|
Тази чаровница е една от най – красивите домашни котки. Абисианската котка е нейната гладка (с микроскопични пръски) космена покривка, много напомня на малка дива котка. Тя е умно и необичайно активно същество, и въпреки че не е привикнала да седи в скута на хората, може да бъде невероятен, верен и любящ домашен приятел. Е, понякога е и заядлива. Но грижите за нея не са големи – един път в седмицата косменото й покритие трябва да се реши и всичко е наред – тя изглежда прекрасно.
Абисианската котка Тази чаровница е една от най – красивите домашни котки. Абисианската котка е нейната гладка (с микроскопични пръски) космена покривка, много напомня на малка дива котка. Тя е умно и необичайно активно същество, и въпреки че не е привикнала да седи в скута на хората, може да бъде невероятен, верен и любящ домашен приятел. Е, понякога е и заядлива. Но грижите за нея не са големи – един път в седмицата косменото й покритие трябва да се реши и всичко е наред – тя изглежда прекрасно. За характера Иначе “абисианката” е спокойно създание, което притежава уравновесен характер. Но находчивото животно постоянно проявява голям интерес към околния свят – то е винаги жизнерадостно и активно! И не очаквайте абисианската ви котка да се заседява много до вас – нейната енергия понякога е в излишък. Тя е уверено в себе си и отзивчиво създание – обича да играе и бързо се увлича в непринудени веселби, старайки се да привлече и вниманието на стопанина. А нейният глас е тих и мелодичен. Описание Това е красива късокосместа котка, с гъвкаво и мускулесто тяло със средни размери, за която са характерни дългите и стройни крайници с тесни, валчести лапи. Абисианката грациозно пристъпва на тънките си крака, като че е на палци. Нейното телосложение от познавачите се смята за идеално! При възрастните котки то вече е много пропорционално и развито. Съразмерно дългата опашка (със средна дължина) в основата си е яка, а в края е заострена, без да се извива. Главата на абисианската котка има леко изразена клинообразна форма със закръглени, меки контури. Преходът на бузите към носа е слабо подчертан, носът е средно дълъг, като стопът е слабо изразен. Брадата на тази котка е сравнително мощна. Отвесно поставените уши са относително големи, широки в основата. Те са раздалечени, с петно от вътрешната страна, а на закръглените им върхове е желателно да има кичурчета. Абисианската котка има големи, изразителни очи, с леко бадемовидна форма, които са доста раздалечени. Те са с блестящ жълтокехлибарен, червеникаво –кафяв или зелен цвят.
Блестящата космена покривка на абисианката е къса, гъста и с фина структура. Тя е великолепна на пипане! Мека, копринена, тънка по своята текстура, но в същото време – приляга към кожата. Косъмът е различно оцветен по дължината си, като в основата е по – светъл. Той е достатъчно дълъг, за да се забележат по него отчетливите тъмни пръсквания. При тези котки не е желателен студеният сив цвят, раирането (таби) на косменото покритие, сиамският тип или закръглената глава. Не са допустими и малките остри уши, кръглите очи, както и белите гърди (бели “медальони”). Малко история Това е една от най – старите породи котки в света – тя напомня живописните и скулптурните изображения на древните египетски котки и до ден днешен е запазила външния вид на Felis lybica от тропическите лесове –африканската дива котка, която е предтеча на всички домашни котки.
Въпреки, че точният произход на абисианката не е установен, най – ранните образци вероятно произхождат от котките, които през 1868г. били изнесени от Абисиания (Етиопия) от британски войници след Етиопската война. Около създаването на абисианската порода има много истории, но днес се приема, че тя е резултат от целенасочено селекциониране. Сходството с изображението на котки от древния Египет наистина навежда на мисълта, че британските развъдници отпреди 100 години са имали за образец дива африканска котка (такава може би е била една от внесените – Зула). Изследователите твърдят, че тя е първата котка, стъпила на британския бряг. Тя била собственост на морския капитан Барет Ленард и нейната фотография се появила в книга, публикувана още през 1874г. Съдейки по снимката, въпросната Зула твърде малко напомня на съвременния тип абисиански котки. Установено е, че между прадедите на днешната абисианска котка са и английски домашни котки, сиамски котки и американска късокосместа. Отначало са се раждали животни, които много малко приличали на прочутите антични образци. Космената покривка имала саждено до сребристо оцветяване, изразени райета и често – бели “медальони”. Но още на времето английските развъдници са приемали естествения тип оцветяване “дива котка” за най – важен расов белег. Това, т.нар. абисианска окраска, се явява само при тази котка, но междувременно се намесва и при други породи.
Най –напред във Великобритания започнали да определят абисианките като отделна порода в 1882г., и въпреки, че те започнали да участват за първи път на изложби в САЩ през 1909г., там били признати за самостоятелна порода едва през 1986г. Няколко особено редки абисиански котки станали основа на американската програма по племенно развитие на породистите котки. Първият английски клуб на абисианските котки, основан през 1929г., установява стандарта, който е близък до днешния. Разновидности Вариантите на оцветяване при абисианската котка са червеникав, червен, син и жълтеникаво – кафеникав. При всички разновидности са налижце минимум 2, в краен случай – и 3 впръсквания на други тъмни цветове по дължината на всеки косъм. Този ефект се нарича “агути” – редуването на черен, кафяв и жълт участък по дължината в края на краищата създава впечатлени за “друг”, по – особен цвят. При абисианските котки дори наличието на “разкъсан” бял медальон около гърлото се смята за недостатък, а компактният, обособен медальон е причина за дисквалификация по време на изложби.
