|
Много е писано за сиамските котки,но се смята ,че техният произход не е точно установен-вероятно и те произхождат от дивата бенгалска котка/Felis bengalensis/.Известни са 10 подвида на тази котка ,които съществено се различават по големина,цвят и рисунък.Наистина един от тези подвидове има окраска ,подобна на оцветяването на днешната сиамска котка –по-тъмен цвят на главата ,на крайниците,по ушите и опашката. Подвидовете се срещат в Манджурия,Корея,Китай,Тибет,Тайланд/Сиам/,на островите Суматра ,Борнео,Ява, и Филипините.Бенгалските котки са много красиви-дължината им е около 75см ,но някои разновидности достигат и до 100см.
За сиамските и ориенталските котки Много е писано за сиамските котки,но се смята ,че техният произход не е точно установен-вероятно и те произхождат от дивата бенгалска котка/Felis bengalensis/.Известни са 10 подвида на тази котка ,които съществено се различават по големина,цвят и рисунък.Наистина един от тези подвидове има окраска ,подобна на оцветяването на днешната сиамска котка –по-тъмен цвят на главата ,на крайниците,по ушите и опашката.Подвидовете се срещат в Манджурия,Корея,Китай,Тибет,Тайланд/Сиам/,на островите Суматра ,Борнео,Ява, и Филипините.Бенгалските котки са много красиви-дължината им е около 75см ,но някои разновидности достигат и до 100см.При повечето разновидности ,на фона на жълто-сивата космена покривка се виждат примеси от много черни или червено-кафяви петънца,които образуват на гърба надлъжни ,а отстрани –напречни ивици.Опашката на тези животни също е на петна и завършва с черен край.Ушите им са украсени с кичурчета косми,а от външната страна са черно-бели.Бенгалските котки ловуват през нощта предимно в горите ,като плячката им са малки бозайници и птици.Тезе интересни създания живеят на двойки.След бременност с продължителност от 68 дни женската ражда 2-4 малки,които отглежда с помощта на мъжкият партньор.Бенгалската котка лесно се опитомява и се държи като домашен любимец.
Доста популярни днес домашни породи вероятно са потомци на бенгалската котка ,вкл.,цейлонската и сиамската.Според някои източници ,първите сиамски котки са пренесени във Великобритания през 1886г от английския консул в Банкок-Оуен Гоуълд и две англичанки ,занимаващи се с бизнес в Тайлант/Сиам/.А англичаните на Острова били толкова впечатлени от очарователните” пришълци”,че лондонският художник Харисън Уайър организирал още през 1891г демонстрирането им в Кристал Палас в Лодон.През следващата 1892г развъждането на сиамските котки в Англия добило голяма популярност и се наложило издаването на описание на породата със заглавие “Кралската котка от Сиам”.По това време е издадена и първата книга зе тези котки-“Нашите котки и всичко зе тях”под авторството на споменатия Уайър.Няколко години по-късно/около 1895г/,на Острова започнала да се наблюдава и диференциация на два типа сиамски котки-с кръгла и с удължена глава.През 1901г,в Англия е създадена първата организация на собствениците на сиамските котки – “Клуб на сиамските котки”,а през 1902г,е разработен и стандартът му.
По онова време сиамските котки били с източено тяло ,но с по-закръглена глава и високо поставени уши.Космената им покривка била със сребрист блясък ,а опашката- деформирана или пречупена.Характерно зе тези котки било и кривогледството.Поради странната и оригинална окраска ,те били определяни като “котки на контраста”-по-тъмен цвят на главата ,крайниците и опашката/тази окраска – акроменализъм,се появява ипри някои породи зайци и морски свинчета/.Сравнително до скоро деформацията на опашката при сиамските котки,ннеизвесно защо ,е била смятана за признак на благородство,но в наши дни селекционерите са убедени ,че бучковидният завършек на опашката се появява в резултат от близкородствена селекция.Те започнали да елиминират тази дефектна черта чрез провеждане на съответен подбор –късата и завита опашка не е много прятна на вид ,докато дългата и права опашка подчертава грациозността на целият силует на котката.
Вероятно ви прави впечатление префиненият ,слабоват и почти болезнен външен вид на тези днешни сиамски котки,които са обявени за “еталон”.Процесът на “отслабване” започнал през 1958г.-при селекцията на сиамките ,в Англия започнали да елиминират котките с кръгли глави-развъждането започнало да се насочва към по-нов тип “дългоглави”индивиди с по-нежна анатомия ,с дълго и източено тяло,с удължени крайници и опашка с остър край ,която хармонира с тялото.Но и през следващият период 1965-1970г на изложбите все още били представяни доста сиамски котки с кръгли глави и със сравнително силно телесложение.Само в Скандинавия упорито започнал да се налага навият тип сиамска котка.
