|
Това е великолепно животни с тъмно – сини очи, което е известно сред любителите като “свещена бирманска котка”. Дори само пищната му космена покривка е достатъчна за възхищението на обожателите, но към това трябва непременно да се добави и неговата разсъдливост и спокоен нрав. И наистина – сполкойната бирманка притежава забележителен характер – тя е активна, независима и много обича игрите, а като домашен любимец много допада на децата.
Бирманска полудългокосместа котка
Свещената котка от Бирма Това е великолепно животни с тъмно – сини очи, което е известно сред любителите като “свещена бирманска котка”. Дори само пищната му космена покривка е достатъчна за възхищението на обожателите, но към това трябва непременно да се добави и неговата разсъдливост и спокоен нрав. И наистина – сполкойната бирманка притежава забележителен характер – тя е активна, независима и много обича игрите, а като домашен любимец много допада на децата.
В идеалния вариант полудългокосместата “бирманка” има едро, удължено и “ниско” тяло. Главата й е мощна, широка и закръглена, със среднодълъг нос, “римски тип”. Пълните бузи, закръглената муцуна и силната брада придават на тази котка много впечатляват, приятен вид. Широкопоставените уши са средни по размер, със закръглени краища. Много характерни за представителите на породата са съвършено кръглите очи, за предпочитане плътно оцветени в синьо. Крайниците на тази бирманска котка са жилести, със средна дължина. Лапите са големи и закръглени, бели на цвят – това е типичната особеност на животното. Белите “ръкавици” на предните крайници обикновено са симетрични, подравнени отгоре и стигат до третата става на пръстите. “Ръкавиците” на задните крайници обаче задължително трябва да покриват всички пръсти, събират се в една точка и образуват нещо като шпори, стигайки до първата става. Тези характерни бели петна се наричат от любителите “дантелени”. В идеалните случаи дантелите са симетрични за всички крайници и тъй като породи с такъв отличителен белег се срещат много рядко (напр. сноушу), бирманската полудългокосместа котка по изложбите получава оценки главно въз основа на него.
Възглавничките на лапите са в розов цвят или са розови, с пръски от друг цвят. Красивата среднодълга опашка е пухкава (катерича), а дългите косми по тялото не са така гъсти, както при персийските котки. Те не се сплъстяват, ако периодично се разресват. Особената бледа козина на “бирманките” винаги изглежда като посипана със златен прах, а капчиците по муцуната, ушите, крайниците и опашката са с тъмен цвят, както при сиамските и хималайските котки. Бирмаснката полудългокосместа котка се среща във вариантите сийл пойнт (наситено тъмно кафяво), блу пойнт (синкаво), лила пойнт, шоколод пойнт. В последните години се появиха и бирмански котки в разцветки ред пойнт (червеникаво), торти пойнт (раирано костенурково с бяло), линкс пойнт, но те още не участват по изложбите.
Повечето сведения показват, че в началото на нашия век две бирмански котки нелегално са напуснали Бирма и отпътували към Франция. Котаракът не издържал дългото пътуване и починал, но котката Зита защастие се оказала вече бременна. Този факт сложил началото на разпространението на породара в западния свят. Като самостоятелна тя била призната във Франция през 1925г, в Англия я регистрирали едва през 1966г, а в САЩ – една година по -късно.
А според азиатците, още преди великият Буда да се появи на този свят, в църквата на бирманските кхмери живеели 100 снежно бели котки, където се намирала статуята на синеоката богиня Цун – Кян – Се. Според легендата, през една нощ банда разбойници нападнали църквата, а свещениците отправили горещи призиви за помощ към богинята. Когато главният свещеник се строполил мъртъв на земята, любимата му котка Син скочила на главата му. Снежнобялата й козина изведнъж запламтяла като златния ореол, а очите й заблестели и придобили цвета на сините очи на богинята Цун – Кян – Се. Лапитей побелели там, където докосвали бялата коса на свещеника. Душата на човека се преселила в животното, което призовало останалите свещеници в храма на бой срещу нападателите, които скоро успели да прогонят разбойниците. Така гласи легендата, но ако става дума за произхода на бирманската котка, специалистите почти са напипали верния отговор.
