КОТКАТА НА НЕЙНО ВЕЛИЧЕСТВО КРАЛИЦАТА

Британският шортхер (Британска късокосместа) бе създаден, за да представя по света хегемоничния и империалистичен манталитет на Обединеното кралство. Той е независим, солиден и неукротим. От обикновен домашен котарак той е стигнал до благородник (или “порода”), излъчващ стабилност и сила: това е Бритиш Шортхерът, най-английската от всички котки, създадена от англичани за англичани.
Когато един кръг любители на животни решава да организира най-първото в историята изложение на котки – на 13 март 1871 г. в лондонския Кристал Палас, очевидно са били големи любопитството и желанието да се открие, сравни и избере, сред толкова много екземпляри, онзи тип котка, който най-пълно отговаря на идеалния. Така Бритишът е бил официално въведен всред котешките породи. Той може да бъде определен като иконографска транспозиция на един крайно особен начин на мислене, свързан със също така особен исторически период.

Бритишът е бил представен на изложението в много екземпляри и, за първи път в историята, оценен и класиран по многоточковата система, определяща неговите качества и недостатъци. Строгата селекционна работа на запалените любители на котки продължила с години…

Великобритания от викторианската епоха е имала авангардна роля във взимането под внимание на т.нар. “животни за компания”. Били са вече правени изложби на коне и на кучета за компания, за охрана, за лов, с цел да се получат “типове”, съответстващи по външност и характер на собствения й хегемонистичен и империалистичен начин на мислене. Така че, когато вниманието било привлечено от котките, замислили да привилегироват една от тях, онази, която би представила най-добре империята на Н. В. Кралицата: следователно, това трябвало задължително да бъде една местна котка, не деликатна и крехка, а крепка и мощна, със силно присъствие.
Съобразно с този възглед, били положени особени грижи телосложението да бъде силно и здраво. Главата станала по-едра и закръглена с относително малки уши, което още повече подчертава размерите й; космената покривка – гъста и плътна, походката – отмерена и тържествена. В крайна сметка, бил изпълнен стремежът да се получи “продукт”, достоен да представлява Обединеното Кралство.

Бритишът и Римските легиони

Не е известно как и кога тази котка се е появила във Великобритания. Вероятно с римската войска, когато е разширила завоеванията си преди 2000 години до Вала на Адриан на границата с Шотландия. Всъщност, Бритишът прилича доста на Европейската котка, с която може да бъде сбъркан на пръв поглед или от неексперти. Сигурното е, че се е приспособил веднага към средата и климата и че векове наред е бил използван за борба с гризачите, които опустошавали градове и сила, поради което е бил високо ценен.

Социалният му ранг се е променил, когато започнал да поема ролята на породиста котка и да участвува в котешки шоу. Върхът на известността е достигнал благодарение на книгата “Our cats and all about them” (“Нашите котки и всичко, което бихте искали да знаете за тях”), написана през 1889 г. от Харисън Уейр, същият, който 18 години преди това беше организирал първото “Котешко шоу” в Лондон. След този върхов момент обаче, успехът на Бритиша започва да спада: в началото на миналия век, любителите на котки го слагат настрана и дават предпочитанията си на обаятелната Персийка и на мистериозната Сиамка – новостите на деня. Все пак, Бритишът добре защитава позициите си като котка за компания, присъстваща в много от салоните в часа на чаения ритуал и по тъмните английски влажни улици в нощните часове, обгърнати в мъгла.

След Втората световна война Бритишът сериозно рискува да изчезне, такава е била тогава съдбата на почти всички представители на котешкия свят. Спасени са съвсем малък брой екземпляри, но все пак достатъчно, за да не изгасне породата: оцелелите обаче се появяват измършавели и с опърпана козина. Но все още е жив споменът за тяхната първична и здрава якост, с която англичаните толкова се гордееха: кръстосват ги с персийки – здрави и компактни, чиято морфология напомня довоенния Бритиш. Резултатът били отличен – за кратко време се възстановили първоначалното телосложение и яката костна система, а също така гъстата и плътна козина, станала дори по-хубава от предишната. Днес Бритишът, при все че принадлежи на една строго определена порода, известна в целия свят, бележи слабо разпространение; но не и във Великобритания, където е защитен и посредством кръстоски (не се препоръчват) с континенталния Бритиш. В Америка е сравнително слабо популярен.

ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ПОРОДАТА

Порода: Бритиш Шортхер (Британска късокосместа котка)

Категория: традиционна, късокосместа

Произход: от африканската котка Felis Lybica.

Ръст: едър, от среден до голям.

Тоалиране: ежеседмично четкане, при смяна на козината да се употребява гребен с гъсти зъби.

Характер: прагматичен, еклектичен, независим, но общителен, не раболепен, а достолепен.
Изисквания: обича свободата, идеален за къща с градина, няма проблеми с приспособяването за апартаментен живот.

За сведение на притежателя му: голямото достойнство и инстинктивната сдържаност му позволяват да стои сам без да изпитва меланхолия.

