|
Пътешествениците отдавна са забелязали китайските фигурки, изобразяващи странна котка, които още в миналото са се продавали в Япония като талисмани. Отличителната черта на японския бобтейл е неговата необичайно къса опашка. Порцелановите миниатюри, изобразяващи тази порода, често украсяват витррините на магазини в Япония, могат да се видят и около храмове и манастири. Те изобразяват уникалната котка, която с една вдигната лапа поздравява хората. Такова е и името на източни сувенири – “приветстващата котка” (манеки-неко).
ЯПОНСКИ БОБТЕЙЛ Пътешествениците отдавна са забелязали китайските фигурки, изобразяващи странна котка, които още в миналото са се продавали в Япония като талисмани. Отличителната черта на японския бобтейл е неговата необичайно къса опашка. Порцелановите миниатюри, изобразяващи тази порода, често украсяват витррините на магазини в Япония, могат да се видят и около храмове и манастири. Те изобразяват уникалната котка, която с една вдигната лапа поздравява хората. Такова е и името на източни сувенири – “приветстващата котка” (манеки-неко).
За разлика от своите керамични двойници, истинскит японски късоопашати котки не само се движат – те са много активни и умни същества, които обичат контактите и “разговорите” със стопаните. Японската котка има тих глас и обикновено отговаря, когато с нея се разговаря. Тя много добре привиква към обстановката, има дружелюбен характер и особено добре се разбира с децата. Финото животно харесва обществото на хората, а те, от своя страна, се впечатляват от голямото му очарование. Изискванията към грижите не са големи – достатъчно е ежедневното разчесване на косменото покритие, но за разлика от други породи, животните имат нужда от по-топъл климат.
Възхвалявана от японците, обожавана от американците и неприемана от французите – това е, общо взето, съдбата на “котката-хризантема”. Въпреки името си, тази порода не произхожда от Япония, а от Китай. Японците са я “осиновили” преди векове и оттогава озибражението й се среща в храмове, по статуетки и щампи. Малко история. Въпреки че тази порода съществува в Япония още преди векове, в САЩ тя е била неизвестна до 1968 г., когато Елизабет Фререт внесла от Япония първите три японски бобтейли. Малко по-късно, през 1970 г., били съгласувани стандартите по развъждането на уникалните животни, а през 1976 г. породата получила право на участие във фелиноложките състезания. пО това време тя била известна като късокосместа порода, но 17 г. по-късно, за участие в изложбите бил приет и дългокосместият вариант на японския бобтейл.
“Късоопашатката” днес се среща все по-рядко в Япония и по-често в Щатите. Европейската фелиноложка федерация я призна през 1990 г. Елен Шоаснар за първи път донася тази котка във Франция през 1980г. “Това бе едно малко коте, което се изхранваше от дарения на поклонниците пред Храма на легналия Буда в Банкок”, разказва тя. “Ходих там няколко пъти, за да я опитомя, но чак на следващата година, когато отново отидох да правя опити да се “сдобия” с котето, един от монасите ми го подари”. Каприз на природата “Късоопашатката” е уникална в света на котките – навитата й опашка се дължи на рецесивен ген. По опашката космите са по-дълги, отколкото по тякото и растат във всички посоки. Така малката кръгла опашка прилича на хризантема, на помпон или на заешка опашка. Ако се опъне, дължината й достига до 12 см, но знайте, че котето не обича да го дърпат за опашката! Не бива да се бърка японският бобтейл с безопашатите котки, при които опашката почти липсва. Това е наистина “котката-любов” – нежна и привързана, която по характер прилича на котките корат.
“Тя е много общителна, но служи само на един господар – казва Пол Примо, отглеждащ такива котки. – за Суши аз съм шефът. Тази красива женска котка е гъвкава и интелигентна. И въпреки всички мернки, които вземаме, винаги успява да се измъкне от градината”. “Късоопашатката” има чудесен характер – тя е мила с хората и с другите котки. Някои мислят, че навитата й опашка пречи на равновесието, но това не е вярно. Тя може да скача във всички посоки така, както другите котки, а помпончето й потрепва смешно, когато е развълнувана.
