|
Тази пракрасна котка, наричана бирманска късокосместа или “бирманка”, е близка роднина на прочутата сиамска котка. Нейният атрактивен външен вид и прекрасен характер я направиха в поседните години една от най-популярните породи, отглеждани и селекционирани в Европа и Северна Америка. Макар, че вече е истинска звезда на международните изложби за котки и любимка на фелиноложките дружества, тя е все още рядкост за България. Заради нейната гладка копринена кожа, покриваща силно и мусколесто тяло със сравнително едри за котката размери, бирманската късокосместа писана в Щатите наричат “тухла в калъф от коприна”. Заради нейният дружелюбен характер и почти кучешко поведение, я считат за прекрасна компаньонка.
Принцесата на Бирма
В-к “За жената”
2001-11-02
Според легендата предците на тази изяшна котка по право принадлежели на краля и се показвали публично само на празници, като рядко съкровище и достояние на владетеля Тази пракрасна котка, наричана бирманска късокосместа или “бирманка”, е близка роднина на прочутата сиамска котка. Нейният атрактивен външен вид и прекрасен характер я направиха в поседните години една от най-популярните породи, отглеждани и селекционирани в Европа и Северна Америка. Макар, че вече е истинска звезда на международните изложби за котки и любимка на фелиноложките дружества, тя е все още рядкост за България. Заради нейната гладка копринена кожа, покриваща силно и мусколесто тяло със сравнително едри за котката размери, бирманската късокосместа писана в Щатите наричат “тухла в калъф от коприна”. Заради нейният дружелюбен характер и почти кучешко поведение, я считат за прекрасна компаньонка.
Преди няколко столетия предците на бирманските котки, точно както и сиамските, били обитатели на източните манастири. Съществува легенда, че всеки монах имал за божество своята любима котка. Свещенослужителите ги развъждали и селектирали, а после котките ставали притежание само на короновани особи. По тази причина бирманката почти не е разширила ареала си до началото на ХХ век. Историята и в Европа и Новия свят започва в 30-те години на ХХ век, когато моряци пирати след успешен набег откраднали няколко кралски писани, които с останалата плячка пристигнали в Нови Орлеан. Твърди се, че една от тях – изключително местно “бижу” с цвят на шоколад, наричана Уанг-Мау, станала родоначалничка на съвременната селекционирана “американска” бирманка. През 1936 г в Щатите е регистрирана от американската фелинологична асоциация породата “бирманска късокосместа”. Според американците от Нови Орлеан към Европа и другите страни в света тръгва не само джазът, но и шоколадената бирманка. Изключителните качества на “новата порода” са толкова високо оценени, че в рамките на Британската империя – Англия и Австралия, било забранено тя да бъде представяна на изложби с други котки. Между другото от десетте получени до наши дни “класически разцветки” на бирманските котки, все още се предпочита шоколадовата ( а на второ място – бялата ).
Изключителния характер на бирманката е тема на отделен и дълъг разговор. Тя може да бъде отличен компанйон на деца и възрастни хора. Казват, че къща, в която хората се прибират предимно вечер, не е за нея. Проблемът е в това, че и е необходима непрекъсната компания. Тя има нужда да общува с човека, макар чудесно да се “сработва” и с други котки и дори с кучета. За разлика от сиамките, които са обикновено доста гласовити ( особено когато са гладни или разгонени ), бирманките са “мълчаливи” и имат тих глас. Те са спокойни, уравновесени и едновременно с това – безкрайно изобратателни в играта, което ги прави истински “бавачки” на децата. Те точно като кучетата могат да бъдат обучени да носят на стопанина си разни дребни предмети – от топки до изкуствени мишки.
Коментари () |
|
|
|
 |
