|
Жизнената и игрива сомалийска котка със своята красива многоцветна космена покривка се радва на повсеместна слава и популярност сред любителите на котки по света. Тези животни са умни, общителни и контактни, проявяват интерес към живота, обичат игрите и жадуват за приятелството на хората. Здрави като лисици, весели като катерички, силни като миниатюрни пуми – така обикновено любителите на сомалийската котка характеризират своте питомци. Въпреки всоята жизненост и любопитство към околния свят, “сомалийската” постоянно следва стопанина си и благодарение на чара си, постоянно го “държи в своите кадифени лапички”. Вълшебството на тези котки най -вече се дължи на изкючителното съчетание между вродена елегантност, темперамент и подчертания “дъх на дивата природа”. Названието “сомалийска” е избрано от селекционерите за тази котка поради нейното близко родство с абисианската котка, а Сомалия и Абисиния (днешна Етиопия) са близки съседи. И независимо, че Сомалия е “гореща страна”, котката, наречена с нейното име, не се притеснява от хладно време.
Сомалийската котка Жизнената и игрива сомалийска котка със своята красива многоцветна космена покривка се радва на повсеместна слава и популярност сред любителите на котки по света. Тези животни са умни, общителни и контактни, проявяват интерес към живота, обичат игрите и жадуват за приятелството на хората. Здрави като лисици, весели като катерички, силни като миниатюрни пуми – така обикновено любителите на сомалийската котка характеризират своте питомци. Въпреки всоята жизненост и любопитство към околния свят, “сомалийската” постоянно следва стопанина си и благодарение на чара си, постоянно го “държи в своите кадифени лапички”. Вълшебството на тези котки най -вече се дължи на изкючителното съчетание между вродена елегантност, темперамент и подчертания “дъх на дивата природа”. Названието “сомалийска” е избрано от селекционерите за тази котка поради нейното близко родство с абисианската котка, а Сомалия и Абисиния (днешна Етиопия) са близки съседи. И независимо, че Сомалия е “гореща страна”, котката, наречена с нейното име, не се притеснява от хладно време. Атрактивно котки Много често сомалийските котки предпочитат да се поразходят на открито и не могат да си намерят място, ако са държани в затворени помещения. Подобно на други породи, и “сомалийската” се отличава с тох глас, но за него не може да се каже, че е много мелодичен. Тези котки се срещат сравнително рядко – може би защото със сигурност не са подходящи за хора, коит оси търсят “жива възглавница” –животните са много подвижни и пъргави. “Малките дългокосмести лъвове” имат стремеж и характер към доминиране, който ги приближава до представителите на абисианската порода – те също са любопитни, активни и интелигентни. Често сомалийките са твърдоглави и когато преследват целите си, не се спират пред нищо – за тях не е проблем полуотвореното чекмедже или шкафът, който те на всяка цена ще проучат, а повечето от тях си отварят и сами вратите вкъщи, защото искат да знаят всичко. Сомалийските котки, за разлика от персийските, не са “пригодени” само за гушкане и галене, а искат постоянно да действат. Роднините Независимо от днешния успех, доста време изминало, докато тези котки, представляващи атрактивна смесица от естествена красота и чаровност, нежност, интелигентност и хищност, се оказали в светлината на прожекторите и намерили място сред “благородните” котки. Причината за това вероятно се корени в техния произход, около който се водят спорове. Роднинстовото на “сомалийската” с абисианската котка е очевидно – някои я наричат и “дългокосместа абисианка”. Генетически котката е чистокръвна дългокосместа, ноп въпреки това тя е определена като представителка на полудългокосместата порода.
При повечето котешки породи се смята, че само въпрос на време е сред представителите на късокосместата порода да се появяват екземпляри с дълго космено покритие и обратното. Естествено, в повечето случаи това става и с помощта на селекционерите.
