|
Когато ескимосите преди около 2 000г напуснали Сибир и през Беринговия пролив достигнали Аляска, били придружени от своите кучета. Пътуването било дълго и след много препятствия завършило чак в Гренландия, където и до днес тамошните жители не могат да си представят без своите впрегатни кучета. В онези далечни времена ставало дума за така наречените “ескимо кучета”, които нямали уеднаквен външен вид, защото техните стопани повече се вълнували от качествата им на впрегатни животни, издръжливости невзискателност към лошите условия.
Гренландското куче Когато ескимосите преди около 2 000г напуснали Сибир и през Беринговия пролив достигнали Аляска, били придружени от своите кучета. Пътуването било дълго и след много препятствия завършило чак в Гренландия, където и до днес тамошните жители не могат да си представят без своите впрегатни кучета. В онези далечни времена ставало дума за така наречените “ескимо кучета”, които нямали уеднаквен външен вид, защото техните стопани повече се вълнували от качествата им на впрегатни животни, издръжливости невзискателност към лошите условия. Най-важно било кучетата да могат да преживяват в трудни зимни условия! Тези животни намирали главното си приложение там, където превоза на товари ставал с шейни. Те обачи били използвани и като незаменими помощници при лова на различни по видове дивеч сред ледената пустош – гренландските кучета надушвали дори тюлените под снега и леда. При лова на мечки или елени, хората гонели дивеча с шейни и чак след изтощаването и настигането му, срещу него се пускали няколко кучета – те помагали на ловеца да се справи с плячката си. Тези уникални кучета спели през нощта заедно, като се притискали едно в друго, покривали муцуната си с опашката и се оставяли снегът да ги засипе. Специфичният им тип козина ги спасявал – животните издържали ужасяващи темперетури, които достигали –50ºС. Изключително интересно е, че гранландските кучета при всякакъв вид работа успявали да се справят, получавайки много оскъдна храна. Хората били моного зависими от тези четириноги приятели, които им помагали при пресладването, при залавянето на плячката, а след това и при транспортирането на тежките елени и бели мечки. Това било единственото транспортно средство по тези места. Като се има в предвид, че живота на самите хора не е бил никак лек, очевидно е, че тези кучета са били изключително непретенциодни и са се задоволявали с много малко храна. Човек лесно може да си представи как и такъв “суров” тип кучета могат да свикнат с модерната цивилизация – процеса на социализация в нашия свят за тях е доста труден и протича през няколко генерации. Тези животни са малко по-агресивни към своите събратя и трябва да се отбележи, че те доста трудно свикват в “нормални” условия – видно е, че са запазили доста от харакера на своите предци – вълците. В контакт с четириногите “гренландци” най-важно е във всички случаи човек да си изгради ролята на “алфа” куче, което да води глутницата – дори да става дума за сравнително простите взаимоотношения само между стопанин и едно животно. Ако това стане, почти е сигурно, че проблеми няма да има. Описание Гренландското куче е със здрав строеж и веднага се вижда, че има силна конструкция. То носи широката си глава гордо, а очите му са с много бодър и буден поглед. Ушите му са къси, със заоблени върхове и са много подвижни. Силния гръб е къс, крайниците са яки, а лапите им са сравнително големи. Косменото покритие на гаренландското куче е много гъсто, като поккосъма е изключително гъст и мек. При окраската се допускат всички цветове. Мъжките индивиди са високи около 60 см, а женските около 55см. Взето от “Обичам те животно”.
Коментари () |
|
|
|
|