|
Британското куче с чар и сила В Англия булмастифът все повече и повече се налага в последно време като куче за “индивидуалисти” – толерантен верен другар за свободното време или за извънградските малки жилища и вили. Булмастифът в Германия Булмастифът не е стара порода – за нейно начало се считат първите години на XX век в Англия. Кучето произхожда от т.нар. “малък мастиф”, който съществува от по – ранните години, но развитието и развъждането на тази порода е били изоставено. От нея произхожда днешният булмастиф, който се определя от познавачите като силно, спокойно и недосаждащо куче без претенции.
БУЛМАСТИФ Британското куче с чар и сила В Англия булмастифът все повече и повече се налага в последно време като куче за “индивидуалисти” – толерантен верен другар за свободното време или за извънградските малки жилища и вили. Булмастифът в Германия Булмастифът не е стара порода – за нейно начало се считат първите години на XX век в Англия. Кучето произхожда от т.нар. “малък мастиф”, който съществува от по – ранните години, но развитието и развъждането на тази порода е били изоставено. От нея произхожда днешният булмастиф, който се определя от познавачите като силно, спокойно и недосаждащо куче без претенции.
В първите години от развитието на породата, булмастифът е използван като неподкупен спътник на горските надзиратели в Англия при преследването на бракониери и крадци на дървен материал. Затова англичаните са го нарекли “играч под прикритие – нощно куче”. Тъмнооцветената окраска на косменото покритие, “преливащо като река”, е допълнителна маскировка при преследването.
Булмастифът се определя като безстрашно, неподатливо на уплаха независимо куче. Той има собствена воля и понякога може да стигне до “твърдоглавство”, но това е преодолимо – с него можем да се разберем. Ако веднъж се регулират взаимоотношенията с животното (в смисъл на респектиране от стопанина), тази склонност към “своеволие” може да се счита за изчистена от неговото поведение. Подобно на отглежданите и възпитаваните в Германия ротвайлери и немски овчарски кучета, булмастифът възпроизвежда достоверно всичко, което е научил, независимо колко време е минало от обучението му.
В Германия тази порода навлиза късно – едва след Втората световна война, и тогава проявяват интерес само 1 – 2 развъдника. Едва в средата на 70 – те години на XX век започва целенасоченото и разширено отглеждане на булмастифи. Най – изявен в това отношение беше развъдникът на кучета “Антонов”. Към 90 – те години тази порода вече се отглежда в около 20 развъдника в Германия. Така че, търсенето и предлагането на малки кучета е балансирано и има възможност да се задоволяват желанията на купувачите. Булмастифът се развъжда и в Холандия, Белгия, Дания, Финландия, като между селекционерите (както и в самата Германия) се поддържат взаимни връзки. Външен вид Булмастифът е куче с големина над средната, с изразена атлетичност. Той е активно действащо животно. Теглото на женските животни се движи около 50кг при височина на раменния пояс около 60см, докато мъжкият булмастиф може да тежи до 65кг, а височината при холката е до 70см. оцветяването на косменото покритие трябва винаги да бъде “чисто” – окраската има преобладаващ светложълт цвят или е преминаваща в леко подчертано червеникаво (до тъмно), на вертикални ивици в сив цвят. Тук мненията на любителите се разделят – както при отглеждачите, така и при купувачите има защитници и привърженици на клона “чисто оцветяване” (без вертикални ивици). Стандартът на породата не привилегирова цветната окраска, особено в кръга на развъдниците, които са в непосредствена конкуренция. Булмастифът импонира със своя типичен широк череп с къса чипа муцуна и характерна тъмнооцветена маска и очи. Неговите гърди са широко поставени на здрави крайници. Абсолютно задължителна за кучетата е изразената мускулатура, която при движение “играе” и потвърждава спортно – динамичното натоварване на кучето – този белег е съществен и определящ. Булмастифът има къс и здрав гръб и широки хълбоци, а неговата опашка достига до скакателната става. Задължително изискване за тази порода е ясното подчертаване на мускулната маса – тя трябва да е ясно подчертана и пластична, като при движение играе и определя общия изглед на спортната динамика на кучето.
Булмастифът обича движението, както близо до велосипед, така и без водене на повод по време на продължителна разходка. Той обича водата и е сравнително нечуствителен към студ и горещина, което стопанина трябва да има предвид. Характер и поведение Както всички едри кучета, булмастифът се нуждае от движение и това се отнася както за подрастващите, така и за възрастните животни. А за доброто развитие на мускулестото му тяло е необходим по – голям терен. Но от друга страна, импозантното куче може да се отглежда и в градско жилище, ако някой от семейството успява да се грижи за удължените разходки – не по – малко от 2 часа и половина дневно.