Дали нещата със сомалийските котки стоят по същия начин? Допреди двадесетина години техният произход все още се смятал като доста загадъчен и неопределен. Някои специалисти твърдели, че “сомалийката” се е появила след “вливане” на кръв от персийката в селекцията на абисиански котки, но други смятали, че просто става въпрос за дългокосместата мутация на абисинска котка. И така, коя от двете страни е права, откъде идва дългата козина на сомалийската котка? Всеки селекционер знае, че рецесивните наследствени характеристики при котките могат да останат скрити за цели поколения – има белези, които могат да съществуват във фенотипа на котките, които понякога не са извадени напоказ (въпреки, че благодарение на селекцията някои знаци могат да бъдат подтискани, все пак в природата нищо не се губи). В повечето случаи става дума не за мутация, а за генетична комбинация в предни поколения, получена при кръстосване в далечното минало. Понякога това означава, че много от нещата, които селекционерите се надяват да получат, наистина съществуват, но за момента са скрити. Фактът, че днес по международните изложби могат да се видят нови окраски на абисианките (сребърносиня и сива) не е никак странен, като се има предвид, че още в началото на нашия век са съществували екземпляри, наречени “алуминиум”, “силвър феери”, “куиксилвър” – още тогава са се срещали сребристи индивиди. Корените Като дългокосместа версия на абисинската котка, сомалийската се е появила като дългокосместо коте, родено в котилото на абисински котки, носещи в себе си “дългокосмест ген”. И обратното – в котилото на сомалийски котки никога не се е случвало да се родят късокосмести котета. Първите сомалийски котки в Европа (Великобритания) били внесени от САЩ през 1980г., но “дългокосместата абисинска котка” не е някаква новост – Американски фелиноложки клуб на любителите на сомалийската котка бил създаден още през 1972г., а скоро след това Националната асоциация на любителите на котки (вече несъществуваща) им дала и право на участие в изложби и състезания. Днес такова право на сомалийската котка са дали всички американски фелиноложки организации и нейната популярност расте в целия свят, въпреки че не всички великолепни разцветки се допускат до участие на изложбите. Възможно е двете породи – абисинската и сомалийската, в завършения си днешен вид да са всъщност “произведени” в Англия (такова предположение за абисинската котка е изказано още преди 50 години от генетици), но все пка произходът на абисинките, които познаваме днес от изложбите, не може да бъде доказан с точност – обикновено се говори за участие на нубийска, филипинска, британска, дори свещена фараонска котка в селекцията. И записаните 12 абисински котки в племенната книга на световноизвестната организация – “Нешънъл кет клъб”, Англия, отчасти са с известни предци – там се срещат определения като “импортирана нубийска”, “фараонска” и “британска” котки.
Според повечето специалисти, нито в наши дни, нито по – отдавна е имало нарочно кръстосване с дългокосмести котки, което би довело до възникване на сомалийската порода. Те смятат, че тя е вариация на абисинската котка, която от самото начало си е съществувала под същото име. Първите абисински котки са регистрирани в Англия през 1882г. – ако ги погледнем с окото на днешните познавачи, тогавашните екземпляри би трябвало да спадат именно към полудългокосместите породи, към които днес се числи сомалийската. Тези котки в края на миналия век са имали толкова дълга козина, че по нея тикингът (ивиците по протежение на един косъм) е бил в 4 – 5 ивици. Днешните сомалийки са украсени с 2 – 3 такива ивици. По това време не съществувала категорията “котки с полудългокосместо покритие” – учените отбелязват факта, че в началото на века късокосместите котки по начало били с по- дълъг косъм от днешните. Благодарение на селекционната дейност, нещата били разграничени – с времето късото космено покритие ставало още по – късо, а дългото се удължавало.
Очевидно, в някоя от линиите на абисинската порода са били запазени рецесивни гени на дългия косъм, които не се появявали по това време и тези котки винаги са разглеждани като късокосмести. Но още тогава, на някои селекционери им било неприятно, когато в котилата се появявали и котета, с по – дълго космено покритие. Те премълчавали този факт и редките животни били подарявани без много шум на познати хора, защото съществувал страх от вероятността генетичният фонд на абисианката официално да бъде обявен за некачествен. Малко история През 1968г., в САЩ се родило малкото абисинско коте Джордж. Понеже те имали малко по – дълго космено покритие и не отговаряло на стандарта на абисинската порода, още на 5 – седмична възраст било подарено на нови стопани. Джордж, заедно със своя пореден стопанин, се появил през вратата на Евелин Маф, директор на частен приют за котки – човекът имал намерение да остави там странното животно. Тя прибрала котарака и започнала да изучава произхода му – с изненада установила, че то е от потомството на нейния собствена абисински котарак. Джордж бил потомък на една от най – добрите селекционни линии, от която произлизали доста абисински котки. На госпожа Маф й дошла неочаквана идея.
