|
Други характерни черти, с които се отличават персийските котки са голямата им кръгла глава, “поставена” на къс и дебел врат, добре изразени бакенбарди и “жабо” от гъста дълга и пухеста козина. Очите на персийките са големи и кръгли, различни по цвят, в зависимост от украсата на косменото покритие, като често са силно сълзящи (това няма нищо общо със сълзенето, което е причинено от някои заболявания на очите като конюнктивит и др.). Нослето на тези домашни любимци е късо, със силно изразен стоп (преходът от челото към муцунката на котката) при класическия тип, а при екстремалния тип персийки носната гъба не трябва да бъде по – ниско от нивото на долния клепач на очите и по – високо от средата на зеницата. Ушите на котката са малки, широко поставени, със заоблени крайчета, като от тях излизат дълги кичурчета косми. Вътрешният ръб на ухото трябва да е на едно ниво с външния ръб на очите.
ПЕРСИЙСКИТЕ КОТКИ Преди няколко години много от нас не бяха и чували , че съществува такава порода. Защо персийските котки толкова бързо превзеха сърцата ни? С персийски котки можеха да се гордеят само дипломати или хора с добро материално положение, имащи възможност да пътуват до Америка и някои европейски страни. Избор и грижи Популярността на тези “плюшени” любимци до голяма степен се дължи до голяма степен на дългата гъста копринена козина (разбира се, само ако тя се поддържа в добро състояние!), благодарение на която те имат толкова екстравагантен вид. Други характерни черти, с които се отличават персийските котки са голямата им кръгла глава, “поставена” на къс и дебел врат, добре изразени бакенбарди и “жабо” от гъста дълга и пухеста козина. Очите на персийките са големи и кръгли, различни по цвят, в зависимост от украсата на косменото покритие, като често са силно сълзящи (това няма нищо общо със сълзенето, което е причинено от някои заболявания на очите като конюнктивит и др.). Нослето на тези домашни любимци е късо, със силно изразен стоп (преходът от челото към муцунката на котката) при класическия тип, а при екстремалния тип персийки носната гъба не трябва да бъде по – ниско от нивото на долния клепач на очите и по – високо от средата на зеницата. Ушите на котката са малки, широко поставени, със заоблени крайчета, като от тях излизат дълги кичурчета косми. Вътрешният ръб на ухото трябва да е на едно ниво с външния ръб на очите. Крайниците на персийската котка са къси и широки. Костната система на това животно е масивна. Опашката му е много пухкава, сравнително къса и със заоблен край (заострената или опашка с възли се счита за дефект). Без преувеличение може да се каже, че персийката е “най – одомашнената” котка. Ласкавият и спокоен характер я прави желана от хора във всяка възраст. Тя е един от най – подходящите домашни любимци, които могат да се гледат без проблем в нашите неголеми градски жилища. Тъй като няма нужда от големи пространства за игри или разходки. Това се дължи на голямата й ленивост, която пък е компенсирана от силна привързаност (може да се сравнява с тази на кучетата), ум и доброжелателност към стопаните. Но не си помисляйте да купите персийско коте, само за да имате такова, или защото съседът ви Иванов има и чуждото животинче много ви е харесало! Преди това трябва добре да помислите, дали ще можете да отделяте ежедневно сутрин и вечер поне по 10 минути за грижи. Сълзящите очи трябва редовно да се попипват и почистват, а коприненото космено покритие трябва да решите с метално гребенче. Това е от голямо значение за доброто здраве и красивия външен вид на тези животни. Също не трябва да пренебрегвате и разговорите и игрите с бъдещия ваш красавец. При персийските котета козината линее почти целогодишно – затова не ги препоръчвам за “вманиачени” чистоплътни семейства. Трябва да знаете, че колкото и добре да се почиства, винаги можете да видите тук или там по някоя власинка от козината. Ако и след тези предупреждения от моя страна все още желаете да сте притежател на такова чаровно съществи, което наистина може да се оприличи на плюшена играчка (но не забравяйте ,че е жива), тогава първо помислете за цветовата вариация, която бихте желали да отглеждате. При тази порода, както и при другите, съществува богато разнообразие от едноцветни (бели, сини, кремави, червени), двуцветни (биколори), с различни комбинации от цветове, както и трицветни – костенуркови (също с различни комбинации) – но тези котки са предимно от женски пол, а ако се роди мъжко коте, то е импотентно. Остава да помислите от кой пол да е вашето коте – мъжко или женско? Въпреки, че според мен това не е от голямо значение, ако сте решили да вземете персийското коте само като домашен любимец, а не за развъждане. Моето наблюдение показва, че мъжките персийски котки са по – гальовни и изискват повечко внимание, докато женските индивиди са по – своенравни и търсят контакт само, когато им се прииска да отдадете цялото си внимание на тях. Разбира се, всяко правило си има и изключения! От къде да си купим персийско коте? Вече съществуват много магазини за животни, от където всеки може да закупи какви ли не животинчета, но много от известните фелинолози, като Грейс Макхетти, не препоръчват да се “снабдим” с коте от такова място, поради големия риск от вирусни заболявания и невъзможността да се видят родителите. Пък и