Име: каракачанско куче
Соиноними (овчарско куче, тракийски молос)
Произход: България
ПРЕОЕКТОСТАНДАРТ На каракачанското куче
Име: каракачанско куче
Соиноними (овчарско куче, тракийски молос)
Произход: България Автори на проетостандарта: Венелин Динчев, Сидер Седефчев, Атила Седефчев, Светлин Стоев. Дата и побликуване на оригиналния проектостандарт: 26:06:1991г. Тракийски университ – Стара Загора
Използване на породата: пастирско куче за охрана, за компания, дворно куче
Класификация на FCI: група 2, секция 2.2, без изпитания за работни качества. Кратък исторически преглед. Каракачанското куче е една от най – старите породи кучета в Европа. Типичен молос. Създадено да охранява стадото и имота на стопанина си, то не се колебае да влезе в бой с вълк или мечка и да защити семейството му или него самия от всякаква опасност. Неговите предци започват да се оформят още в III хилядолетие пр. Хр. То е потомък на кучетата на траките, най – старото население на българските земи – прочути животновъди, описани от Херодот като най – големия народ след индийския. Съществена роля при оформянето на каракачанското куче са изиграли и прабългарите, довеждайки своите кучета при населението си от Памир и Хиндукуш.
Това куче дължи името си на каракачаните, пастири – номади с тракийски произход, които са запазили, благодарение на консервативните си животновъдни традиции, някои от най – старите форми домашни животни в Европа – каракачанската овца, каракачанския кон и, разбира се, каракачанското куче. С това име то е описано в прозивденията на някои от класиците в българската литература като Йордан Йовков и Георги Райчев още в началото на XX век. За него пише и д – р Х. Петерс през 1938г в немското киноложки списание. Първият изследовател на породата е д – р Тодор Гайтанджиев, който още през 70 – те години на миналия век предлага приемането на стандарта й. Смелостта на каракачанското куче и чувството му за собствено достойнство, съчетани с изключителната му вярност, го правят незаменим приятел и помощник. Общ изглед: Масивно куче. Хармонично развито, с добре свързани части на тялото. Видът му излъчва сила и внушава респект. Мускулатурата е мощна, костите са масивни, но не груби. Изключително непретенциозно животно. Половият диморфизъм е силно изразен. Мъжките индивиди са по – едри, по – масивни, с по – тежка, широка глава. Женските кучета са с по – удължен формат.
Важни пропорции: Дължината на тялото е равна на височината +Х%.
- При мъжките кучета Х = 4 – 10%
- При женските кучета Х = 6 – 15%
- Височина при лакътя = 55% от дължината на главата.
Поведение: Кучето е гордо, властно и недоверчиво към непознати. Това е смело и интелгиентно животно с твърд, уравновесен и независим характер. Лаят на каракачанското куче е характерен – дебел и плътен. Умният му рязък поглед стъписва.
ГЛАВА
Мозъчен дял: Черепът е широк и масивен, горният профил е леко заоблен, челната бразда е плитка, пкципиталният издатък е слабо забележим. Надочните дъги са слабо развити. Осите на муцуната и мозъчния дял са успоредни.
Стоп: Забележим, но не рязък.
Муцуна: Масивна, разширяваща се към основата, по – къса от черепната част. По посока на носа едва видомо се стенсява и завършва тъпо.
Носна гъба: Голяма и добре пигментирана. Ноздрите не са широки.
Челюсти (зъби): Челюстите са силни. Зъбите са 42 наброй (20 в горната и 22 в долната челюст). Големи и бели, правилно подредени. Захапката е ножицовидна.
Очи: Малки, дълбоко и косо поставени, като литералните ъгли стоят по – високо от медиалните. Тъмно или светлокафяви, в зависимост от цвета на косъма. Ръбът на клепачите е тъмнооцветен. Погледът е мрачен и самоуверен. Излъчва интелект и твърдост.
Уши: Малки, носко поставени, с V – образна форма, висящи, плътно прилепнали към черепа. Покрити са с къси и гъсти косми.
Шия: Къса и мощна, здраво свързана с главата и трупа, поставена под ъгъл от около 30º към линията на гърба. Кожата не образува висящи гънки, с изкючение на слаборазвит гердан, разположен надлъжно по вентралната част на шията.
ТЯЛО
Горна линия: Хоризонтална, права.
Холка: Добре развита, дълга и мускулеста.
Гръб: Прав, широк, покрит с масивна мускулатура.