Възпитание: счита себе си един от нас, поради което е необходимо да бъде научен още от малък какво може и какво не може да прави.

Тялото на британската котка е средно голямо, пропорционално развито и отлично замускулено. Има широк и добре развит гръден кош. Главата е широка, с масивна широка муцуна и закръглени бузи, които придават на главата формата на преобърнат трапец. Подбрадието е дебело, но не трябва да изпъква. Носът е широк, прав и недълъг. Стопът е леко изразен. Ушите са малки, като краищата им са общо закръглени. Очите са широко поставени, големи с овална форма и са обагрени с меден или тъмнооранжев цвят. Оцветяването им трябва да бъде чисто и ясно, в никакъв случай размито без следи от зелен или жълт цвят. Опашката е средно дълга, космената покривка е блестяща, плътна. Окраската на козината е разнообразна: еднотонна; мраморна; сребристо-мраморна; агути; петниста; двуцветна; костенуркова и костенуркова с бяло; опушена; чинчила; сребристо-затъмнена.
Британска синя котка: най-впечатляващото при породата е приятния сиво-син цвят, който се допуска да бъде в различни оттенъци на синьото, като най-предпочитана е светлосинята окраска.

Британска бяла котка ( с 3 варианта – синеока, оранжевоока и с разноцветни очи): и трите породи по екстериорни особености приличат на британската синя котка, но окраската на козината им е тебеширенобяла, без каквито и да е оттенъци на друг цвят.
Британска черна котка: по външни форми и белези прилича на британската синя, но козината задължително трябва да е наситеночерен цвят.

Британски котки чинчила: сравнително нови разцветки на породата. Характерно за тях е, че подкосмието е бяло на цвят, а покривните косми са с агути-фактор, т.е. всеки косъм по дължината си има 2 или 3 различна по тон пигментация. Окраската им е: сребриста; златиста; синя; шоколадова; лилава чинчила и др.

Стандарт

УШИ: средни, широки в основата, закръглени, раздалечени, но не прекалено встрани.

ОЧИ: големи и кръгли, хоризонтално разположени, открити и широко поставени; силно оцветени и блестящи. Цветът им е в съответствие с цвета на космената покривка (тъмно оранжеви, медни, сини, орехови).

БУЗИ: пълни.

НОС: къс, прав и широк, с добре изразен стоп, но не стъпаловиден, което е характерно за екзотика (късокосместа персийка); брадичка – силна, врат – къс, мощен и масивен.

КРАЙНИЦИ: от средни до дълги, малко по-къси от тялото, костната система е от средна до тежка, мускулите – мощни, лапите закръглени.

ГЛАВА: широка, кръгла, масивна по форма; широк череп с добре закръглени контури.

ТЯЛО: нито късо и дебело, нито дълго и тънко, мускулесто, окръглено; тегло на мъжкия – 6-8 кг, женската е малко по-дребна и лека. Раменете са широки, гръдният кош – плътен, хълбоците са подчертани, гърбът – прав.

КОСМЕНА ПОКРИВКА: косъмът е по-дълъг от тези на другите късокосмести породи, не е прилепнал, а гъст, компактен като плюш.

ОПАШКА: в основата си е гъста и дебела, леко изтънява към края, който е добре закръглен. Дължината й е равна на 2/3 от тялото.

Цветове

По материали на автора и на Marialba Arpa, Председател на ФИАФ (Италианска асоциация на фелиноложките дружества), Председател на Фелиноложката асоциация на Ломбардия и на Комисията отговаряща за Официалния регистър на родословията за чистопородни котки, журналист, сътрудник на “Quattrozampe” (Четириноги приятели), Hobby Zoo на Vimax; публикувала книгите Il Gatto Europeo (Европейска котка) (изд. Mondadori); Il grande libro di Quattrozampe (Голямата книга за четириногите), Vivere con un gatto (Да живееш с котка), Guida alle razze feline (Ръководство за породите котки) (изд. на Fabri Editori)

Клуб Британска късокосместа котка

Председател

Йона Алекян

E-mail: Този е-мейл адрес е защитен от спам ботове, трябва ДжаваСкрипт поддръжка за да го видите
Този е-мейл адрес е защитен от спам ботове, трябва ДжаваСкрипт поддръжка за да го видите

Най-добрите Български развъдници:
www.kayboss.com
www.starnightpersians.com член на CFA - www.cfainc.org
www.helios-cat.com
www.trankfilina.com член на CFA - www.cfainc.org
www.fdp-bg.com ФДП - Пловдив (не е член на НФФЕ - София)
www.nffe.hit.bg - Българска Национална Федерация по Фелинология - София (НФФЕ)
Асоцииран член на FIFe - www.fifeweb.org

Зоомания вече Официално си сътрудничи с НФФЕ - София от днес 16:22 22.10.2004 г.

Коментари (0)

Напишете коментари

Заглавие

Коментар

Добавяне на коментари