Днес това куче играе предимно ролята на домашен компаньон, а след специално обучение отличното му обоняние се справя лесно и при митническа работа с наркотрафика. Но то си остава и предпочитано ловно куче за някои хора в Германия. Вярно е, че късите му яки крайници не позволяват развиването на висока скорост при преследване, но за сметка на това този потомък на белгийския блъдхаунд и френския артезиен норман е упорит и смел.

Басетхаундът
По кървава следа

Днес това куче играе предимно ролята на домашен компаньон, а след специално обучение отличното му обоняние се справя лесно и при митническа работа с наркотрафика. Но то си остава и предпочитано ловно куче за някои хора в Германия. Вярно е, че късите му яки крайници не позволяват развиването на висока

скорост при преследване, но за сметка на това този потомък на белгийския блъдхаунд и френския артезиен норман е упорит и смел. А при специална проверка на способността на басетхаунда да открива кървава дивечова следа и човекът, и кучето здравата се изпотяват, но не затова изпитанието се нарича Schweissprufung (б.пр. – на немски основното значение на Schweiss е “пот”, а специалното – “кръв на дивеч”). Така ловците наричат кръвта на дивеча, а задачата на кучето е да следва постоянно и безпогрешно нейния мирис. В миналите години басетхаундът с голям успех е използван при лова на язовци и лисици.
Както бигълът и блъдхаундът и басетхаундът принадлежи към групата на ловните гончета и кръвоследници (VI група, FCI 163, регистрация от Великобритнаия) – той по рождение е надарен с много остро обоняние и изключителна издръжливост. Това куче на височина при холката достига до 30см, а теглото на мъжките индивиди е около 20кг. Женските басети са с малко по – леко тяло – до 17 – 18кг. Телосложението на кучетата е масивно и с доста удължен формат, шията им също е яка и масивна, а характерният дълъг гръб е леко огънат в средата. Дебелата кожа на басетхаунда е еластична, а косменото покритие има най – различна окраска, но е по – популярна трицветната – в кафяво, черно и бяло, като космите са къси и твърди, прилепнали към тялото.
Качествата на кръвоследника басетхаунд трябва да се затвърждават и тренират, а през дългите месеци на обучението неизбежно изтича и доста “човешка пот”. Ако кучето е показало обичайното си предразположение към такава работа или е издържало необходимата проверка, токава то може да бъде изложено на т.нар. “кръвен изпит”, а това изисква вече наистина нужното обоняние и можене от страна на басета и на водача. Следата за този специален изпит, възпроизведена само с 250мл дивечова кръв е дълга 1200 стъпки и представлява 3 (по възможност под прав ъгъл) завои и 2 ясно маркирани “леговища” на ранено животно, като е престояла най – малко 24 часа. На пръв поглед изглежда, че това е лесно за изпълнение, но все пак 1км се проточва твърде дълго време, щом се измерва в крачки. А и колко малко е ¼ литър течност, разпределена между 1200 крачки...Макар водачът на кучето да знае, че завоите отстоят на 100м един от друг, той няма никаква представа къде точно в гората се намират те. Това може да открие единствено неговият басет, чиито органи за обоняние трябва да работят на високи обороти. Защото през изминалите вече 20 часа известна част от възбуждащият мирис е отлетяла, и освен това, следта е престояла цяла нощ...А който е имал случай дам инава на здрач през гората, може би има представа колко лапи на животинки – големи и малки, могат несмущавани да минат през изкуствената следа, да оставят след себе си своя собствени мирис и на другата сутрин да създават истински обонятелни проблеми на подложения на изпит басет.
И така, следите за изпита в Хюнген – Норд са грижливо шприцовани от кандидат – съдия, под ръководството на собственика на ловния участък, Кристиан Фуко, акто преди това съдията за изпита Грац и помощникът му Михаил Чизлик са минали, за да направят план за следите и да съставят протокол. А това е полезно нещо, което помага на съдята по време на изпита да може точно да прецени поведението на кучето по отношение на следите.
Петте басетхаунда и техният френски “колега” -един “артезиен норман”, които в есенното утро се явяват за оценка на своя талант, правят впечатление на съвсем спокойни животни – никаква следа от сценична треска! По – скоро е налице въодушевлението, че се срещат на куп другари по раса. И времето е идеално – сухо и слънчево, теренът в гората – влажен, температурата – около 15ºС, листата на дърветата вече обагрени, но без следа от опадване. С една дума – идеално време и за двуноги, и за четириноги. Ловният участък – букова гора с естествено подмладяване и 20% бор, едва ли може да бъде по – подходящ терен, а и няма място за опасения, че изпитите ще минат без интригуващи подвеждания и объркване, защото в ловния участък има сърни и диви свине, зайци, лисици и язовци. След възпроизвеждане на следите, един сигнал на ловджийските рогове дава сигнал “старт” на първите 2 басета. А когато “шефът” сложи около врата му кръвоследния нашийник, кучето вече знае какво следва. И понеже при обучението тренировката с кръвта винаги се е увенчавала с успех и четириногия познава само одобрението и похвалите (а не насилието) скоро се получава впечатлението, че поне за басета (който в началото бива насочван към следата) вече започва истинско удоволствие.

