|
Днес живеещата кафява мечка се е офрмила като вид наравно с пещерната, преди около 250-300 хиляди години. Нейната родина е била умереният пояс на Евразия, възможно е и самата Европа. Пещерната мечка се характеризирала със заседнал живот в пещерите, с предпочитание към растителната храна, а кафявата – към смесена растително-насекомна и месна храна и по-скитнечиски живот. Кафявата мечка се характеризира с големи размери – от 100 до 800кг. Туловището и е разположено на сравнително високи крака. Главата е по-голяма от тази на бялата мечка, по-широкочела и тъпо муцунеста. Челната кост е значително по-високо разположена над носовата част. Ушите са неголеми, закръглени, гъсто обрасли с козина и нестърчат на страни. Опашката е къса и не се вижда. Стъпалата са голи. Козината е дълга и гъста. Цветът варира от тъмнокафяв до черен и от светлосив до жълтопясъчен. В редки случаи на гърдите и по плешките има по-белезникав цвят. Такива петна са по-характерни за младите животни.
Видовият състав на кафявата мечка понастоящем е трудно да се установи. Описани са десетки видове и форми. Названието и е доста устойчиво – в Европа и Азия – кафява мечка, на Аляска – голяма кафява мечка, в САЩ – гризли, Русия – медвед, сръбски – медо, полски – миша, монголски – мазалай, френски – мартин и т н. В старобългарския език носи също названието мечка. Така се нарича и на сърбохърватски и в някои руски диалекти. Допуска се, че названието е образувано по звукоподражателен път и идва от глагола „меча“, „мякам“. Гризли, като вид кафява мечка ендимична само за Северно Американския континент, където повечето мечки обитават Аляска и Канадските Скалисти планини. В периода на колонизацията вида е бил почти унищожен. Днес в Западната част на САЩ гризли обитават само 3 щата – Айдахо (около 60 броя), Вайоминг (около 50 броя) и Монтана (около 450бр.). По последни данни в Йелоустоун обитават над 300 екземпляра и в Глейшир около 250 бр. Вероятно отделни екземпляри обитават щата Вашингтон и Колорадо. Най – заплашена от изчезване е Мексиканската гризли, от която са се съхранили десетина екземпляра по хребета Сиера Мадра.
Автор Райчо Гънчев
Коментари () |
|
|
|
 |
