|
Котките, подобно на другите видове животни, също са застрашени от инфекциозни болести, които се предизвикват от микроорганизми. В повечето случаи тези болести се предават от едно животно на друго, затова в пратиката те често се наричат заразни болести.
Необходимо е да се знае, че котките в сравнение с другите видове животни са значително по-устойчиви към редица възбудители на инфекциозни болести. Това обстоятелство е обусловено от техните биологични особености, придобити в процеса на еволюцията. При отглеждане на котки в питомници, вивариуми и при домашни условия могат да се създадат необичайни, стресови условия, особено при нарушаване на зоохигиенните изисквания, които водят до намаляване на естествената устойчивост на организма към инфекциозни заболявания. На животните действуват неблагоприятно простудата, прегряването, преумората и храненето с некачествена, непълноценна храна.
Инфекцията (от лат. infесtiо - заразяване) представлява съвкупност от патологични процеси, които се развиват в организма на животното или човека при внедряването и размножаването в него на патогенни микроорганизми.
Болестните изменения в организма, настъпили в резултат от въздействието на патогенни микроорганизми се наричат инфекциозни болести. При навлизането на болестотворния агент в животинския организъм се задействуват защитни механизми, насочени към ограничаване разпространението на причинителя, обезвреждане на токсичните продукти; унищожаване или отделяне на микроорганизмите навън. Всичко това в крайна сметки може да доведе до оздравяване на болното животно. Ако защитните сили на организма се окажат обаче недостатъчни в борбата възбудителя на заболяването, тогава организмът отслабва и вседствие нарушението на жизненоважни функции животното умира.
В клиничното протичане на инфекциозната болест се отбелязват три периода: инкубационен - скрит, продромален (предклиничен) и клиничен. Инкубационният период е типичен за всички инфекциозни болести. Той започва от момента на проникването на възбудителя и развитието му в организма до появата на първите клинични признаци на .болестта. Обикновено продължава няколко дни, понякога по-малко от едно денонощие, в някои случаи-месеци. Предклиничният период се характеризира с неясно изразени признаци. Той може да трае от 1-2 h до 1-2 дни. През клиничния период се проявяват характерните за болестта признаци. Изходът от заболяването може да бъде оздравяване, преминаване в хронично състояние или смърт. Често независимо от попадането на патогенен микроорганизъм върху кожата, лигавицата и даже вътре в организма видими признаци на заболяване не се демонстрират. Животното остава здраво или у него възниква скрита (латентна) инфекция, за която може да се съди след специални изследвания от ветеринарен лекар.
В зависимост от начина на проявяване и съобразно продължителността на протичане на инфекциозната болест са познати няколко клинични форми: акутна - остра, субакутна - под остра, и хронична - продължителна. Острата форма на болестта протича обикновено краткотрайно, с ясно и силно изразени клинични признаци, подострата е по-продължителна с по-слабо изразени признаци, а при хроничната форма развитието на болестния процес е продължително със слабо изразени клинични признаци.
Трябва да се знае, че оздравяващите след инфекциозна болест животни невинаги напълно се освобождават от възбудителя. Известно време те са негови носители и могат да го излъчват. В този период те представляват опасност за околните възприемчиви животни. РАДКА ПЕНЕВА-ТОДОРОВА
ИНФЕКЦИОЗНИ БОЛЕСТИ ПРИ КОТКАТА
София - 1995
АКАДЕМИЧНО ИЗДАТЕЛСТВО „Проф. МАРИН ДРИНОВ"
21:36 27.12.2004 г.
Коментари () |
|
|
|
 |
