|
От литературните източници става ясно, че още в края на XIX век (още преди 1890г.) белгийските пастири са притежавали умели, темпераментни и непретенциозни овчарски кучета, с височина на тялото около 50 – 55см. Издръжливостта и устойчивостта на лошите атмосферни условия, какот и скромните изисквания били присъщи на тези животни, също както и изключителната концентрираност върху действията на техния стопанин.
Грьонендал
От литературните източници става ясно, че още в края на XIX век (още преди 1890г.) белгийските пастири са притежавали умели, темпераментни и непретенциозни овчарски кучета, с височина на тялото около 50 – 55см. Издръжливостта и устойчивостта на лошите атмосферни условия, какот и скромните изисквания били присъщи на тези животни, също както и изключителната концентрираност върху действията на техния стопанин. Възникване на породата На 15.11.1891г. проф. Реул от гр. Курегхам организирал първата изложба на белгийски овчарски кучета, които по това време доста се различавали от днешните както по цвета на окрсската, така и по структурата на косменото покритие. Така се поставило началото на целенасоченото развъждане на породата белгийска овчарка. На изложбата участие взели 117 кучета, като дългокосместите екземпляри били предимно черни, по – рядко кафяви, червеникави или сиви. Проф. Реул обяснил на притежателите им каква е неговата представа за идеална белгийска овчарка и ги помолил да използват развъдната дейниост само кучета с еднакъв вид космено покритие, без да обръщат внимание на цвета му.
Малко преди това, през 1889г. притежателят на овчи стада Бернартс от град Юкл (на юг от Брюксел), купил импозантното черно овчарско куче от Feluy – Arquennes и го нарекъл Riccard di Uccle, което след време покрило известното дългокосместо женско овчарско куче Petite, притежание на благородника Никола Рос от Грьонендал (в превод – зелена долина), край Брюксел. От тази връзка на бял свят се пявило кучето Дук (Duc de Groenandel), родено през май 1893г. То било черно, с бяло петно, средноголямо, с аристократична стойка на тялото и горда крачка. През 1898г. в Брюксел проф. Реул избрал за най – добри екземпляри именно Дук и неговата сестра Марго. Така Дук станал прародител на всички грьонендали, а част от неговите потомци били използвани при селекциониране на разновидността тервюрен, която се отличава от грьонендал само по цвят на окраската (червено – кафява и сива, с тъмна глава).
По това време селекционерът Смитс отглеждал около 30 кучета – неговата селекция била изцяло заложена на роднинска кръстоска по права линия. Женското куче Baronne (също сестра на Дук) по – късно било покрито от бащата Piccard, а Marza, сестрата на Baronne, била свързана с полубрата си Carl. Местното наименование “грьонендал” се запазило за “черните” белгийски кучета, въпреки че по – късно те били отглеждани и в други страни. А офоциално те получили своето име през 1898г., въпреки че първата селекционерска киноложка организация в Белгия съществувала вече 7 години. Първият стандарт бил изготвен през 1892г. – в него се допускали всякакви цветове – от червеникав, чак до черен. През 1907г. грьонендалът се появил и в САЩ.
По това време пред елегантността предимство имали издръжливостта при продължителна работа и лошо време, както и приспособеността на тялото за големи натоварвания, но разбира се, още в началото имало кучета, в чиито екстериор не липсвал и финес. В следващите години били предприемани опити да се подобри външният вид на грьонендала, за да може това силно и интелигентно животно да бъде не само “работен инструмент”, но да придобие елегантния и хармоничен строеж на тялото, с който се характеризира днес породата. През времето от 1892г. от 1989г. (когато за последен път е допълнен стандартът), е коригирана само големината на кучетата и са установени цветовете на окраската.
