|
КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ВЪЗБУДИТЕЛИТЕ
НАЧИНИ НА РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА ИНФЕКЦИОЗНИТЕ БОЛЕСТИ
ОСОБЕНОСТИ НА ДИАГНОСТИКАТА НА ИНФЕКЦИОЗНИТЕ БОЛЕСТИ
БИОПРЕПАРАТИ И ДЕЗИНФЕКТАНТИ
ПРОФИЛАКТИКА НА ИНФЕКЦИОЗНИТЕ БОЛЕСТИ
КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ВЪЗБУДИТЕЛИТЕ
Инфекциозните болести у котката се причиняват от различни микроорганизми — бактерии (в широк смисъл на думата), към които се отнасят пръчковидни бактерии, образуващи особено устойчива форма — спора, кръгли коки и различно извити форми, от микроскопични гъби, от вируси, рикетции, микоплазми и др. Те се различават по своите биологични свойства и размери. Вирусите например са толкова малки, че могат да се видят само с електронен микроскоп. Бактериите, гъбите и микоплазмите в лабораторни условия се култивират на сравнително прости или по-сложни хранителни среди, а вирусите и рикетциите се развиват само вътре в живата клетка или тъкан (в кокоши ембрион или в специално приготвени клетъчни култури или постоянни клетъчни линии).
Общото за причинителите на инфекциозни болести е това, че те са способни да проникват в организма на животните (с малки изключения), да се размножават в него, а продуктите от обмяната на веществата и от разпадните процеси предизвикват едни или други болестни явления.
Патогенните микроорганизми попадат в организма на котката по различни начини; през повредената кожа и лигавицата, при това през съвсем малки, незначителни увреждания, често външно незабележими; през храносмилателния тракт — с храната и водата за пиене, чрез облизване на други животни и различни предмети; през дихателните органи — с капки, прах и т.н.
Болното животно е основен източник на възбудителите на инфекциозната болест, които се отделят навън с изпражненията, урината, слюнката, изтеченията от носа и очите, кожните отпадъци, със съдържанието на гнойници и т.н. Те не се размножават във външната среда, но дълго време запазват вирулентността си.
НАЧИНИ НА РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА ИНФЕКЦИОЗНИТЕ БОЛЕСТИ
Най-опасният начин на разпространение на инфекциозните болести е прекият, непосредственият контакт на възприемчивото с болното животно или със заразоносителя (при мирисане, ухапвания и пр.). Заразата се предава не само от котка на котка, но и от други видове домашни или диви животни, а в някои случаи и от човека. Болните котки могат да заразят други животни, както и човека. Болестите, които са общи за човека и животните, се наричат зооантропонози, антропозоонози или зоонози (бяс, лептоспироза, туберкулоза, бруцелоза и др.).
Често инфекцията се предава по въздуха при съвместно отглеждане на здрави и болни животни, както и чрез замърсени с екскременти от болни или от животни носители помещения, клетки, предмети, съдове, постеля, храна и вода. Понякога котките се хранят със заразено месо и мляко, които представляват особена опасност за заразяване с болестта на Ауески, туберкулозата и др.
Голяма роля в разпространението на инфекциозните болести играят и живите преносители: гризачи (мишки, плъхове и др.), насекоми, кърлежи и др. Собствениците на котки също могат механически да пренасят възбудителя на инфекцията.
За да се намали възможността от разпространение на заразните болести при котката, болните и съмнително болните животни е необходимо своевременно, незабавно да бъдат изолирани, а за болестта да бъдат уведомени ветеринарните специалисти.
ОСОБЕНОСТИ НА ДИАГНОСТИКАТА НА ИНФЕКЦИОЗНИТЕ БОЛЕСТИ
Навреме поставената диагноза е залог за успешна борба със заболяването.
Клинично изразената инфекциозна болест обикновено се съпровожда с редица характерни признаци. Един от тях е повишената телесна температура. Тя трябва да се измерва системно, когато се установи някакво отклонение в поведението на животното. У болните котки се наблюдава обща вялост, забавени движения, отказ от храна или променлив апетит, нарушения в стомашно-чревния тракт (повръщане, диария), учестено дишане и сърцебиене (ускорен пулс). Носното огледало често е сухо и горещо, погледът — тъжен, космената покривка — матова, разрошена, замърсена. Върху кожата е възможно да се появят петна, струпеи и корички. Видимите лигавици са или зачервени в различна степен, или бледи, жълтеникави, от ноздрите и очите усилено може да се отделя възпалителен ексудат. Понякога се наблюдават болестни прояви от страна на нервната система: необичайна възбуда, потрепервания, парези, парализи и т.н.