Булмастифът охранява “собствения терен” надеждно – това е неподкупно животно, която няма обичай да лае, но съобщава за намеренията си на чуждите кучета и за готовността си за защита на територията си “оптично” и “акустично”. Но същевременно той е готов да приеме “чужденците”, ако те са съпроводени от стопанина му. Тогава булмастифът е чаровен – изразява откритост и свободен дух, приятелски контактен е до ласкателство, а с особено предимство се “ползват” семействата с деца, когато му направят посещение. Да, общуването с деца е безрпоблемно, а стигне ли се до спречкване, кучето отстъпва назад. Не е наблюдавана склонност към ухапване на човек при представители на тази порода, освен ако по време на фазата “пазене” при обучение не се правят грешки при общуване с хора.
Не по – малко важно е отношението на булмастифа към други кучета и останалите домашни животни. Нравът на тази порода поначално е свързан с партньорство в работата, което винаги го прави приятен спътник. Необходимо е навременното въвеждане на малкият домашен любимец в кучешки общества, както и съвместен живот с котките. Младите животни трябва да имат много контакти с други кучета, за да не се появи по – късно склонност към сбиване. Самучувствието и силата на блумастифа, както и постоянното му превъзходство, не трябва да ее демонстрират навсвякъде и непрекъснато.
Ако се наложи смяна на мястото или терена, булмастифът приема това с невъзмутимост. При къси и дълги тренировки той не показва нито невротични реакции, нито хистерия, ако условията се променя или липсва обичайното обучение, но това куче наистина много обича тренировките на собствен терен.
Булмастифът е напълно дееспособен, когато се намира в заградено място – с будния си интелект, привързаност и вярност,той желае да бъде при домашните си, особено през нощта. По – ясно казано – това куче трябва да има място за спане в рамките на жилището, над което постоянно бди. Една малка подробност в неговото поведение е тази, че ако е отглеждано в кучкарник, то не се влияе от общото поведение на кучетата и се чувства най – добре в една “запазена”, специално монтирана колиба, в която може да се оттегли на спокойствие от терена.
Булмастифът е префектно куче за пътуване. Той се движи безпроблемно с часове, безпроблемно се транспортира, без да издава звук. Едрото животно притежава висока степен на адаптация и увереност. Внимание! Когато някой упорито и досадно необосновано се стреми да се сприятелява с тях, мъжките булмастифи преминават обикновено към защита.
Боксът, в който ще пребивава кучето при дълго пътуване, трябва да е изграден от стабилни стени, изплетени от тел. Естествено е, че когато става дума за семеен автомобил, той трябва да бъде по – голям, за да може кучето да се върти и разполага, както в бокса. Булмастифът пътува също с удоволствие в лодка, няма проблеми при летене, не изпитва ужас от асансьори и автобуси, като открити стълбища и други “приятни придобивки” на нашата цивилизация. Стопаните трябва да имат възможност да приложат в подходяща възраст всички придобити в практиката знания. Тогава булмастифът действа като придружител на хората навсякъде – по всички пътища и пътечки.
Всекидневното “обслужване“ на симпатичния булмастиф е лесно – късата твърда космена покривка изисква малко грижи, главно изчеткване по посока на косъма. При хранене булмастифа също е без особени претенции. Друга особеност при това куче е грижата за очите – регулярно трябва да се прави оглед и може понякога те да се почистват.
Типичните заболявания при породата не са известни. Дисплазията на тазобедрената става не играе никаква роля като заболяване, ако са налице последователни грижи при отглеждането на животното. Развитие и поведение Както всички едри породи кучета (а също и по – късно селекционирана), булмастифът има възрастова граница на развитие около 2 – 3 години. Това трябва да се вземе под внимание при първото покриване на кучката. Опитно е установено, че при първите две раждания често новородените са над 8 наброй – 12 – 14, но след това броят им се “нормализира”.
При мъжките кучета възпитанието трябва да започне на възраст 6 – 8 месеца, като се внимава да не се избързва. В това отношение булмастифът не прилича на добермана или на немското овчарско куче. За препоръчване е при завършване на обучението да бъде проведен “изпит”, т.е, обучението не е преминало символично. Отклонение на тези случаи на обучение са т.нар. “кучешки спорт” или “куче пазач” – булмастифът с неговата огромна сила на захапване и теглото си внушава респект и едвали е необходимо да прилага тези качества като помощник и водач. Но изненадваща е възможността при булмастифа за повеждането по следа (при неговия широк и чип нос).
За съжаление, възрастовата граница на живот при представителите на породата е в рамките на десетина години, но подобна е тя и при другите едри породи. Но времето, прекарано заедно с булмастифа, води до един особен феномен – едва ли някой, който е притежавал такава порода, може да се освободи от нейния чар и да не се върне към нея. Този съкратник и другар по служба на Британския остров е навлявъл в сърцата на своите привърженици от континента. Използвани са препечатки от сп."Обичам те, животно", издател:ЕТ "Животно"
Коментари () |
|
|
|
 |
