|
Това е сравнително млада порода, ненавършила още един век – утвърждаването й като самостоятелна раса е започнало едва в началото на 20 – те години на нашето столетие. По това време ловните закони в Естония забранявали на ловците да ловуват с едри, мощни гончета, които продължително време преследвали сърните и ги изтощавали физически, независимо че подгонените животни често успявали да се измъкнат. Затова селекционерите се насочили към развъждането на гончета с по – нисък ръст от средния – под ръководството на известния кинолог Смелков започнал системен подбор по създаване на “специално: куче.
Естонски гончета Това е сравнително млада порода, ненавършила още един век – утвърждаването й като самостоятелна раса е започнало едва в началото на 20 – те години на нашето столетие. По това време ловните закони в Естония забранявали на ловците да ловуват с едри, мощни гончета, които продължително време преследвали сърните и ги изтощавали физически, независимо че подгонените животни често успявали да се измъкнат. Затова селекционерите се насочили към развъждането на гончета с по – нисък ръст от средния – под ръководството на известния кинолог Смелков започнал системен подбор по създаване на “специално: куче. Кръстосвайки местните дребни гончета с представителите на породата бигъл, с дребни швейцарски гончета и даже с фоксхаунди, естонците успели да създадат такава интересна порода, която по размерите си “удовлетворявала” закона, а по ловните си качества – ловците. Новото куче било наречено “естонско гонче”, а стандартът му бил приет през 1954г на киноложки конгрес в бившия Съветски съюз.
Естонските гончета са сравнително ниски кучета, със здраво и сухо телосложение. Окраската им може да бъде разнообразна – черно – бяла с червеникът оттенък, рижо – бяла или кафяво – бяла на едри петна. Най – често черният цвят е разположен по гърба на кучето и има формата на покривало. Мъжките индивиди са високи 45 – 52см, а женските са с около 3см по – ниски. Главата на естонското гонче е с неширок череп и леко косо поставени очи. Гърдите му са широки, бъчвообразни, отпуснати до лактите. Тези кучета изглеждат малко изтеглени по дължина, тъй като отношението на дължината на трупа към височината за мъжките е 108 – 110см, а за женските – 110 – 112см. Крайниците на гончето са прави и успоредно поставени, а лапите са здрави и стегнати. Ноктите им са насочени право надолу. Гърбът на кучетата е прав и широк, опашката е среднодълга, дебела в основата си и изтъняваща към края, като достига скактелната става.
Това куче има малко затворен и “сериозен” характер. Той е отличен пазач – добре охранява дома и вещите на стопаниан си, като силно се привързва към малките деца. По време на лов е темпераментен, упорит преследвач и почти никога не изпуска уловената веднъж прясна диря. Гласът на естонското гонче е ясен, с много красив тембър (нисък за мъжките и по – висок за женските) и се чува надалече в гората. Тези кучета са твърде “скорозрели” и на 5 – 6 месеца вече започват да гонят зайци и лисици.
Всички тези добри качества не могат да не заинтересоват нашите ловци и кинолози. Още повече, че малките размери на гончетата ги правят много удобни за отглеждане в стая, което е многфо важно за градските ловци, неразполагащи с широк двор. Дребният ръст на “естонците” е много удобен и за превозването им в автомобили. Добре дресираното куче е послушно и знае отлично мястото си вкъщи – то никога няма да вземе да досажда на стопаните си по време на хранене, въртейки се около масата и просейки някакво лакомство. Но ако е било разглезено още на млада възраст, нещата не стоят точно така...
Естонското куче е подходящо както за единично гонене, така и за работа в група с други гончета. Поради “силния” си нос то бързо открива дневната лежка на дивеча, особено на дивите сивне, а след това упорито и бавно ги преследва, облайвайки спрелите на място животни. Именно поради това си качество кучето е едно от най – подходящите гончета за дресировка и настървяване за лов на глигани. Използвани са препечатки от сп."Обичам те, животно", издател:ЕТ "Животно"
Коментари () |
|
|
|
 |