Някои изследователи твърдят, че първата бирманска котка е пристогнала във Франция по – рано – през 1920г. на борда на яхтата на американски милиардер – това станало, след като двойка котка били откраднати от църквата Лао – Цун. Твърди се, че от това котило са произлоезли всички бирмански прародители на известната в наше време котка Пуре дьо Мадалпур. Освен годината, нещата като че ли съвпадат.
А според едно друго, не толкова романтично предположение, породата е създадена от френски селекционери, които просто са кръстосали сиамска котка с черни и бели котки със среднодълга козина.
Независимо от това, каква е била историята на създаването на свещената бирманска котка, тя станала доста бързо популярна и се наредила сред звездите на изложбите на котки. По – късно тази полудългокосместа порода почти напълно изчезнала и след Втората световна война били известни само 2 екземпляра от нея – котаракът Орлоф и котката Ксения де Кааба, а живеещите днес бирмански котки са техни наследници.
Свещената бирманска котка може би наистина е френско създание – от Франция през 60 – те години тя бързо се разпространила в САЩ, Англия, Германия, Швеция и Холандия. Поради елегантността и красотата си, тази порода винаги е “на мода”.
Характерът на бирманските котки
За тази котка има такова мнение: тя е с “лош” характер, тъй като е доста капризна и наказва всякаква грешка на околните с драскане. Макар че е идеално създание, “бирманката” е абсолютен владетел на къщата и не може да се пригоди към изискванията на демократичната общност.
Всичко това е клевета! Или може да се смята за карикатурно описание на характера на “бирманката”. Сигурно е, че ако котката попадне в дом, в който има много кучета и котки, тя ще живее в хармония с всички животни. Казват, че била надменна и надута – това не е така. Просто полудългокосместата бирманска котка има нужда от време, за да опознае някого и не се хвърля на врата на всеки срещнат човек. Това поведение има и добра страна – когато някой е завладял сърцето й, тя му оставя вярна за цял живот. Според мнението на селекционерите, бирманската котка и по физика, и по дух се явява добър синтез между сиамката и персийската котка – не е крехко създание, но не е и груба (само “ръце и крака”). Не е под напрежение 100000 волта, но не е и мързелива! С една дума – тя е уравновесено същество!
Поддържането на копринената космена покривка не изисква особени грижи, тъй като не се спластява и не образува снопчета, както при персийските котки. Това, разбира се, не означава, че козината на бирманската котка може да се остави без всякакви грижи – ако не се поддържа, тя загубва елегантния си вид и започва да пада.
Описание
Освен с благородната си оснака и прекраси екстериорни качества, полудългокосместата бирманска котка се отличава с добре развита костна система. Среднодългото й тяло се придвижва от силни и здрави крайници, защото на тегло по – тежките котараци достигат 6 – 7 кг. Муцуната не е нито толкова къса, както при персийските котки, нито толкова заострена, както при сиамските, а нещо средно между двете породи. Кръглите, леко яйцеобразни очи имат цвета на най – тъмния ултрамарин (тъмносиньо), макар че остротата на погледа й не може да се сравни с този на сиамската котка. Често срещан недостатък на бирманската котка е слабо изразеното й кривогледство.
Космената покривка е среднодълга. Състои се от фини, копринени на пипане косми. Те са най – дълги на гърба и на задницата. На шията свещената бирманка е украсена с богата, буйна и кръгла “яка”. Типът оцветяване на косменото покритие е като при сиамката – по лицето, носа, ушите, крайниците и задницата то е по – тъмно. Най – често срещани са тюленово – кафявата бирманска котка с тъмнокафява специфична окраска (сийл пойнт) и бирманската котка със сиво – синя окраска.
Интересно е, че малките котенца се раждат напълно бели и типичните им белези се оформят едва след няколко седмици. При по – възрастните бирмански котки козината може да потъмнее, което се случва и при женските котки по време на бременнност. Тази промяна на косменото покритие не е желателна, защото предпочитаният екстериор е с контрастиращи, ясно очертани цветове. Цветът на маската на лицето, ушите, задницата, краката трябва да бъде доста по – тъмен от основния цвят на косменото покритие на тялото. Използвани са препечатки от сп."Обичам те, животно", издател:ЕТ "Животно"
Коментари () |
|
|
|
 |
