|
.....моите книги за животните представляват усилието да поправя не само минали грешки, а и искреното ми желание да ги направя не само интересни с романтиката им, но и достоверни....
Д. О. Кърууд, 1916г.
Хищниците играят огромна роля в екологичните системи на органичният свят. Те заемат основно място в бологическата хранителна верига и са важни регулатори за структурата и числеността на останалите съобщества и групи животински представители. Неразумното им изтребване води до сериозни нарушения в трудно балансиращото се природно равновесие. Съдбата на едрите хищници, тяхното поведение и пътищата за направляване развитието на популациите им, привлича все повече вниманието на изследователите. Въпреки множеството обединяващи ги признаци, налага се отчитането и на специфично отношение към отделните видове. В този смисъл кафявата мечка винаги е будила интереса на природолюбителите с многообразието на своите биологически и етологически особености.
Столетия наред човек е преследвал мечката заради кожата, месото и в защита на домашните животни и земеделските култури. По изследвания на редица учени, костите от кафява мечка през послеледниковия период съставляват от 0,4 до 15,6 на 100 от костите на всички животни, добивани за храна в селищата на първобитните ловци. В по-късният период , отнасящ се към нашата ера, костите от мечките достигат 17,4 на 100.
Историята на взаимовръзката между хората и мечката са оставили дълбоки следи във вярванията, фолклора и изкуството. За много племена и народи тя е била олицетворение едва ли не на божество, символ и тотем. Далечните епохи мечката играела голяма роля в живота на древните ловци. Доказателство за белези на религиозни обряди в нейна чест са находищата на складирани в определен порядък мечи кости в Драконовата пещера край Енгадин, в Петровата пещера в Германия, пещерата Вилденманлинслох в Швейцария и др. Скална рисунка от ледниковия период в пещерата Ла Марш – Франция, изобразява мечка – човек, а в древния Китай „Гонителят на дракони“ Фън Сиен Шъ носи маска от меча кожа. Катлин е оставил картина, на която е изобразен индиански жрец, наметнат с кожа от мечка албинос. Култово поведение към мечката е регистрирано за редица племена и народи от Евроазиатския север – лапландци, чукчи, вогули, остияки, тунгузи, камчадели, племето аину от Япония, за северноамериканските индианци и др. На стенопис в Анадола е изобразена мечка, която ловците залавят с голи ръце. Вероятно това също е някакъв древен култ. От ранната палеолитна епоха произхожда черепът на мечка, намерен в пещерата Войчещув-Полша. Изпилените от човек кучешки зъби и резци на животното подсказват, че то е било отглеждано при домашни условия, вероятно с някаква обредна цел.
Както се вижда, култът към мечката в географско отношение е доста разпространен. Мечката е почитана от почти всички древни народи като господар на горите, като пратеник на върховния владетел на природата, като справедлив съдия. Като човека тя яде всичко, седи, ходи, плаче, а следата и е като тази на човека. Тя прилича на човека дори, когато е одрана. Надарена с изключителна памет, свръхестествена съобразителност и други човешки способности, мечката е будила интерес сред хората и в следващите епохи. И до днес над 60 места в Швейцария пазят на своя герб изображение на мечка. Доказателства за дресирани мечки могат да се посочат още през ІІІ-то хилядолетие преди н. е. в Южен Ирак. Там вероятно са ги използвали и като пазачи пред градските порти – вързани в рововете, опасващи селищата. Съществуват редица древни фрески и изображения, на които се виждат вързани мечки. Не е било необичайно свободното развъждане на мечки в дворците на Копенхаген, но след едно нараняване на дете от такава мечка подобна практика била прекратена. Често обаче се организирали двубои по повод на празненства с мечки и кучета, бик, лъв, глиган и други. За представление на тълпите мечки са били обучавани да танцуват и така във фреска съществува в ръкопис от 1150г. Мечки са разигравали почти всички странстващи цигани по света. Прочути мечкари били влашките, сръбските, руските и малоазиатски цигани. У нас трайни дири в мечкадарския занаят оставили някои цигански родове от Карнобатско. Малките мечета циганите гледали у дома си като членове на семейството. Научени под звуците на гъдулката да играят, по-късно те носели доходи на стопаните си.
Днес широко приложение в цирковата дресура на хищници заема кафявата мечка. Най – сложните комбинации, номера и съчетания изпълнява пред публиката именно мечката. Известната наша дресьорка Макси Нидермайер счита „котешките хищници по интелект за по-ниско поставени от мечката и дори тавана на техните възможности за най-ниското стъпало на възможностите при мечката“. Всички дресьори обаче са единодушни за неочакваността на реакциите, силната чувствителност, коварство и злопаметност на мечката. Това особенно се отнася за възрастните животни.
Автор: Райчо Гънчев
Коментари () |
|
|
|
 |