Кучето не се вълнува дали сега ще издържи изпита или няма да го издържи – то просто ще има възможност, в края на краищата, да се покаже като истински ловец и съвсем очевидно се радва на това. Освен, ако днес при събуждането не е станало първо с лявата лапа и през целия ден му върви наопаки – тогава всички следи могат да му убягнат...Такова нещо се случва при кучета с характер като на басета и стопанинът може без съжаление да се примири със съдбата си. И да си спомни дните, когато и той не е искал да прави това, което околните са искали от него...
А къде започва следата, това вижда и двуногият, защото насреща на дървото виси табелка, а на земята ясно е маркиран надписът “Старт”. Освен това, на 100 крачки по – нататък виси втора табелка, която обяснява на водача, в коя посока е избягал дивеча. В случай, че се появи такова указание, “шефът” може да направи само едно: да държи кръвоследния повод, да се довери на кучеото си и да го следва, колото и невероятна понякога да му се струва посоката, която басетът ,забил нос в земята, следва. На подобаващо разстояние съдиите следват екипа от водач и куче, а също и няколко наблюдатели (със съгласието на водача), стъпвайки тохо, напръсти. Колкото правилно и коректно да бяха маркирани следите при изпита в Хенген – Норд, тях просто като че ли ги нямаше и някой от запотението двуноги пътьом се съмняваше в “честността” на своя басет, а на глас мърмореха: “Това не може да бъде”...”И все пак в повечето случаи така ставаше”... Разрешено беше на кучето 2 пъти да загуби следите, но басетите, на които това се случваше, май хич не си го отчитаха като някаква вина. Наистина, когато изтощената двойка най – сетне щастливо достига края на следите, където едно парче от дивеча възнаграждава кучето за неговото значително постижение – всички разногласия в екипа животно – човек веднага са забравени. Там въздъхват – кучето, с най – голямо доволство и съгласие, а двуногия му партньор вече може като знак за успеха да направи една “гънка” на панделката на ловджийската шапка. Когато двамата уморени герои се връщат при групата зрители на сборния пункт, естествено веднага започват след въодушевените поздравления и ловджийските разговори: как басетът се справял със следите, как е въртял опашка и как е подавал знаци, какво погрешно е направил и тълкувал пък водачът. И тъй, докато блаженото изтощено куче, лочещо вода, позволява за кратко време да му се възхищават (а след това копнее да си намери място за почивка), двуногите изпадат в пълно въодушевление при разговорите си.
Този изпит в Хенген имаше предимството да разполага с 2 групи съдии, всяка от по трима дъуши (сред тях и кандидат – съдии). Освен това, в проявата взеха участие и двама компетентни помощници, г – н Чизлик и г – н Ротбер, така че два басета със совите водачи можеха постоянно да разкриват зададените им следи. Изпитът завърши рано следобед, като 4 кучета го издържаха успешно: Емир от Швейцария, басетът артезиен норман и още два – Бумеранг и Мейнбридж! Те сияеха, или по – точно доволно мнахаха с опашка. След обяда в ловната хижа на собственика на ловния участък, съдиите се събраха и не само активните участници в изпитанието очакваха техните доклади, тъй като те обясняваха съвсем прецизно какво екипът е направил погрешно или правилно. Разбира се, който се страхуваше, че с публично направените коментари започва един скучен половин час, виждаше заблудата си още след първите изречения. Не се знае дали всички ловци и съдии притежават толкова силно чувство за хумор, но съдиите Шмид и Грац успяваха без усилие да обяснят малките и големите погрешни стъпки на двуногите водачи с толкова остроумие, че споменатите само кимаха доволно с глава. Особено одобрение получи младата участничка (за първи път) Уте Зееман, която със своя малък французин, с “отлични ловни маниери”, само за 35 минути успешно ракри следите. А кучето, както и неговите колеги, приемаха невъзмутимо похвалите и като че бяха готови още веднъж да се спуснат по дългата следа. Бурнхард Зайбел, първият председател на клуба на басетхаундите в Германия благодари на всички съдии, помощници и участници за отлично организираният изпит, след това още веднъж прозвучаха ловджийските рогове, при чийто звук някои кучета не можаха да сдържат своя “коментар”. Един “кръвен изпит”, особено когато човек има щастието да съпреживее и неговата подготовка и да може да разпитва и разговаря със съдии, ловци водачи нак учета, е само по себе си впечатляващо преживяване. Обаче това, което най – ме зарадва, беше въодушевлението на кучетата и техните водачи.

Страхотно е човек от натура да схване колко радостно един басет възприема следите, с каква страст следва “заповедта” на своя нос и как е неспокоен, когато за кратк осе отклони и как отново е наясно със себе си, когато обонянието го е върнало в правия път. И колко дълбоко задоволство излъчва кучешката природа, когато накрая животното след дълги усилия достига целта, а именно – края на следите с поставеното там перче дивеч. Да! Който преживее това вдействителност, той с недоумение клати глава, сещайки се за прословутите реклами по магазините и си мисли: “Wie so hush puppy?” (как така “тихо” кученце – нем.). защото няма нищо по – чуждо на природата на басета от ленивата, дезинтересирана и абсолютно безполезна дрямка на дивана. Или пък изтягането на възглавница в автомобил – картинка, точно за реклама... Не само участниците, но и четириногите зрители на изпитанията в Хенген, Германия, не биха могли по – ясно да покажат, че точно басетът е “истинско” куче, чиято ловна природа е справедливо да се признава, насърчава и развива. Е, не всеки собственик на басет трябва да стане ловец или да подготви любимеца си за озпити, но на това куче наистина трябва да се даде шанс да задоволи ловната си страст!

Използвани са препечатки от сп."Обичам те, животно", издател:ЕТ "Животно"

ГАЛЕРИЯ БАСЕТ

Авторски права : Елисавета Петрова http://www.bassetbg.hit.bg/

Коментари (0)

Напишете коментари

Заглавие

Коментар

Добавяне на коментари