Най – големият проблем в изсторията на всички белгийски овчарки бил техният цвят. Обаче винаги, когато състоянието на селекцията на кучетата се влошавало (най – вече в следствие на войните), стандартът търпял промени, за да могат (също както в миналото) да се кръстосват дългокосместата черна белгийска овчарка (грьонендал) с дългокосместата червеникава, жълтеникава или сива, с черни краища на косъма разновидност тервюрен или късокосместата червеникаво – жълта, с черна маска разновидност лакеноа – по този начин бил гарантиран достатъчният брой животни за по – нататъчно съществуване на разновидностите белгийски овчарски кучета. Из стандарта Грьонендалът е хармонично куче с квадратен формат на тялото – той е интелигентно и издръжливо животно. Благодарение на хармонията на своите телсени пропорции и гордо вдигнатата си глава, грьонендалът предизвиква впечатление за елегантна масивност, което идва от факта, че той е типичен представител на работна порода.
Освен своите вродени качества на защитник на средата, той е и отличен охранител на семейството. Грьонендалът е внимателен и наблюдателе, а погледът му издава интелигентност.
Големина. При мъжките кучета височината при холката е 60 – 66см, тегло – 30кг, а при женските – 52 – 62см, тегло – 25кг.
Глава. Тя е добре оформена и изразителна, не прекалено дълга, като черепът и муцуната са с приблизително еднаква дължина.
Муцуната. Постепенно се стеснява към носната гъба, челото е леко изпъкнало, скулите са слабо подчертани, а устните са добре прилепнали и тъмно пигментирани. Грьонендалът има здрави челюсти с ножицовидна (нормална) захапка, като се допуска и клещовидна постановка на зъбите. Ушите му са сравнително малки и триъгълни, високо поставени и изправени. Очите на това белгийско куче са тъмни, с леко бадемовидна форма, средноголеми, а погледът е жив, интелигентен и като че ли “питащ”.
Тяло. Дължината му трябва да отговаря на височината на кучето при холката, т.е. то е квадратен формат. Характерни за грьонендала са дългите, скосени плещи, добрата линия на гърдите и изразителната холка. Представителите на породата имат широк гръб, който е равн и мускулест, а коремът е не много увиснал, нито пък прибран, както при хрътките – той се свързва с хармонична линия с гръдния кош.
Опашка. Тя е силна в основата си, среднодълга и висяща, стигаща до скакателните стави, като краят й е леко извит нагоре. При проява на внимание или движение кучето я повдига по – високо.
Крайници. Предните са със сухи и силни мускули, дълги и добре замускулени пред лакътя. Задните крайници са силни, без излишна маса, с широки и много мускулести бедра, като метарзусите са дълги, широки и мускулести, с ниско разположени силни глезени.
Лапи. Те са кръгли, с еластични възглавнички и с тъмнооцветени, здрави нокти.
Космено покритие. При грьондела козината е къса на главата и на външната страна на ушите. Косъмът е дълъг и гладък по тялото, по – дълъг и по – гъст по шията и гърдите, където образува грива, а подкосъмът е плътен и е добра защита срещу стмосферните условия. Характерни са снопчетата от косми вътре в ушите. Много дълга е космената покривка на задните крайници, която образува т.нар. “потурки”.
Окрска. Изцяло черна, като малко бяло петно на гърдите се счита за дисквалифициращ дефект.
Важен детайл! Стандартът на тази белгийска овчарка препоръчва тя да има дълги мускулести крайници, с малък ъгъл на скакателните стави. Глезенът трябва да е ниско разположен, широк и мускулест, което е морфологичен детайл, имащ своето значение. Такива крайници, с леко заъглени скакателни стави са причината белгийската овчарка да изглежда доста по – изправена в сравнение е други породи. Благодарение на посочената структура на долната част на крайника, за разлика от немската овчарка грьонендалът не страда от дисплазия на тазобедрените кости, която се среща често и при други породи.
Характер. Грьонедалът се отличава с импозанетен външен вид и елегантност, комбинирана със сила. Той е по – компактен от немското овчарско куче, а черната му космена покривка, която понякога изсветлява в малка бяла “звезда” на гърдите е гъста и богата. Това куче е истински аристократ – както с физиката си, така и със своето държане. Обонянието му е невероятно развито, освен отва то е отличен скакач – темпераментен, издъжлив и смел, реагира мълниеносно и се движи изключително ловко. Именно тези физически качества го предопределят като отличен овчар. Неговата висока интелигентност и чувствителност го правят изключително привлекателно домашно животно.
