|
В наше време спаньолите представляват внушителна група от различни породи – това са предимно ниски, дългокосмести и дългоухи кучета. По всяка вероятност, техните родоначалници, както и предците на сетерите, са дългокосместите, средноголеми испански кучета с клепнали уши, чиито прадеди се използвали за лов на патици и зайци. Те били внесени в Европа и Англия от кръстоносците през XIV – XV век. А по – късно, с разпространението на огнестрелното оръжие, тези ловни кучета започнали да се променят (вкл.и външния вид), защото и характерът на работата се променил, в зависимост от новите условия.
БРЕТОН СПАНЬОЛ В наше време спаньолите представляват внушителна група от различни породи – това са предимно ниски, дългокосмести и дългоухи кучета. По всяка вероятност, техните родоначалници, както и предците на сетерите, са дългокосместите, средноголеми испански кучета с клепнали уши, чиито прадеди се използвали за лов на патици и зайци. Те били внесени в Европа и Англия от кръстоносците през XIV – XV век. А по – късно, с разпространението на огнестрелното оръжие, тези ловни кучета започнали да се променят (вкл.и външния вид), защото и характерът на работата се променил, в зависимост от новите условия. В крайна сметка, по пътя на кръстосването, с течение на времето, били оформени 2 групи от специализирани ловни кучета: сетери, отнасящи се към групата на “търсещите със стойка”, и спаньолите, които фактически са своеобразни гончета – птичари, работещи без стойка, но притежаващи вродена способност към “разузнаване” и апортиране на дивеча. Спаньолите работят и във вода, и на сушата, без да се притесняват от гъстата растителност. Тези кучета действат по особен начин – за тях е характерна внимателната, прокрадваща се походка към подушения дивеч. Вдигането на птиците “на крило” става без командата на ловеца.
Спаньолите много обичат водата, отлично плуват и работят упорито. Те търсят в умерен галоп, а сред високите треви или храсталаци подскачат по много характерен начин, за да се ориентират. Тези породи кучета добре се разбират с останалите домашни животни и лесно се транспортират.
Бретон спаньолът се отличава най – вече с отличното си обоняние и голяма чувствителност! Той е чест победител в полевите изпитания в САЩ. Това красиво и пъргаво куче е разпространено доста в САЩ, а също така се радва на голяма популярност във Франция, от където идва и името на породата (областта BRETON LA BRETAGNE). В останалите части на света се среща по – рядко – в Англия е почти неизвестно! “Бретонецът” е единственият представител на спаньолите, признават още през 1931г в САЩ от Американския кенел клуб.
Втората част на названието напомня за корените на тези кучета – някои специалисти направо ги определят като испанско куче, докато други предполагат, че породата е формирана в гористите местности на Аргоа, Бретан. Много от ловните породи – сетери, пойнтери, а също и спаньоли, произхождат от старите “спортни” кучета на Испания. Най –общо казано, задачата на спаньолите е да “вдигат” набелязаните за острел птици, но бретон спаньолът е едно от изключенията сред тях, защото той обикновено подплашва набелязаната цел по посока на ловеца, а след изстрела прилежно я донася (апортира). Всестранно развитото куче напомня по строежа на тялото си повече на сетер, отколкото на останалите по – дребни спаньоли. “Бретонецът” е много енергично животно и впечатлява с “разумното” изражение на муцуната си. Понякога се появяват проблеми в отношенията с това лесноранимо създание – то изисква “меко” отношение.
Въпреки че породата е призната едва през 1907г във Франция, още в средата на XIX век кучетата били любимци на бракониерите – те лесно се справяли с търсенето и откриването на дивеча. А през последните столетия английската “пойнтерска” основа е доведена до такава селекция, че акцентът пада върху точно определени характеристики. Бретон спаньолът е работно куче, което е и много добър домашен приятел. Той е средноголям, дългокосмест, с квадратен формат и работи със стойка. Обонянието му е много силно развито, а неговата жизненост и веселост са безгранични. Човек трудно може да го извади от водата, а ако това стане “бретонецът” ще ви погледне невинно с интелигентните си очи и ще продължи да вилнее из храсталаците. Чъпреки това, както повечет ловни породи, дългата съвместна работа с човека е формирала модерен, изпълнителен сътрудник. Тази порода обикновено се отнася недоверчиво към чуждите хора. Бретон спаньолът има нужда от дълги разходки и е най – щастлив, когато може да работи. Кратка характеристика Черепът на това куче е среднодълъг, със закръглена форма, с пропорция ширина към дължина 3:2. Стопът е слабо очертан, а челото на кучето е плоско и с лек наклон. Муцуната е леко заострена – тя е по – къса от черепа. Линията на носа на бретон спаньол е права или леко извита. Среднодългите уши са високо поставени и широки в основата. Очите с интелигентно изражение, са кехлибарени или кафяви на цвят, но в никакъв случай – изпъкнали. Те са добре защитени с вежди. Носната гъба е широка, с големи ноздри и обикновено има цвета на най – тъмните части на тялото. Устните прилягат плътно, като горните покриват леко горните.
Бретонът спаньол има къс, прав гръб и мускулести, полегнали рамена. Вратът на това ловно куче е среднодълъг, а гърдите са широки и дълбоки, достигащи до лактите. Крупата му е мускулеста – същото се отнася и за крайниците, като скакателните им стави са добре изразени. Крайниците са обути в “гащи”, а лапите им са здрави, с извити пръсти – между тях има богато окосмяване. Фината прилепнала космена покривка на този симпатяга е гъста, леко вълнообразна, но не е много къдрава! Цветът й е бял (с оранжеви или кестеняви петна), бял с черни петна. Срещат се и екземпляри с трицветна окраска. Опашката се купира с дължина около 10см. тя следва линията на гърба (когато кучето е спокойно виси отпусната). Понякога малките кученца се раждат и с къса опашка. Косменото покритие трябва да се разресва ежедневно с четка.
За недостатъци на бретон спнаьола се считат дългата, масивна муцуна с черн нос, много светлите очи, с също така и задните крайници, без ясно изразени скакателни стави. Мъжките кучета са с височина при холката до 52см, като не бива да са по – ниски от 46.5см. идеалната височина е 49 - 51см, като женските животни са по – дребни – 47.5 – 50см.
Използвани са препечатки от сп."Обичам те, животно", издател:ЕТ "Животно"
Коментари () |
|
|
|
 |
