто брой според предположенията на Стелер и другарите му възлизал на около 2000 животни. Промишленикът-ловец Адриян Толсти, който посетил острова през зимата на 1760— 1761 г., не споменава нито дума за това животно в своя подробен „рапорт". Брагин и Шелехов, които прекарали по една зима на Беринговия о-в — първият през 1773—1774 г., а вторият през 1733— 1784 г., и дават точни сведения за промишлените животни тук, също не говорят нищо за морската крава.

След 1763 г. корабите на промишлениците-китоловци и риболовци започнали все по-рядко да посещават Командорските о-ви, тъй като силно намалелият брой на морските крави правел лова съвсем нерентабилен. Още през 1754 г. промишленикът Яковлев изказал мнение, че ловът на морски крави трябва да се прекрати за известно време, но никой не се вслушал в съветите му. Избиването продължило до 1768 г. Предполага се, че последният екземпляр от това ценно животно бил убит на о-в Беринг именно през 1768 г. от някой си Попов — ловец-промишленик. Около о-в Медни последната морска крава била убита още по-рано — през 1754 г. Оттогава никой не е споменавал повече за съществуването на морски крави.

Все пак шведският полярен изследовател акад. А. Е. Норденшелд, който през 1879 г. посетил със своя кораб о-в Беринг, пише в книгата си „Плаване на Вега", че местните жители твърдели пред него, че през 1854 г. били виждали морска крава близо до острова. Три години по-късно обаче тук пристигнал американският учен Щайнегер, който отново разговарял със същите хора, които дали сведенията на Норденшелд, и останал с убеждението, че животното, за което ставало дума, в никакъв случай не е било морска крава. Той предполага, че навярно жителите на острова са наблюдавали друго китоподобно животно, може би женски нарвал, който би могло да бъде сметнат за морска крава.

И така само 27 години след като била открита за науката и света морската крава на Стелер, носеща тогава научното наименование ритина стелери, била вече напълно изтребена от руските и японските китоловци. Още едно ценно и интересно животно било заличено завинаги от списъка на световната фауна. Наистина един печален рекорд в унищожителната дейност на човека по отношение на природата.

Загубата е двойно по-голяма, като се има пред вид мнението на видния съветски зоолог проф. А. Г. Томилин, който смята, че със своя безобиден нрав стелеровата крава може би е щяла да стане първото морско домашно животно, обект на едно перспективно „крайбрежно скотовъдство".

Но ето и една изненада, която на времето развълнува съветските зоолози. . .

„През юли 1962 г. по време на експедиционни работи по изучаване на китоподобните изследователският кораб „Буран" се намираше в района на нос Наварин.

Една ранна утрин на разстояние 80— 100 м от кораба, намиращ се в непосредствена близост до брега, неколцина наблюдатели забелязали група доста едри животни (приблизително 6 животни) с необикновен вид. На следния ден, когато корабът се върнал отново в този район, било забелязано още едно подобно животно.

Районът на срещата бил плитководен, с малка лагуна, в която се вливала рекичка. В лагуната имало големи обраствания от „морско зеле" (вид кафяво водорасло — ламинария — б. а.). С изключение на една малка част през зимния период районът не се покривал с лед.

По единодушното мнение на наблюдателите, мнозина от които работят дълги години в китобойната и зверобойната промишленост на Далечния Изток, срещнатите животни не приличали на нито едно от известните китоподобни и перконоги. . .

Същевременно поразява сходството на това животно по повечето от белезите му с морската или стелерова крава, такава, каквато са я описали Г. Стелер и С. П. Крашенинников, и която се смята за изчезнала в наши дни. . ."

Това наистина сензационно съобщение бе отпечатано в кн. 8 от 1963 г. на меродавното научно списание на АН на СССР „Природа". То е подписано от А. Берзин, Е. Тихомиров и В. Тройкин — и тримата сътрудници на Тихоокеанския научноизследователски институт по рибно стопанство и океанография (ТИНРО) във Владивосток. Няма съмнение, че това са хора със съответната научна и практическа подготовка, заслужаваща пълно доверие.

От подробното описание, което те дават на наблюдаваните и от самите тях животни, се вижда, че те са притежавали голяма външна прилика със стелеровата крава, пък и поведението им било съответно същото. При това сътрудниците на ТИНРО твърдят със сигурност, че между съвременните морски бозайници в северните райони на Тихия океан не е регистрирано досега нито едно животно е подобни белези.

Всички съветски биолози и океанолози, цялата общественост на Съветския съюз бе заинтересувана от това съобщение. Като изхождат от него, както и от обстоятелството, че през последните години в ТИНРО редовно са постъпвали сведения от рибари, китоловци и местни жители, че са срещали животни, които според даденото от тях описание твърде много напомнят стелеровата крава, съветските специалисти са на мнение, че стелеровата крава трябва да се търси.

Океанът все още крие много тайни, които рано или късно ще бъдат разгадани от науката. Може би една от тези разгадки ще бъде именно повторното откриване на стелеровата морска крава.

© НИКОЛАЙ ЙОВЧЕВ НИКОЛОВ, 1982 - София ПО СЛЕДИТЕ НА ИЗЧЕЗНАЛИТЕ ЖИВОТНИ

Коментари (0)

Напишете коментари

Заглавие

Коментар

Добавяне на коментари