|
Изключително умни, безкрайно издръжливи и много красиви - кучетата на чукчите по нищо не напомнят образа на стопаните си познат от вицовете. Сибирското хъски и самоедската лайка не са кучета-играчки - създадени са за тежък труд при невъзможни условия, в тях живее неуморим и упорит характер на животно свикнало да изминава стотици километри в снежни бури и виелици, които биха разколебали и най-големия авантюрист. Това не са кучета за всеки - силния им нрав и голямата им самоувереност ги прави трудни за дресировка, а ако не изразходват достатъчно енергията си могат да затлъстеят и да започнат да редуват болест след болест, въпреки че като цяло са изключително здрави същества.
ЛЕДЕНИТЕ БРАТЯ ОТ СИБИР Самоед и Хъски - прелестните деца на снега Изключително умни, безкрайно издръжливи и много красиви - кучетата на чукчите по нищо не напомнят образа на стопаните си познат от вицовете. Сибирското хъски и самоедската лайка не са кучета-играчки - създадени са за тежък труд при невъзможни условия, в тях живее неуморим и упорит характер на животно свикнало да изминава стотици километри в снежни бури и виелици, които биха разколебали и най-големия авантюрист. Това не са кучета за всеки - силния им нрав и голямата им самоувереност ги прави трудни за дресировка, а ако не изразходват достатъчно енергията си могат да затлъстеят и да започнат да редуват болест след болест, въпреки че като цяло са изключително здрави същества. Дебелата им козина ги пази от минусовите температури и колкото е по-студено, толкова по-щастливи стават северняците, това обаче още не значи, че не могат да издържат горещите български лета. Козината им се състои от два пласта - горният е прав и дълъг, защитава ги от вятъра и снега; а долният е мек и плътен като заешка вълна, той ги топли и поддържа телесната им температура. През летните жеги долния слой пада, а горния не позволява на горещината да проникне да кожата, като по този начин образува свой собствен микроклимат. Едно такова куче не бива никога да се бръсне или стреже късо през лятото, това го лишава от естествената му защита и го прави лесноуязвимо за слънчевите лъчи.
Всеки милиметър по тялото на самоеда и хъскито е в съответствие с природата, в тях няма нищо излишно или изкуствено. Краката им са здрави, силни, и добре поставени, а между възглавничките на лапите имат силно окосмение, което ги пази от режещия лед. Когато тичат, те стъпват стъпка-в-стъпка, следите им изглеждат сякаш имат само три крака - това не е случайно, така им се налага да утъпкват по-малко сняг и пестят енергия. Дори температурата на възглавничките им е с няколко градуса по-ниска от телесната, която е 39*C, за да не се топи снега под краката им, тъй като би полепнал по тях, а това със сигурност води до замръзване.
Когато са на мисия и спят в снега те привеждат в действие дългите си, добре окосмени опашки. Утъпкват си местенце и се свиват на кравайче, като покриват с гъстата си опашка носа, който иначе остава незащитен в леда.Ако ги затрупа снега им е добре - така пронизващият ги леден вятър няма да им пречи. Те са истинските господари на ледената пустиня. Господари, но здраво вързани, така че да не могат да се достигнат един друг - от дългото тичане зад друго куче вълчия характер забравя брат си и започва да го мисли за своя жертва. Кучето-водач на впряга трябва да усеща когато силата на теглене на някое от другите кучета намалее и да покаже на господаря си, трябва да определя скоростта, с която могат да се движат другите и да преценява правилното темпо. Обикновено водачите не живеят заедно с останалата част от глутницата. Те се радват на по-голямо внимание и обич от стопанина си, като се отплащат с безпрекословно подчинение и любов.
Макар и напълно лишени от агресия към хората, хъскито и самоеда смело защитават честта си и доказват произхода си като се бият умно и пестеливо. Много трудно е да разгневите представителите тези породи, но направите ли го, бъдете сигурни, че ще бъде запомнено. Това са кучета, които не могат да бъдат унижавани и бити - веднъж загубили доброто им отношение трудно ще си го възвърнете. Тяхното обучение трябва да започне в най-ранна възраст и да бъде едновременно строго и ласкаво, затова, ако не сте имали друго куче те не са добър избор за вас. Ако нямате време за вашето куче от севера го обричате на живот под неговото достойнство. Тъй като са твърде умни и не им е достатъчно да ги затворите вкъщи, да им хвърлите кокал и да ги оставите да си гризат, те стават апатични, проявяват ужасен инат, скучаят и спират да се интересуват от света. А ако имате двор очаквайте големи поражения - пригответе се за дупки, изкоренени цветя и стъпкана трева - това са същества, които не търпят бездействието. Тези живтни са направени за да бъдат ваша опора в студ и вятър, не го забравяйте, те имат нужда от вашето внимание и обич 24 часа в денонощието.
Произходът на самоеда и хъскито може да се проследи много години назад. Самоедът е смятан за породата най-близка до аборигенното, "първото" куче, и въпреки, че става известен в Европа като порода едва през 1911г, когато Амундсен покорява Южния Полюс с впряг самоеди, той е доказано най-старото впрегатно куче в историята. Думата "самоед" идва от наименованието, което руснаците са дали на северните номадски племена - едно от които са ненците, чието куче е сегашната самоедска лайка. По онова време те са били наричани Самоеди, което означава "предвижващи се сами". В началото на селекцията тези кучета далеч не са били така бели, напротив, почитателите им са се опитали да създадат черно куче, но не са успели. Колкото и да са кръстосвали кучета с черни петна са се получавали бели кутрета, и след като дълго са повтаряли напразно опитите си те са открили, че за разлика от всички други животни, при тази порода белият алел е по-силен от черния (както е пре белите мечки и северните лисици). Столетия наред хъскито е било верен спътник на Североизточните номадски племена, като закрилник, приятел и помощник. Освен да тегли шейни той знае и да ловува, което го прави безценен при лова на бели мечки, а освен това е и изключително талантлив помощник при охраняването на стада от северни елени и пренасянето на пощтата.То е носител на един много интересен отличителен белег, а именно сините очи. Не всички хъски ги имат, но онези, през чиито очи се процежда светлината на леда имат изключително загадъчен вид. Хъскито е и родоначалник на една друга северна порода - Аляскския Маламут, досегашен верен помощник на ескимосите в Гренландия, който е получен от кръстоска на хъски с вълк.
Да имаш самоед или хъски за свой верен приятел е чест, която не е лесно да заслужиш, но веднъж спечелиш ли сърцето на един от тези ледени герои, той ще бъде готов да те следва навсякъде, на всяка цена, със всички сили. Тези животни са гордост за кучешкия род, и всеки, който има приятел от такъв калибър до себе си може да бъде спокоен - ледения боец няма да щади усилия и ще направи всичко за своя стопанин.
Коментари () |
|
|
|
 |