Грьонендалът винаги се нуждае от човек, който го разбира – кучето трябва да се чувства член от семейството. Тази белгийска овчарка не е подходящо куче за сурови и властни личности, тя не е и за хора, които ще искат да я държат извън своето общество, завързвайки я за колибката. За да е спокоен, грьонендалът се нуждае от стопанина си и от цялото семейство. С любов и разбиране при съжителството с тази чувствителна порода ще успеем много повече, отколкото със строгост. Кучето възприема много бързо и ако се чувства обичано и ако семейството г оразбира, неговата нежна душа го кара да прави всичко възможно за своите стопани. През целия си живот грьонендалът обича да играе на воля и чрез гирите научава много повече неща, отколкто с бруталност и насилие.
Към чуждите хора той обикновено се отнася с недоверие и се дистанцира от тях, без да се колебае да се нахвърли върху “неканените” гости. В повечет ослучаи е достатъчно това белгийско куче да се обучава с последователност и чувство – неправилните възпитателни методи ще възпитат от него страхливо животно, което впоследствие може да свикне с ежедневието само с много разбиране и любов. Грьонендалът никога не забравя своите мъчители. А преди да научи нещо, той трябва да го “разбере”, трябва да знае какво точно се очаква от него. И наученото не забравя до дълбока старост – това куче може да се учи на нови неща чак до преклонна възраст.. благодарение на силата на своите изразни способности и на почти вълчата си мимика, грьинендала винаги показва ясно на стопаните си своя свят от емоции и настроения и благодарение на това е известен е откровенията си, искрен и чистосърдечен характер. Обучение Всички белгийски овчарки се развиват в по – дълъг период и дозряват психически около 2 – 3 годишна възраст – едва тогава кучетата стават психически зрели. Много честите и доминиращи опити за възпитание им отнемат вътрешната сигурност и подтискат главните им положителни качества – игривост и интелигентност. Грьонендалът, достигнал до съответната възраст и имащ чувствителен учител, е подходящ за всякакви видове обучение. Той може да бъде обучен за охранителна служба, за водач, за следотърсач, за спасител или помощник в скотовъдството. Той е точният партньор за спортните състезания “аджилити” или за излети с коне. Като много социално куче (каквото в винаги, ако е добре възпитано), грьонендалът отлично се понася с други кучета, а и за децата е отличен другар в игрите. Ако не иската да се занимавата целенасочено със спортното му обучение, винаги трябва да му поставяте някакви други задачи. Грьонендалът винаги ще е истински член на семейството ви и с радост ще се включва във всички занимания. Грижи Природата се е погрижила – въпреки че има дълго космено покритие, кучето не издава никаква собствена миризма, дори тогава, когато е мокро. Неговата козина няма никакви неприятни недостатъци и не е необходимо всекидневно да се разчесва – това по – скоро й вреди! Само по време на линеенето трябва да се отстраняват умрелите косми (триминг), особено от “потурките”. В този период трябва тредовно да се разчесва косменото покритие с груб гребен, за да се отстрани излишния подкосъм. Тъй като грьонендалът обича да плува, не е наложително допълнително да го къпете, ако влиза във водоеми. Никога не трябва да използвате шампоан!
Благодарение на гъстата козина, която “отблъсква” водата, мръсотията не може да проникне в нея, така че и след дълга разходка през влажното есенно или зимно време, в повечето случаи за почистването е достатъчно внимателно избърсване със суха хавлиена кърпа.
Грьонендалът не е склонен към заболявания на ушите и при достатъчно осигурено движение не се нуждае от грижи за дължината на ноктите – те сами се изтриват от движението по настилката.
Накратко казано, това белгийско овчарско куче е наистина здраво животно! Неговата относително лека конструкция на тялото, издръжлива на всички капризи на времето космена покривка, лесната грижа за чувствителния характер – всички тези качества правят от него идеалното семейно куче! Грьонендалът е масивен и як – тъй като никога не е бил “модно” куче, неговата селекция винаги е била в ръцете на истински любители и по тази причина никога не е бил прекалено “облагородяван”. Продължителността на живота му е голяма – кучета на 15 – 16 години не са никаква рядкост. Използвани са препечатки от сп."Обичам те, животно", издател:ЕТ "Животно"
Коментари () |
|
|
|
 |
