|
Породата е създадена в Русия през XI в. от преселници от Европейската част на Русия, установили се в Сибир, които носели със себе си освен покъщнината си и домашните си котки. Попадайки в суровите сибирски условия, влязъл в действие закона за естествения подбор. За да оцелеят от сибирските мразове, котките е трябвало да имат гъсто подкосмие и обилна космена покривка. По този начин тези котки, които не са имали такова космено покритие, са загивали и оставали само добре окосмените котки с обилно подкосмие. Така природата е надарила сибирските котки с дълга, остра на пипане и притежаваща водооттласкващи свойства космена покривка, както и с космени снопчета по ушите, предпазващи краищата им от замръзване. А за да може да ходи по дълбокия сняг, е било необходимо да има едри, мощни и овални лапи с гъсти косъмчета между пръстите. Сибирските котки са цитирани в трудовете на известния зоолог А. Брем, както и от някои други по-стари автори. В днешно време селекцията на породата се води старателно и се контролира от фелиноложката асоциация на Русия. Стандартът с приет и утвърден от нея през 1987 г., заедно със селекционна програма за стабилизиране на породата. През 1992 г. породата е призната от WCF, а по-късно от FIFe и CFA.
Сибирската котка има масивно, силно и леко издължено тяло с добре развити гърди, със здрави добре замускулени крайници, с едри овални лапи и гъсти снопчета от косми между пръстите. Главата е относително голяма, широка, с трапецовидна форма. Носът е средно дълъг, широк и прав, със забележим стоп. Бузите са пълни, има дълги мустачки. Ушите са средно големи, широки в основата, с форма на равностранен триъгълник, като в края са леко закръглени и имат снопчета от косми на върха. Очите са широко поставени, средно големи, с овална или бадемовидна форма, като обагрянето им хармонира с окраската на козината. Крайниците са средно дълги, дебели, с едри овални лапи, силно окосмени между пръстите. Има добре развити възглавнички на лапите. Опашката е средно дълга, дебела в основата, изтъняваща и затьпена в края. Космената покривка с много гъста, средно дълга, слабо прилягаща, мека с копринен блясък и еднородна структура. На шията козината е най-дълга, като образува подобие на грива, закриваща цялата шия от линията на ушите и бузите до лопатките. Цялостно котката трябва да изглежда равномерно окосмена. Окраската според стандарта може да бъде всякаква, но се предпочита с агути-фактор. Недостатъци на породата са рязко изразен стоп, твърди осилести косми, ватено подкосмие или тънък косъм. Цветовите варианти:
SIВ 21 - сибирска котка с агути-фактор
SIВ 21 03 - сибирска котка с агути фактор с бяло
SIВ - сибирска котка без агути-фактор
SIB 03 - сибирска котка без агути-фактор с бяло Качества и поведение Сибирската котка притежава силно изразен майчински инстинкт. Лесно се запложда и отглежда добре поколението си, като ражда обикновено 3 до 5 котета. Котките от тази порода са издръжливи животни с вроден имунитет срещу някои заболявания. Козината им не изисква старателно ресане, тъй като тя сама поддържа чистотата и порядъка й. Това е моята любима котка Пухчо. Той е порода Сибирска горска котка. На снимката е още мъничък и леко притеснен, но сега вече е един достолепен 13 котарак. Той изцяло отговаря на характеристиката на породата си. По-принцип страшно мил и гальовен на моменти обаче си показва дивата природа. Обича да седи царствено поставил рунтавата си опашка пред предните лапки и изпъчил гърди, за да се види още по добре характерната за породата му грива.
Всъщност може би трябва да започна по от рано. В далечната 1991 г. баща ми от една година беше отишъл да работи в КОМИ-АССР (днешна Русия) поради факта, че за тези години това беше единственият вариянт – чужбина. Така не след дълго аз, майка ми и брат ми също се озовахме на тази географска ширина с нормална температура - -37 .
Един нетолковва студен ден на вратата се позвъни и една приятелка на мама влезе с една чанта на ръце която упорито мърдаше. Въпросната приятелка – леля Снежка – ми беше обещала хубаво рунтаво коте а не такова “плешиво” според нея коте, каквото имахме в момента. Тя отвори торбичката и от там се показа една рунтава топка – Пухони който на бързо стана – Пухчо. Най-голямата радост на този Пухчо беше да излиза на терасата и там да сакача и да си играе в снега, което прави и до днес с удоволствие, вече в България, въпреки моите протести, че е студено и да влиза вътре, за да затварям вратата.
За да не ви отекчавам с излишни семейни истории с негово участие обаче, ще ви кажа само, че за хора които искат да имат котка, но се притесняват, че нямат да имат време за него или, че няма да се справят с възпитанието и Сибирската горска кота е идеалният вариянт. Тя е котка със здрава имунна система, която рядко боледува. Козината й, въпреки че е дълга, не се нуждае от специялни грижи освен нормалното сресване и то не ежедневно. Не притенциозна към храна и любвеобилна към хора и други видове животни, тя за мен е идеалният домашен любимец.
Поздрави! Вас ви информира: lunabg
Този е-мейл адрес е защитен от спам ботове, трябва ДжаваСкрипт поддръжка за да го видите
Коментари () |
|
|
|
 |