Селекционерите от Франция Мари-Анж Мартен и съпругът й отглеждат японски бобтейли. Любимец им е Киношита, международен шампион на породата. “Той е по-скоро куче, отколкото котка. Когато иска ласки, мяука без да спира. Обича да стои на раменете ми, а когато отида в другата стая без него, започва да пищи отчаяно. Моите “късоопашатки” не са агресивни и никога не драскат. Разбират се добре и с котки, и с кучета, и с птици. Но имат инстинкт за запазване на рода и се търсят, за да си правят компания. След като роди, през целия ден майката-котка не изпуска малките от очите си. Когато се умори от игри, японският бобтейл обича да “побъбри”. Той умее да модулира мяукането според желанието си и обстоятелствата, казва Мартен. - Доста котки са такива, но японската късоопашатка, изглежда, е надарена с по-богат речник.” Тя очаква реванш! Тялото на японския бобтейл е със средна големина, издължено и изящно, но няма тръбестата форма на тялото на сианските котки. То е елегантно, мускулесто и пъргаво. Главата оставя впечатление за удълженост и фини контури, които образуват равностранен триъгълник с плавни, извити линии. Изпъкналите скули са разположени високо, а в областта на мустаците се забелязва вдлъбнатина. Дългият нос меко се завива в областта, която е по-ниско от равнището на очите. Изразителните очи на японския бобтейл са широко поставени и големи, с овална форма. Цветът им невинаги съответства на цвета на косменото покритие, но обикновено гюхармонира с окраската му. Може да се случи очите да са с различен цвят – едното синьо, а другото знатисто, или едното с меден цвят, а другото – бледозелено.
Ушите на тази котка са големи и изправени, със закръглени върхове. Те също са широко разположени на главата и продължават линиите на споменатия триъгълник. Котката от Далечния Изток има удължени и стройни крайници, като задните са по-дълги от предните и образуват характерен ъгъл, когато животното е в спокойствие. Лапите са овални, а цветът на възглавничките им съответства на цвета на общата окраска. При различните екземпляри късите опашчици могат да се различават – понякога стърчат, понякога плътно прилягат към тлото и са закръглени като помпон. Опашката може да бъде по-мека или по-твърда, в хармония с останалите части на тялото.
Най-предпочитаните цветове на японския бобтейл от познавачите са т.нар. “ми-ке” (рижави и черни петна на бял фон). В Япония се смята, че ми-ке носи късмет. Но късоопашатката “разполага” и с други красиви варианти.
Козината е къса, копринена, без подкосъм, прилепнала към тялото. Косменото покритие на късокосместия японски бобтейл е със средна дължина, меко и копринено, без забележим подкосъм. А дългокосместите екземпляри имат мека козина, със средна до голяма дължина на косъма, която плътно обгръща тялото, повтаряйки неговите линии. Косменото покритие няма склонност към опадване. При дългокосместия вариант е желателно да има малко по-плътно космено покритие около шията и снопчетата косми на ушите и пръстите на лапите. Грижите за външния вид на тези домашни любимци се състоят само в леко разчесване с мека четка или гребен. Окраска Японските бобтейли се срещат във всякакви окраски, с изключение на кълър пойнт, шоколадово и изцяло лилаво. Най-популярната разцветка “ми-ке”, която преставлява бяла основа с червеникави и черни, разнообразни по форма петна, е аналогична на разцветката, която в западните страни се нарича “калико”. Тя е най-ценна и така са оцветени обикновено женските индивиди. Има още един популярен вариант в окраската на бобтейла – двуцветния. В този случай върху бялата основа се виждат петна от друг цвят – или плътни, или като някакъв рисунък. Цветът на петната може да е черен, синкав, рижав, кремав, мрамориран и пр. Ако на тялото има не повече от две цветни петна, тогава рисунъкът спада към типа “ван”. Но ако петната са повече от две – това е типичната двуцветна японска късоопашатка.
Коментари () |
|
|
|
 |
