|
Преди 8000 години, преди хората да започват да разчистват земята в големи мащаби, над 6 млрд.хектара (40% от земната повърхност на планетата), са били покрити с гори. Днес разкъсаното горско наметало на Земята възлиза най – много на 3.6 млрд.хектара, а всяка година се губят по още поне 14 млн.хектара, а може би и значително повече. Това е огромна еволюционна трагедия! Сред многото видове, за които се смята, че изчезват всяка година, по – голямата част от горските обитатели, главно тропически насекоми, които са лишени от местообитанието си. Горите изчезват много по – бързо, отколкото могат да се изучат – дори не знаем какво губим.
Състоянието на планетата 2000
Преди 8000 години, преди хората да започват да разчистват земята в големи мащаби, над 6 млрд.хектара (40% от земната повърхност на планетата), са били покрити с гори. Днес разкъсаното горско наметало на Земята възлиза най – много на 3.6 млрд.хектара, а всяка година се губят по още поне 14 млн.хектара, а може би и значително повече. Това е огромна еволюционна трагедия! Сред многото видове, за които се смята, че изчезват всяка година, по – голямата част от горските обитатели, главно тропически насекоми, които са лишени от местообитанието си. Горите изчезват много по – бързо, отколкото могат да се изучат – дори не знаем какво губим.
До този момент над 90% от горските загуби стават в тропиците – с толкова голям мащаб, че сякаш това вече не ни изненадва. През 1997 и 1998г.пожарите, запалени за разчистване на земя в Амазония, са погълнали над 5.2 млн.хектара бразилска гора, шубраци и савана – област, почти1.5 пъти по – голяма от територията на Тайван. В Индонезия през 1997 и 1998г. бяха подпалени близо 2 млн.хектара гора. Всичко това определено са новини, но ако се интересувате от опазването на околната среда, това са именно ужасните новини, които вече сте започнали да очаквате...
И все пак, нашите очаквания могат да ни насочат към вярното следствие, ако се приеме, че унищожаването продължава със същата скорост. А и значителна част от пораженията са скрити – те не си личат в обикновения анализ. Но след като вземете под внимание цялостното въздействие на щетите, може да започнете да се досещате за някои от изненадите, които биха могли да предизвикат. Да вземем например унищожението на Амазония. Над половината от останалата тропическа гора в света е разположена в басейна на Амазония, където се губят повече гори, отколкото където и да било другаде. А статическите данни за обезлесяването в района имат за цел предимно да проследя т превръщането на гората във ферми и стопанства. Този процес, обикновено започва със строежа на път , който “отваря” нова горска област за заселване. Фермерите разчистват парцели от гората край пътя и изгарят останките от сечището по времето на сухия сезон (юли – ноември). В Бразилия има огромен брой бедни, гладни за земя хора, а парцелите, които те откъсват от гората, бързо губят плодородието си – затова там има постоянно търсене на нова земя.
Но щетите, нанасяни на горите, обикновено се простират на доста по – големи територии от местата, които са “обезлесени” в традиционния смисъл на думата поради начина, по който се разгарят пожарите в Амазония. По време на “пожарния” сезон, пламъците често излизат извън обсега на сечищата и се промъкват до съседната гора. А там има части от горския плод, които по това време на годината са достатъчно сухи, за да се възпламенят. Повърхностните огньове не се качват по дърветата и не обхващат клоните – те пълзят само по пода на гората, на отделни места, а нощем угасват от понивените температури, като на следващия ден отново се подпалват. Те не убиват порасналите дървета, но са смтртоносни за малките дръвчета. Първоначалният повърхностен огън може да изтреби около 10% от живата горска биомаса.
След повърхностния огън количеството сянка намалява от около 90 на близо 60%, а от увредените дървета падат остатъци по земята, така че 1 – 2 години по – късно следващия огън на това място ще намери по – топла и суха земя. А тогава може да загине около 40 % от горската биомаса. На тови етап целостта на гората е сериозно увредена – лияни и трева започват да избуяват и стават леснозапалим материал. Следващият сух сезон може да заличи гората напълно.
В Амазония търговското изсичане нанася щети, сходни с тези от повърхностните пожари. В тази дейност нещата не са ясно определени – повечето от операциите по изсичане представляват т.нар. “селектиране” – най- добрите екземпляри от най – желаните дървесни видове се секат и извозват. Гората губи най – големите си дървета и понася щети от транспортирането – сложна мрежа от пътища я подкопава. Една операция за изсичане на амазонски дървета обикновено убива до 40% от горската биомаса, като по този начин се намалява горското покритие с около 50%, горският под се нагрява и става по – сух, а гората става все по – лесно възпламеняема. Но огромна част от щетите са все още неясни – оценките за обезлесяването се получават предимно от сателитни снимки и макар те да показват голяма част от подробностите, представа за цялостното разрушение дава картографският процес. Защото щетите, при които остават невредими повечето от горските корони или пък са замаскирани от шубраци, израстнали на мястото на дърветата, обикновено не се включват в оценката.
Увеличеното въздействие на ловуването е опразнило големи територии от тропическите гори, защото изсичането на дърветата привлича все повече ловци във вътрешността на горите. Ловът често замества изсичането – той храни дървосекачите, а излишъкът се продава като горски дивеч в градовете и селата. Този лов често е абсолютно безразборен – почти всяко същество от всякакъв размер е потенциален дивеч. Стотици и хиляди животни могат да станат плячка на един – единствен лагер на дървосекачи. В Република Конго годишният улов на 1 лагер от 648 души е изчислен на 8251 животни, което се равнява на 124 тона месо! А в тропическите гори на планетата бозайниците, птиците и земноводните играят много важна роля за оплождането на дърветата, за разпръскването на семената и за изяждането на други животни, които пък се хранят със семената на растителността. Ако ловът продължи със сегашното темпо, животните ще изчезнат заедно с някои тропически дървесни видове...
Скорошно изследване показва, че централноафриканската търговия с горски дивеч може да е поставила началото на от СПИН. Вероятно първоначалният гостоприемник на вируса HIV е била популация на шимпанзета в Камерун и Габон. А шимпанзетата в този регион се преследват предимно заради месото им. И както изглежда, една от болестите им сега преследва нас.. Появата на подобни тропически болести като СПИН и Ебола навежда на мисълта, че тропическото обезлесяване може да поднесе още изненади. Дали хората са сигурни, че вече са срещнали всички потенциални смъртоносни патогени, които обитават тези гори? Това е облог, който цялото човечество колективно прави всеки път, когато изсича нова част от горите.
Коментари () |
|
|
|
 |