Поясница: Среднодълга, широка, добре замускулена. Откроява се над линията на гърба.
Крупа: Среднодълга, широка, леко наклонена. Заоблена и мускулеста.
Гръден кош: Дълбок и широк, но не бъчвообразен. На дълбочина достига най – малко до лакътя.
Долна линия и корем: Коремът е мускулест и стегнат, леко прибран.
Опашка: Постаевена немного високо. Достига до скакателната става. Покрита е с дълги и груби косми. В спокойно състояние виси отпусната с навит на кука край. В движение или при възбуда се повдига над гръбната линия, навита сърпообразно или на колело.
КРАЙНИЦИ
Предни крайници: Прави, успоредни помежду си, масивни.
Рамо: Дълго и широко. Здраво свързано с трупа. Покрито с масивна мускулатура. Ъгълът между лопатката и раменната кост е около 105º.
Лакът: Плътно прилепен към гръдния кош.
Подрамо: Дълго, с масивни кости.
Карпус: Здрав и широк
Метакарпус: Леко наклонен. Широк и здрав.
Лапа: Голям, закръглена със сухи и прибрани пръсти, сводеста, богато оксомена. Възглавничките са еластични и тъмни на цвят. Ноктите са дебели и здрави, за предпочитане тъмнооцветени.
Задни крайници: Паралелни помежду си, мощни, с леко изправени ставни ъгли.
Бедро: Среднодълго и широко. С масивна мускулатура.
Подбедро: Дълго, широко и мускулесто.
Скакателна става: Широка и суха. Ъгълът на тибио – тарзалната става е около 140º
Мнетатарзус: Среднодълъг, масивен, леко косопоставен.
Лапа: По – издължена от предната, със сухи и прибрани пръсти. Често се срещат един или два допълнителни пръста.
АЛЮРИ
Крачката е свободна и широка. Предпочитан алюр е пружиниращият тръс.
КОЖА
Плътна, еластична и прилепнала. Не образува гънки, с изключение на слаборазвит гердан, разположен надлъжно в долната част на шията. Носната гъба и видимите лигавици са пигментирани в черно, а при рижобелите – в кафяво.
КОСЪМ
Качество на косъма: По отношение на дължината на косъма се различават два типа покритие:
Късокосместо – с дължина на покривните косми по тялото, шията и крайниците до 12см.
Дългокосместо – с дължина на покривните косми по тялото над 12см. По шията, холката, крупата, задната страна на крайниците и опашката, космите са дълги и груби. Покривните косми са прави и твърди. По главата и предната страна на крайниците космите са къси и прилепнали. Подкосъмът е добре развит.
Цвят на косъма: Окраската е двуцветна или трицветна, петниста. Предпочитат се големи, ясно ограничени тъмни петна на бял фон или големи петна на тъмен фон.
РЪСТ
При женските кучета 63 – 73см, а при мъжките – 60 – 68см. Тегло: за мъжките индивиди – 40 – 55кг, а за женските – 30 – 45кг.
НЕДОСТАТЪЦИ
Всяко отклонение от гореизложените данни трябва да се смята за недостатък, който се санкционира в зависимост от степента на изявата му. Недостатъчно масивна и широка глава; заострена муцуна; неизразен или силно изразен стоп; силно изпъкващ окципитален израстък; стърчащ нос; клещовидна захапка; изпъкнали кръгли очи; високо поставени, неплътноприлягащи очи; депигментация; дълга или прекалено къса шия; изразен гердан в областта на шията; тесен или плитък гръден кош; мек гръб;ниско поставена опашка; криви крайници ( О – образна или Х – образна постановка); силно наклонени или прави метакарпуси; остри или изправени ставни ъгли; липса на бяло петно, медианно на лицето; черна маска.
ЕЛИМИНИРАЩИ НЕДОСТАТЪЦИ
Сходство с други породи: кавказка овчарка, средноазиатска овчарка, шарпланинец, лендзир и др.; горночелюстна и долночелюстна прагнатия; флегматичен темперамент; плашливост; немотивирана агресия; липсващи зъби, освен два от птрвите предкътници (P1), два от вторите предкътници (P2) или два трети предкътника (М3); едноцветна окраска; права опашка; мек и/или къдрав косъм; липса на подкосъм. Мъжките кучета трябва да имат два нормално развити тестиса, напълно спуснати в скротума. Използвани са препечатки от сп."Обичам те, животно", издател:ЕТ "Животно"
Коментари () |
|
|
|
 |