Тя решила да потърси и други дългокосмести абисинки и да започне тяхната целенасочена селекция. Това станало по – бързо, отколкото тя мислела, защото супяла да си осигури майката на Джордж. Двете животни трябвало да носят рецесивния ген на дългия косъм, а според законите на генетиката съществувала вероятност 1:4 при кръстосването на двете животни да се роди дългокосместо коте. Точно така станало – Евелин Маф един ден се събудила като селекционерка на нова порода, която тя кръстила “сомалийска”, защото Сомалия лежи на изток ю югоизток от Етиопия (Абисиния). Някои селекционери на абисински котки веднага протестирали срещу нейните експерименти, но тя постоянно давала обяви, докато накрая й се обадил един селекционер от Канада, който се знаимавал със селекция на абисински котки вече 4 години, постепенно се обадили и други селекционери с дългокосмести екземпляри. И така, през 1972г. бил създаден “Сомали клъб ъф Америка”. Не след дълго породата била призната и котките били много търсени от любителите – през 1993г., сомалийската котка била класирана на 3 -то място по предпочитане между дългокосместите котки от Организацията на котешките фондове в САЩ. Много скоро породата се разпространила и в Япония, където с нея се занимават няколко възторжени селекционери, но в Европа тя е рядкост. Описание Британските развъждачи от “Сомали кет клъб”, създаден през 1981г. в Англия, характеризират сомалийската котка като миниатюрен рис с дебела и рунтава опашка, с лице, рамкирано от богата яка и с много косми по върховете на ушите. Оцветяването на косменото покритие се състои от два компонента – основни цветове и тикинг, като качеството на тикинга и контраста са по – важни от конкретния нюанс на цвета, интензивността и дълбочината му, въпреки че цветът първи се забелязва от наблюдаващият котката. Сомалийката е истинско олицетворение на красотата на “зимното” космено покритие Тип Размерите на сомалийската котка са от средноголеми до големи, с хармонични пропорции. Типът на тялото е нещо средно между ориенталски и европейски, то е среднодълго, гъвкаво и изящно -–в телосложението на тази котка като че ли наистина е нарушен балансът между тялото (тип “приземено”) и стройните удължени крайници. Гръдният кош е закръглен, а гърбът е издигнат – създава се впечатление, че животното се огтви за скок. Главата на животното е леко закръглена, с клиновидна форма, без плоски линии – челото, бузите и профилът са с меки контури. Гърбът на носа леко се издига към челото. Ушите са големи, изправени и широки в основата си. Те са със заострени краища, леко насочени назад. Вътрешната повърхност на ушите е покрита с хоризонтални снопчета козина, достигащи почти до другия край на ухото. Очите са големи, искрящи, с бадемова форма. Те са много изразителни, а на цвят са кехлибарени, зелени или кестеняви, акто се предпочитат по – дълбоките нюанси. По края на клепачите има по – тъмна ивица и светли “очила”, а над всяко око има вертикален “щрих”. Тъмните хоризонтални хщрихи вървят от горните клепачи към ушите.
Крайниците на сомалийската котка са в добра пропорция относно тялото – те са дълги и фини, а лапичките й са овални, със снопчета козина между пръстите. Възглавничките на лапите могат да се различават по цвят от основната окраска. Пищната опашка е дебела в основата си, тя е дълга и пухкава, стесняваща се надолу. Двойното, средно по големина космено покрите е меко, удивително гъсто и тънко -любителите на породата предпочитат покритето с по – гъст косъм. То не се заплита, но чрез разчесване трябва да се отстраняват постоянно мъртвите косми. Почитателите на сомалийката предпочитат екземплярите, които имат добре изразена “яка” от косми около шията и “панталонки” на задните крайници, които придават голяма пищност на котката. За стопаните на сомалийската котка е важно да знаят, че са необходими ежедневни грижи по разчесване на косменото покритие. Цветове Представителите на породатасе срещат в няколко варианта: червено, кафяво-оранжево, синкаво и жълтеникаво – кафяво. Навсякъде по козината на сомалийката има впръсквания, с изключение на гърдите и корема, обаче техният рисунък започва да се забелязва, едва когато котките навършат 18 месеца. На всеко косъм трябва да има по 3 отчетливи ивици. На гърдите, по вътрешната страна на крайниците и на корема не е задължително да има отчетлив рисунък. Допуска се леко размит, светъл медальон на гърдите на котката, но това не е много желателно, а тъмна отчетлива линия по тялото може да доведе до дисквалификация на котката на изложба. Основно, оцветяването на косменото покритие при сомалийската котка е 2 типа – естествено “диво” оцветяване – наситен жълто кафяв нюанс с черен “плащ” и медночервен нюанс с шоколадов “плащ” и кайсиево оцветяване на основата на косъма (тип sorrel – дорест, червеникаво – кафяв). Освен тези две разцветки, в последно време селекционерите създадоха и индивиди с шоколадово, синьо, лилаво оцветяване, сребърно – шоколадово и пр. Любителите на сомалийската порода ценят наличието на бял цвят на гърлото на котката, на подбрадието или ноздрите.
При всички цветове най – важен е тикингът, като той трябва да е съставен най – малко от три смени на цветовете по косъма, а колкото повече са те, толкова по – добре. Терминът тикинг не трябва да се бърка с типинг, при който оцветяването е само на върха на косъма. Използвани са препечатки от сп."Обичам те, животно", издател:ЕТ "Животно"
Коментари () |
|
|
|
 |