А едновременно със създаването на новите цветови варианти самски котки – сини,шоколадени,ивичести и др.,по това време се появили и първите напълно едноцветни индивида с такова телесложение-кафяви,хавански,черни/ебони/,лилави и тн.По външен вид едноцветните “ориенталски”котки определено приличат на сиамските си събратя.Извесният немски зоологФ.Швангард още преди Втората световна война в Дрезден селекционирал едноцветни котки със специфично източено телесложение ,но за съжаление ,тази селекция е била унишожена по време на войната.Селекцията на черните/ебони/котки в Германия започнала след деситилетия през 1968г.,а по – късно интерес към нея проявили и холандските селекционери.Най-разработени са селекциите на т.нар.ориенталски котки в САЩ.най-сетне през 1972г едноцветните котки създадени от кръстоската на едноцветни късокосмести котки със сиамски котки ,са признати официално от Международната федерация по фелинология FIFe и получават името “ориенталски късокосмести котки”.
В Америка,Австралия и Нова Зеландия едноцветните котки от сиамски тип,които до тогава били селекционирани с подкрепата и участието на селекционери от Европа ,били официално признати за порода през 1977г и били наречени също “късокосмести ориенталски котки”.А американските селекционери ,които първоначално действат с по-голяма свобода ,причисляват към ориенталския тип и котките балинезе и сомалийските котки ,които са с дълъг косъм/според FIFe те са класифицирани като полудългокосмести/.
Сиамските и ориенталските котки обикновено се описват заедно новсякъде по света,независимо от различните наименования и неголямата разлика при оценяването им.Описанието на стандарта им е разработено от FIFe и Управителния съвет. За изискванията Ако закупувате сиамска или ориенталска котка с намерение да започнете да ги развъждате ,на всяка цена трябва да вземете под внимание потеклото им.За да получите добро расово потомство,женската котка трябва да се покрие от котарак от същата порода.Сиамските котки са типичен пример за животни ,чийто фенотип /външен вид/ и генотип /генен състав/ си съотвестват,което еголяма гаранция,че при потомствато им няма да се появят други признаци.Затова ,за да се документира произхода им,не е толкова необходимо да се доказват предишните четири поколения –достатъчна е оценката ,получена на международна изложба.
За съжаление обаче ,инструкциите на FIFe не допускат изключения – и сиамските котки /както и котките от други породи/ трябва да бъдат не само оценявани на изложби от съдия ,но да имат и родословно дърво,в което да фигурира името на котката ,датата на раждането и ,породата и цветните и разновидности ,полът,поредният номер,под който е регистрирана в племенната книга ,имената на прародителите и,фамилното име и адреса на селекционера ,както и фамилното име и адреса на собственика и.
Родословното дърво се определя от съответният съюз ,член на който е селекционера на котката .Расовите котки се оценяват по т.н. точкова система,което означава ,че всеки признак получава определен брой точки.Сумата на тачките е ориентир и показва на “какво разстояние”от идеялния стандарт се намира съответното животно. Какво е характерно за сиамските и ориенталските котки Главата е удължжена ,но пропорционална на тялото.Типичните уши са големи и изправени ,разположени далече едно от друго.Очите /при сиамските котки –сини ,при ориенталските котки-зелени/са разделечени едно от друго и са поставени малко косо спрямо линията на носа.А той е удължен и ясно очертан .Брадата на тези котки е здрава ,а шията –дълга и финна.
Тялото на животните е средноголямо ,дълго,източено и гъфкаво.Крайниците са подчертано удължени и сравнително финни,като задните са малко по-дълги от предните.Възглавничките им са малки и овални.Опашката на котките е дълга и права ,със заострен край.Космената им покривка е много характерна-доста къса,нежна при допир/с копринен косъм/,блестяща и плътно прилепнала към тялото.
Основна причина за дисквалификация са бели пръсти,кривогледство,”бучки”или”начупване”на опашката.Различните оценявани елементи на екстериора на сиамските и ориенталските котки могът да получат най-много следният брой точки:
1. Тяло,крака,опашка………………………25т
2. Глава,уши,форма на ушите…………….25т
3. Цвят на очите…………………………… 15т
4. Качество на космената покривка……….10т
5. Цвят на космената покривка……………10т
6. Окраска ……………………………………10т
7. Кондиция…………………………………..5т
8. Общо ………………………………………100т
Изискваниятя поставени от FIFe ,са задължителни.През изминалото деситилетие определено се наложи по-фино моделираният тип /с удължена глава и слаби крайници/,който често като ,че ли стига до крайност.Изложбите на котки служат не само за оценяване на животните и за популяризирането на този момент от селекцията,но са и място за среща на любители и селекционери.Там та обменят опит,сравняват изложбените животни и коментират оценките,поставени от международните съдии.Изложбите също така са и най-подходящото място за закупуване на породисти котки.
Сп: “Обичам те животно”
Коментари () |
|
|
|
 |