Характерен за абисианките е т.нар. типинг. И при някои други породи (напр. чинчилата) върховете на космите по цвят се различават от основното оцветяване на косъма. Тази особеност се нарича “типинг”. Но чарът на абисианката се състои не само в това, нейните косми по дължината си включват и още петънца.
“червеникавата” абисианска котка има цвят на изпечена охра, с тъмни или тъмнокафяви впръсквания. Основата на косъма и вътрешната страна на предните крайници и корема на тази разновидност са оцветени по – светло (тъмнооранжево), като по окраската не трябва да има никакви ивички. Ушите и опашката на този вариант са характерни с впръсквания от черен или тъмнокафвяв цвят, а възглавничките на лапите са тъмнокафяви. Носната гъба е цоветена в керемиденочервено.
Още през 80 – те години на миналия век в Англия вече е съобщено за първата чисто “червена” абисианка. В продължение на 50 години тя не е била приемана като чиаста порода, докато най – сетне през 1963г. официално е призната от FIFe за втора разновидност. Абисианската червена котка (фактически с червено –кафяво оцветяване) се отличава в окраската си в сочни, топли червени тонове, а впръскванията по космите са с червеникаво – кафяво. Тя има меднокафява блестяща козина, а основата на космите, корема и вътрешната страна на краката са с по – светъл тъмнокайсиев цвят. Предпочитат се екземплярите именно с плътни червени оттенъци, с подкосъм с кайсиев цвят. Носът и цветът на възглавничките при червената абисианка са розови, а върхът на опашката – червено – кафяв.
Други цветове на абисианската котка официално са признати от FIFe едва през 1982г. Синята абисианска котка има топъл синкаво – сив цвят на космената покривка, а впръскванията са с най- различни оттенъци на стоманеносиньо. Основата на козината е светлокремава или бежова, а върхът на всеки косъм от козината имат тъмен сив цвят. Така са оцветени и коремът, вътрешната страна на краката и върха на опашката. Носът е тъмнорозов, обрамчен със синьо, а възглавничките на лапите са розово – лилави.
Има още един вариант на абисианската котка – жълто – кафява разновидност (т.нар. фавн – бежова), която е характерна с матовобежова или по – топла кремава окраска. По нея впръскванията по дължината на космите са тъмнокафяви, като най – тъмен е цветът в техния край. Подкосъмът, коремът, вътрешната страна на краката и края на опашката са светлокремави, без тъмни впръсквания. По ушите и опашката цветът е тъмнокафяв или лилав. Носът на жълто - кафявата разновидност е розов, очертан с тъмнорозово, а възглавничките на лапите са розово – лилави.
През 1983г. FIFe признава и “сребърните” разновидности на абисианската котка. Тези разновидности са селекционирани чрез кръстоски с британска късокосместа котка.
По този начин към основните 4 варианта се прибавят и още други, които Международната Фелиноложка Асоциация допуска до изложби -сребристо – стоманена, синьо – сребриста и жълто – кафвява със сребристо. Абисианската червено – кафява сребриста котка се отличава със много светъл червено – кафяв цвят, с впръсквания от шоколадово. Другата разновидност – сребристосиня абисианка притежава сребриста сива окраска със сини впръсквания по дължината на косъма. Но основата на косъма е от бял до светлокремав. А жълто – кафявата сребриста абисианска котка има в окраската си сребристи, розови и тъмножълти тонове, с впръсквания с тъмни розово – жълти оттенъци. Основата на косъма при нея е много светъл на цвят.
Гръбната линия на всички разновидности абисиански котки е оцветена в основния цвят, но в тази област пигментирането е по – силно, отлколкото по другите части на тялото.
В Европа теиз котки са пренесени през 30 – те години на XX век. Разновидността, която била най – популярна по това време, имала тпъл кафяв цвят в черни пръски по космите, като в основата си окраската била по – светла – тъмнооранжева. Тъмнооранжеви били и коремът на вътрешната страна на крайниците. Носът на тези котки е керемиденочервен, очетан с черно. Възглавничките на лапите и върхът на опашката също са черни. Освен изброените разновидности се срещат и “шоколадова”, лилава, костенуркова абисиански. Из стандарта (FIFe 23) Котката е ориенталски тип, с чисти линии. Тяло: мускулесто, със средна големина. Глава: издължена, пропорционална на тялото. Носът не трябва да е остър. Желателно е муцуната да е с обли контури. Уши: големи и широки в основата, заострени накрая и обрасли в косми. Очи: раздалечени и големи, с цвят на лешник, кехлибарени или топазени. Космена покривка: къса и гъста, като по всеки косъм има по две – три тъмни разцветки. С тъмен цвят са подчертани очите и краят на опашката. Използвани са препечатки от сп."Обичам те, животно", издател:ЕТ "Животно"
Коментари () |
|
|
|
 |