Освен клиничните признаци трябва да се отчитат и епизоотичните данни (времето и мястото на поява на болестта, характерът на протичане и разпространение и др.). Ако котката е умряла, ветеринарният специалист отваря трупа й и отчита патологоанатомичните изменения. При необходимост допълнително могат да се проведат специални лабораторни изследвания (изолиране на възбудителя на болестта, откриване на антитела в кръвта, заразяване на опитни животни и др.) или да се вземат алергични проби (например кожно въвеждане на туберкулини и т.н.).
БИОПРЕПАРАТИ И ДЕЗИНФЕКТАНТИ
У животното, преболедувало от инфекциозна болест, се изработва определена степен на невъзприемчивост, т.е. имунитет спрямо заболяването. Тази невъзприемчивост е обусловена от засилване на защитните сили на организма против възбудителя на заболя
ването, която се проявява с натрупване в кръвта и в другите биологични течности на специфични антитела, с усилена активност на фагоцитите — особени клетки, поглъщащи и унищожаващи микробите и т.н. Имунитетът може да бъде предизвикан и изкуствено. За целта в организма на животното се въвежда възбудителят на заболяването — с отслабена вирулентност (атенюиран) или убит с топлина, формалин и т.н. Получените биопрепарати се наричат ваксини и широко се прилагат за предпазване на животните от заболявания. Котката се ваксинира против бяс, инфекциозна панлевкопения и др. Възможно е използването на ваксина против една болест — Virocat (инфекциозна панлевкопения), против две, три или повече болести наведнъж — Feliniffa R (инфекциозна панлевкопения и бяс), Eclipse III КР-R (инфекциозна панлевкопения, ринотрахеит, калици-вирус и бяс), Leucoriffa (инфекциозна панлевкопения, респираторен синдром, херпес и калици-вирус) и много други.
След ваксинация имунитетът се развива на 10 — 14-ия ден и може да се запази от няколко месеца до една година и повече. За бързо създаване на имунитет и за лекуване на вече възникнало заболяване се прилагат специфичен серум или глобулини, които се получават от хиперимунизирани или преболедували животни (реконвалесцентни). След въвеждането на серума имунитетът настъпва веднага, но е краткотраен, продължава не повече от 2 — 3 седмици.
Трябва да се има предвид, че новородените котета получават защитни тела от своята майка, т.нар. „коластрален", или „майчин имунитет".
Тъй като болните животни и носителите в една или друга степен постоянно отделят микроорганизми в околната среда, едно от най-важните мероприятия в борбата с инфекциозните болести е дезинфекцията. Профилактичната дезинфекция се извършва редовно, периодично в помещенията, където се държат животните. При поява на заболяване системно се провежда текуща дезинфекция, а след ликвидирането му — прецизна заключителна дезинфекция.
Дезинфекцират се не само помещенията, но и всички предмети, с които котетата са били в контакт.
Средствата за дезинфекция са физични (слънчева светлина, особено преките слънчеви лъчи, пламък от поялна лампа, ултравиолетови лъчи от бактерицидни лампи, гореща пара) и химични (2—3 % разтвор на натриева основа, 2—3 % разтвор на формалин, 2 % хлорамин, 3 % лизол и др.).
Дезинфектантите се прилагат горещи (до 60—80 °С), изборът им зависи от причинителя на заболяването и условията на дезинфекцията.
ПРОФИЛАКТИКА НА ИНФЕКЦИОЗНИТЕ БОЛЕСТИ
За профилактиката на инфекциозните болести е необходимо да се съблюдават зоохигиенните и ветеринарномедицинските изисквания по отношение на качеството на храната и начина на хранене. Храната трябва да бъде пълноценна и разнообразна с достатъчно съдържание на витамини и микроелементи. Не трябва да се дава развалена храна или храна, получена от болни животни и заразоносители.
Не се допуска контакт между котета и други животни, особено болни, безнадзорни или скитащи, които често са носители на причинители на различни болести.
Лицата, които общуват с котетата, са длъжни да съблюдават правилата на личната хигиена (измиване и дезинфекция на ръцете и пр.).
РАДКА ПЕНЕВА-ТОДОРОВА
ИНФЕКЦИОЗНИ БОЛЕСТИ ПРИ КОТКАТА
София - 1995
АКАДЕМИЧНО ИЗДАТЕЛСТВО „Проф. МАРИН ДРИНОВ"
17:26 28.12.2004 г.
Коментари () |
|
|
|
 |