често се случва да се попадне на недотам “чистопородно персийче”. Трябва да подберем животинчето от дом, където доброто хранене, отношение и внимание са правило, а и за всеки добър селекционер не е без значение при кого ще отиде, как ще се гледа и при какви условия ще живее неговото коте?! Трябва да изисквате да се видят родителите и техните документи (родословие и медицински паспорт, за да се убедите, че са имунизирани с всички нужни ваксини), което до голяма степен дава някаква максимална гаранция, че потомството е здраво. Добрите изложбени екземпляри струват доста скъпо, но няма смисъл да платите повече пари, ако нямате за цел да посещавате изложби. Коте с добър произход, с родословие и без някакви дефектри може да се намери на цена около $120 – 200 (в зависимост от цвета, типа – класик, “полу” или екстремал). Високата цена е донякъде и гаранция, че котката няма да се изхвърли след време като ненужна вещ, че ще се обръща по – голямо внимание на нейното здравословно състояние и т.н. А сега ще се спра на някои по – важни правила (според мен), които всеки човек, решил да гледа персийско коте, трябва да знае. Всики сме наясно, че котките са едни от най – чистоплътните животни и се грижат сами за хигиената си, като с голямо старание почистват с лапичките си муцуната, ушите и очите, както и цялото си тяло. С тези хигиенни “процедури” животното се занимава постоянно и приучава децата си от най – ранната им възраст. При дългокосместите породи котки стопаните трябва да помагат при грижите, полагани за косменото покритие. Ближейки се, котката поглъща падналите косъмчета, които не са малко, след което натрупвайки се в червата или стомаха, се получават много сложни медицински проблеми, често фатални. Персийска котка, която редовно решите, не само ще изглежда добре, но и се чувства отлично. Ето някои от най – нужните принадлежности, с които трябва да се снабдите! Метален гребен с редки зъбци, между които има и къси (комбиниран), четка за зъби, която ще използвате за ресане на козинката около очите, ушите и муцунката, детска пудра или медицински талк, който ще служи за т.нар. “сухо” къпане, а и действа като средство за омекотяване и против сплъстяване на космите. Някога може да ви се наложи да ползвате и ножичка, за да отстраните някой силно сплъстен кичур, с който не можете да се справите по никакъв друг начин. От полза ще ви е и металното “гребло”, с което ще придавате пухкавия вид на котето при случаи, когато искате то да е “неповторимо”. Към решенето персийското коте трябва да се приучи от най – ранна възраст – при тази процедура се започва с редкия гребен по посока на косъма. След това с комбинирания гребен повтаряте движенията. Посипвате обилно талк по цялото тяло, като внимавате да не попадне в очите и нослето на котето. Минавате с длан няколко пъти по посока на косъма и в обратната, като по този начин талкът се разпръсква равномерно навсякъде, но пак пазите очите. Пак решите с редкия гребен първо по посока на косъма (включително и опашката), после в обратна на растежа посока. “Грумингът” завършва с “греблото”, като решите от основата на косъма нагоре, с леко завъртане на ръката в посока на растежа му. “Греблото” може да се използва само в специални случаи, тъй като прекалената му употреба сваля пух (подкосъма) и след време вместо очаквания положителен ефект, “персиецът” става доста неугледен и проскубан. Както вече споменах, не трябва да пренебрегвате и очите. Възмножно най – често те трябва да се попипват и мият (с борова вода, риванол или преварена вода), като за всяко око вземате чисто парче марля или салфетка. Това се прави с движения от външният ръб на окото към нослето. Ако не почиствате очите редовно, при по – светлите окраски (особено при белия цвят), под очите се получават жълто – кафяви петна, които много трудно се отстраняват, ако веднъж са се появили – за да премахнете оцветяването може да са нужни седмици, дори и месец. След почистването и попипването на очите можете да капнете по една капка “Визин” (има го във всички хуманни аптеки) във всяко око. След всяко хранене (особено на по – младите котета) обръщайте внимание на котешкото “жабо”. Ако има нужда веднага го почистете с влажна кърпа и след това талкирайте и разрешете с гребен. Също трябва да следите чистотата на косменото покритие около опашката и гениталиите след всяко посещение на котешката тоалетна. Ако е нужно, дори можете да намалите дължината на космите на местата, къдетп “персийчето” се цапа най – много. Към къпането е желателно да се прибягва само, ако котето е силно зацапано или при изложбената подготовка, като най – добре е да се употребяват специални котепки шампоани с омекотители (могат да се намерят по специализираните зоомагазини), а в краен случай добра работа ще свършат и бебешките шампоани. За процедурата на самото къпане съвети няма – подхожда се индивидуално към всяко коте. След подсушаване с мек пешкир, а и сушенето със сешоар е подходящо (към това персийските котки привикват доста бързо). Задължително е след всяко къпане да се прави цялата процедура “ресане” Сега, като сме приключили с “разкрасяването” на плюшения приятел, можем да го вземем на ръце, за да се възхищаваме на очарователната му външност. Използвани са препечатки от сп."Обичам те, животно", издател:ЕТ "Животно"
Коментари () |
|
|
|
|